Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
София, 15.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4431 /2017 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 268 от 21.05.2018 г. по касационна жалба на К. Г. К. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 167 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 178/2017 г. на Окръжен съд – [населено място], г.о., с което е отменено първоинстанционното решение в частта, с което е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот в частта му, с която Д. Т. Б. е признат за собственик по давностно владение на нива с площ от 18.497 дка, находяща се в землището на [населено място], и в частта, с която е допуснат до делба същият недвижим имот между К. Г. К., П. Д. Т., Ж. Д. Т., Т. Д. Б. и П. Г. Н. при квоти, посочени в решението, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът за делба.
Първоинстанционното решение в останалите части, с които са отхвърлени предявените от К. Г. К. искове за делба на други два недвижими имота в землището на [населено място], не е обжалвано и е влязло в сила.
Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос: трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху наследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си, за който е прието, че е разрешен в противоречие със съдебната практика, обобщена с приетото в ТР № 1 /06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, че ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи така нареченото преобръщане на владението и да докаже действията, чрез които е манифестирал намерението си.
Съгласно правилото на чл.130,ал.2 ГПК тълкувателните решения са задължителни за съдилищата.
Поради това не следва да се излагат доводи в подкрепа на приетото в тълкувателното решение, за да бъде то прилагано.
Ответниците по касация Т. Д. Б. и П. Д. Т. в писмен отговор оспорват наличието на основания за касационно обжалване.
Ответниците по касация Ж. Д. Т. и П. Г. Н. не са подали писмен отговор и не изразяват становище по касационната жалба.
Насрещните страни Ж. Д. Т. и П. Г. Н. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:
И във въззивното производство спорът за наличие или липса на съсобственост върху процесната нива с площ от 18.497 дка, представляваща имот с № 01038, находяща се в землището на [населено място], се свежда до основателността на възражението на ответниците П. Д. Т. и Т. Д. Б. за придобивна давност, изтекла в полза на техния наследодател Д. Т. Б..
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са наследници на общ наследодател – П. И. К., на която през 1994 г. е възстановено правото на собственост върху процесния земеделски имот (че са били съсобственици на процесния имот по наследство).
С оглед възражението на ответниците за придобивна давност, изтекла в полза на техния наследодател Д. Т. Б., снабдил се с констативен нотариален акт за право на собственост върху целия процесен имот през 2009 г., въззивният съд е приел, че тежестта да обори легитимиращата сила на нотариалния акт се носи от ищеца К. Г. К., който го е оспорил, съгласно приетото с ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, без да обсъжда дали ответниците не са длъжни да докажат в процеса, че наследодателят им е обективирал преобръщане на държането върху чуждите идеални части от сънаследствения имот във владение.
Въз основа на преценка на представените от оспорващия К. Г. К. писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел, че направеното от К. Г. К. оспорване се явява недоказано пълно и главно, поради което издаденият в полза на Д. Т. Б. констативен нотариален акт за собственост го легитимира като собственик на процесния имот, а искът за делба е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По правилността на въззивното решение, в частта, с която то е допуснато до касационно обжалване:
С оглед дадения отговор на правния въпрос, приетото от въззивния съд, че сънаследниците носят тежестта да оборят легитимиращата сила на констативния нотариален акт, с който се е снабдил техния сънаследник, е неправилно.
В случая не намира приложение приетото с тълкувателно решение № 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, че при оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна (без да намира приложение редът по чл.193 ГПК), тъй като в нотариалното производство, в което е издаден представеният по делото констативен нотариален акт за собственост (л.7 по делото), не е изследвано придобиването от един сънаследник на идеалните части на останалите сънаследници от правото на собственост върху процесния имот по давност.
Нотариусът нито е разглеждал подобна хипотеза, нито е посочил наследяването като основание за собственост, нито е отразил в нотариалния акт документите за собственост на наследодателката на страните – решение на поземлена комисия от 1994 г. (л.5 по делото) и констативен нотариален акт (нататък и само к.н.а.) за собственост на основание земеделска реституция от 1995 г. (л.6 по делото).
