О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
гр. София, 23.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на ………….., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3770 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България срещу разпореждане от 23.07.2018 г. по гр.д. № 150/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважена молбата на А. Н. Б. за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото невлязло в сила решение № 1745 от 09. 07. 2018г..
Жалбоподателят поддържа оплакване, че изпълнителният лист е издаден на основание осъдително въззивно решение, което не е влязло в сила по отношение на Прокуратурата на Република България, тъй като срещу решението е подадена касационна жалба, която е в процес на администриране. Счита, че атакуваното разпореждане е постановено в противоречие с правилата на чл. 405, ал. 1, изр. 1 ГПК вр. чл. 404, т. 1 ГПК вр. чл. 243, ал. 2 ГПК, съгласно които е недопустимо изпълнение на невлязло в сила съдебно решение срещу държавно учреждение. Моли да бъде отменено разпореждането и да бъде обезсилен издаденият на 23.07.2018 г. изпълнителен лист.
Ответникът по частната жалба А. Н. Б. е подал писмен отговор в рамките на преклузивния срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество тя е основателна, предвид следното:
С обжалваното разпореждане въззивният съд е уважил искането на ищеца А. Н. Б. за издаване на изпълнителен лист за присъдените му суми въз основа на решение № 1745 от 09. 07. 2018г. по гр.д. № 150/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5654 от 31. 07. 2017г. по гр.д. № 20020/2014 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Н. Б. сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане в разумен срок на делото по ДП № 5201/1991 г. на СтСлСл и пр.пр. №3907/1991 г. на СРП, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 23.12.2013 г. до окончателното ? изплащане.
Срещу горепосоченото решение № 1745 от 09. 07. 2018г. по гр.д. № 150/2018 г. на Софийски апелативен съд в законоустановения срок и от двете страни са подадени касационни жалби, които са в процес на администриране.
Настоящият състав на ВКС счита, че разпореждането е неправилно по следните съображения:
С императивната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК не се допуска издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5 ЗЛЗ. Касае се за невлязло в сила осъдително решение по иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България в качеството й на процесуален субституент на |Държавата. Възможността да се издаде изпълнителен лист съгласно общото правило на чл. 404, ал. 1, т. 1. ал. 3 ГПК представлява разрешено от закона предварително изпълнение. Специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК установява изключение от общото правило спрямо посочените субекти. Съгласно чл. 519 ГПК не се допуска и принудително изпълнение срещу държавните учреждения, а изплащането на паричните вземания срещу тях става от предвидения кредит в бюджета им. В тази насока е и трайната практика на ВКС – определение № 345/03.07.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 325/2012 г., І г.о., определение № 488/22.07.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4594/2013 г., ІV г.о., определение № 397/09.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3328/2014 г., ІІІ г.о., определение № 439/14.07.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4170/2014 г., І г.о. и др. Поради това, обжалваното разпореждане на САС за издаване на изпълнителен лист срещу Прокуратурата на Република България въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с императивната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения, частната жалба като основателна следва да бъде уважена, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да бъде оставено без уважение искането на ищеца за издаване на изпълнителен лист за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение суми.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 23.07.2018 г. по гр.д. № 150/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважена молбата на А. Н. Б. за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила решение № 1745 от 09. 07. 2018г. по гр.д. № 150/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5654 от 31. 07. 2017г. по гр.д. № 20020/2014 г. на Софийски градски съд, в частта, с която на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца А. Н. Б. сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане в разумен срок на делото по ДП № 5201/1991 г. на СтСлСл и пр.пр. №3907/1991 г. на СРП, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 23.12.2013 г. до окончателното ? изплащане, и вместо това постановява:
ОСТАВЯ без уважение искането на А. Н. Б. за издаване на изпълнителен лист за тези суми.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 23. 07. 2018 г. по гр.д. № 150/2018 г. на Софийски апелативен съд, с който на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Н. Б. сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване на правото му за разглеждане в разумен срок на делото по ДП № 5201/1991 г. на СтСлСл и пр.пр. №3907/1991 г. на СРП, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 23.12.2013 г. до окончателното ? изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.