Нотариусът не е формирал извод по релевантните за придобиването на идеални части на сънаследниците факти, нито е отразил такъв извод в съставения от него констативен нотариален акт, поради което и този нотариален акт не може да има обвързващо и легитимиращо действие относно последиците от тези правнорелевантни факти.
Или: Легитимиращото действие на констативния нотариален акт се придава на правния извод на нотариуса.
В случая нотариусът не е направил извод, че един от сънаследниците е придобил по давност идеалните части на останалите сънаследници от съсобствения, придобит по наследство недвижим имот.
Нотариусът дори не е констатирал осъществяването на фактите, на които би могъл да се основава такъв извод (превръщане на държане на чуждите идеални части във владение).
Поради това съставеният от нотариуса констативен нотариален акт се отнася до различна хипотеза от тази, на която се позовават П. Д. Т. и Т. Д. Б., наследници на съсобственика Д. Т. Б. и няма легитимиращо действие по отношение на тяхното възражение.
Отделен е въпросът дали в едностранно производство, каквото е нотариалното, и без участието на останалите сънаследници, нотариусът може да установява, че молителят е завладял и придобил по давност правото на собственост върху идеалните части от съсобствения имот на останалите сънаследници.
От изложеното следва, че по отношение на възражението за придобивна давност констативният нотариален акт няма легитимиращо действие и обвързваща доказателствена сила, поради което не ищецът следва да опровергава констатацията на нотариуса, а позовалите се на придобивна давност следва да доказват по делото, че по отношение на техния праводател са осъществени предпоставките за придобиване на идеалните части от съсобствения имот на останалите сънаследници.
Към това следва да се добави и че дори и в случай, че констативният нотариален акт имаше легитимиращ ефект по отношение на възражението за придобивна давност и приетото с ТР 11 /2012 г. да имаше приложение, то тъй като ищецът също разполага с документ за собственост на своя праводател (решение на поземлена комисия и последващ констативен нотариален акт за собственост въз основа на земеделска реституция (които легитимират всички наследници), то съгласно приетото с ТР 11 /2012 г., разпределението на доказателствената тежест при оспорването би се извършила по правилото на чл.154,ал.1 ГПК – като всяка страна би следвало да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Ответниците не оспорват придобивното основание на общия наследодател, но ищеца оспорва тяхното придобивно основание, поради което именно ответниците носят доказателствената тежест за направеното от тях възражение за придобивна давност.
При тези изводи доводите на касационния жалбоподател за съществено процесуално нарушение (на правилото за разпределение на доказателствената тежест), за необоснованост (на извода на съда относно промяна на държането във владение) и за неправилно приложение на материалния закон (за извода за придобиване по давност на идеалните части на ищеца от праводателя на ответниците) са основателни.
От това следва, че въззивното решение е неправилно в допуснатата до касационно обжалване част и следва да бъде отменено.
Тъй като не се налага повтарянето и извършването на нови съдопроизводствен действия, настоящият състав следва да разгледа спора по същество.
От изложеното по-горе следва извод, че в спора ответниците Т. Б. и П. Д. носят тежестта да докажат направеното от тях и оспорено от ищеца възражение за придобивна давност.
Ответниците не са направили такова доказване:
Процесният имот е част от нива с площ 38.499 дка, собствеността върху която е възстановена в полза на общия наследодател П. И. К. с решение поземлена комисия от 1994 г. (л.5 по делото) и констативен нотариален акт за собственост на основание земеделска реституция от 1995 г. (л.6 по делото).
П. И. К., е починала на 13.11.1995 г . и е оставила за свои наследници по закон сина си Д. Т. Б., сина си И. Т. Б., сина си К. Г. К. и дъщеря си П. Г. Н.. И. Т. Б. е починал на 13.04.205 г. и е оставил за наследници по закон братята си и сестра си, от които К. и П. са едноутробни брат и сестра, а Д. Т. Б. е починал на 28.02.2014 г. и е оставил за свои наследници по закон синовете си П. Д. Т. и Т. Д. Б. и дъщеря си Ж. Д. Т..
След смъртта на Д. Т. Б. през 1995 г. и на И. Т. Б. през 2005 г. на 26.03.2009 г. Д. Т. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение за цялата нива с площ 38.497 дка. В констативния нотариален акт няма позоваване на наследяване (нотариусът не е изследвал такова придобивно основание), не са посочени и документите за собственост на наследодателя П. И. К..
По-горе беше обсъдено, че от съдържанието на този констативен нотариален акт е видно, че нотариусът не е обсъждал предпоставките за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници (преобръщането на държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение, нито продължаването на това владение през период от десет години, необходимо за придобиването им по давност). По отношение на такова придобивно основание, на което се позовават ответниците по иска за делба – наследниците на Д. Б., нотариусът не е формирал извод и актът му не се ползва с легитимиращ ефект и не обвързва съда и останалите страни.
От представения документ, озаглавен „Споразумение за доброволна подялба на земеделски земи“ (л.8 по делото), подписано между П. И. К., Д. Т. Б. (праводател на ответниците П. Д. Т., Т. Д. Б. и Ж. Д. Т.) и И. Т. Б., с нотариална заверка на подписите от 26.06.1995 г., е видно, че подписалите го са постигнали съгласие да поделят нивата с площ 38.499 дка, като в дял на Д. Т. Б. се поставя част от нивата с площ 9.5 дка, в дял на Д. Т. Б. – част от нивата с площ 14.5 дка и в дял на И. Т. Б. се поставя част от нивата с площ 14.5 дка. Тримата се съгласяват, че всеки започва да владее поставената в негов дял част.
Тъй като не е била налице съсобственост върху имотите, предмет на споразумението, а техен собственик е била единствено П. И. К. по силата на обсъдената земеделска реституция, то няма вещноправно действие. Следва да се приеме, че с това споразумение П. И. К., за която са представени доказателства, че е собственик на цялата нива, е предала владението на Д. Т. Б. на част от нивата с площ от 14.5 дка. От постигнатото с това споразумение съгласие следва и че Д. Т. Б. е направил волеизявление, с което е признал правото на собственост и владението върху останалите две части от 9.5 дка и 14.5 дка от нивата на майка си и брат си. Не са представени доказателства за промяна на намерението на Д. Т. Б. по отношение на другите две части от нивата преди съставянето в негова полза през 2009 г. на констативен нотариален акт за собственост за цялата нива. Наследниците на Д. Б., чиято е доказателствената тежест, не са доказали, че предоставената на Д. Б. част от 14.5 дка е идентична с процесния имот, поради което следва да се приеме, че не е, че представлява част от частта от 20 дка, която след снабдяването от Д. Б. с констативен нотариален акт за цялата нива, е продадена на 13.05.2009 г. на трето за спора лице С. Т. Д..
При приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154 ГПК, следва извод, че недоказаните твърдения на ответниците следва да се приемат за неосъществили се в обективната действителност.
Тъй като ответниците не са доказали възражението си за придобивна давност, изтекла в полза на техния наследодател Д. Т. Б., не следва да бъде обсъждано насрещното доказване, проведено от ищеца.
От изложеното следва, че процесният имот е съсобствен между наследниците на П. И. К..
След смъртта и четирите и деца са получили по 1 /4 ид.ч. от наследството и (съгласно чл.5,ал.1 от Закона за наследството). След смъртта на И. неговият брат Д. е получил половината от неговия дял – 1 /8, а едноутробните му брат и сестра К. и П. по половината от останалата половина – по 1 /16 (съгласно чл.8,ал.1 и ал.3 ЗН), така делът на Д. е равен на сбора от 1 /4 + 1 / 8 = 3 /8 или 6 /16 ид.ч. След неговата смърт тримата му наследници по закон П., Т. и Ж. са наследили по 2 /16 ид.ч.. Дяловете на К. и П. са равни на по 1 /4 + 1 /16 = 5 /16 ид.ч. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд, който е допуснал делбата, е определил идеалните части на страните в същите размери и никоя от страните не е оспорила правните му изводи относно наследяването по закон. Или: решение на касационната инстанция по съществото на спора съответства на първоинстанционното решение.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба е основателна, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която е отхвърлен искът за делба на нивата с площ 18.497 дка и вместо това да бъде постановено друго решение, с което да бъде допусната делбата на този имот между страните и при делбените части, посочени по-горе.
Като последица от недоказаното възражение за придобиване от Д. Т. Б. на собствеността върху цялата нива от 38.499 дка и допускането на делбата по отношение на процесния имот, представляващ реална част от 18.497 дка от цялата нива и на основание чл.537,ал.2 ГПК, следва да се отмени издадения в полза на Д. Т. Б. през 2009 г. констативен нотариален акт за разликата над 6 /16 (3 /8) ид.ч. от процесната нива.
К. жалбоподател иска да му бъдат присъдени разноски за трите инстанции, не е представил списък на разноски. С оглед изхода от това производство настоящият състав намира искането за основателно за сумата 855 лева, от които 55 лева разноски за държавни такси в касационното производство и 800 лева разноски за процесуално представителство във въззивното производство. В първоинстанционното производство не е поискано присъждането на разноски. С оглед изхода от това производство ответниците по жалбата, нямат право на разноски.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 167 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 178 /2017 г. на Окръжен съд – [населено място], г.о., с което е отменено първоинстанционното решение в частта, с което е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот в частта му, с която Д. Т. Б. е признат за собственик по давностно владение на нива с площ от 18.497 дка, находяща се в землището на [населено място], и в частта, с която е допуснат до делба същият недвижим имот между К. Г. К., П. Д. Т., Ж. Д. Т., Т. Д. Б. и П. Г. Н. при квоти, посочени в решението, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът за делба на този имот.
Вместо това постановява:
Допуска до съдебна делба нива с площ 18.497 дка, представляваща имот с № 018038 в землището на [населено място], в местността „П. път“, образувана от имот с № 018014, при граници (по скица): ниви с номера: 018027, 018022, 018037, 018040, 018047 и полски път с номер 040013, между К. Г. К. с ЕГН [ЕГН], П. Д. Т. с ЕГН [ЕГН], Ж. Д. Т. с ЕГН [ЕГН], Т. Д. Б. с ЕГН [ЕГН], и П. Г. Н. с ЕГН [ЕГН], при делбени части : за К. Г. К. – 5 /16 ид.ч., за П. Г. Н. – 5 /16 ид.ч., за П. Д. Т. – 2 /16 ид.ч., за Ж. Д. Т. – 2 /16 ид.ч. и за Т. Д. Б. – 2/16 ид.ч.
На основание чл.537,ал.2 ГПК отменя нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 113, том II, рег. № 1311, нот.д. № 130 /2009 г., съставен на 26.03.2009 г. от нотариус Р. Г., с № 330 от регистъра на нотариалната камара, с район на действие – този на РС Добрич, съставен по обстоятелствена проверка, за частта, с която Д. Т. Б. с ЕГН [ЕГН], е признат за собственик по давностно владение на 10 /16 ид.ч., представляващи разликата над 6 /16 ид.ч. до 16 /16 ид.ч., върху нива, представляваща имот с № 018038, с площ 18.497 дка в землището на [населено място], представляваща част от нива – имот с № 018014, с площ 38.497 дка, в землището на [населено място].
Осъжда П. Д. Т. и Т. Д. Б. да заплатят на К. Г. К. сумата 855 (осемстотин петдесет и пет) лева разноски за въззивната и касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.