5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
гр. София, 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2176 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. против решение № 37/15.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 21/2018 г. от състав на Окръжен съд – Търговище.
Ответникът В. Л. И. оспорва жалбата с писмен отговор, а останалите ответници по нея не са представили отговори.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си, а ответниците не се явяват и не изпращат представители, като от ответника по касационната жалба В. Л. са постъпили писмени бележки, с които поддържа отговора си и направеното оспорване.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 737/20.09.2018 г..
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при направено от страните по договор за заем волеизявление, че заемодателят предоставя на заемополучателят сума в определен размер, следва ли да се приеме, че е налице свидетелствуващо изявление на страните, че сумата е предадена. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
По отговора на правния въпрос, съставът на ВКС приема следното:
Съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума,но изявлението за нейното получаване в текста на договора,подписан от двете страни,има свидетелстващ характер.Договорът за заем е сключен,когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,количество и качество.Договорът е реален,защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост,а другият елемент – съгласието за връщане.Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем,а ако липсва вторият,няма договор и даденото е без основание.Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне”,а не „да даде”нещо.Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването. При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема , обективиран чрез подписване на договор, от значение е записаното и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление ,че „заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата” . В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения № 235/2016 г. по гр.д.№ 1362/2016 г. на ІV гр.отд. на ВКС, решение №379/2013 г. по гр.д.№ 171/2012 г. на ІV гр.отд. на ВКС.
Въззивният съд е дал обратното разрешение на правния въпрос.
Прието е, че само по себе си учредяването на договорна ипотека в обезпечение на заемно задължение, не доказва предаването на парите в собственост на заемополучателя, съответно съществуването на договор за заем, тъй като ипотеката може валидно да обезпечи и едно бъдещо задължение по договор за кредит. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тъй като тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него съдът е приел липсата на сключен договор за заем, като е приел, че от страна на ищеца не са посочени никакви доказателства в тази насока.
Тези изводи на въззивния съд са необосновани. Видно от договора за учредяване на ипотека, И. Л. Ц., лично и като пълномощник на Л. Ц. И. и В. Л. И. е поела задължение да върне сумата от 26 000 евро, предоставен заем от А. Д.. Въпреки липсата на разписка за получаването на сумата по заема, тълкуването на волеизявленията на страните по договора за учредяване на ипотека води до извод, че предпоставянето на сумата, както е записано в договора, подписването на същия от заемополучателите, както и поетото задължение за връщане на сумата, е осъществило състава на договора за заем, с оглед неговия реален характер, т.е. заемополучателите за получили сумата от 26 000 евро.
В. Л. И. е оспорил представителната власт на пълномощника по представения договор за учредяване на договорна ипотека, по отношение на сключения договор за заем, предмет на настоящия спор. Видно от представеното пълномощно с отговор на исковата молба от този ответник и идентично със съдържащото се в нотариалното дело, препис от които е изискано от нотариуса по сделката и прието като доказателство по делото, в него липсва изрично волеизявление от страна на упълномощителя В. Л. И., с което предоставя пълномощия на И. Л. Ц. да сключва от негово име договор за заем. Сключеният без представителна власт договор за заем не поражда задължение за В. Л. И. да върне сумата по договора за заем, като предявеният по отношение него иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът Л. Ц. И. не е направил възражение за липса на представителна власт при сключването на договора за заем от И. Ц. с представеното пълномощно, поради което същият следва да се счита валидно обвързан от сключения от негово име договор за заем, като неговите възражения, както и на ответника И. Ц. се свеждат до това, че не са получили сумата по договора за заем, които са неоснователни, с оглед изложеното по-горе в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване и тълкуването на волята на страните по договора.
Отговорността на ответниците не е солидарна и не се претендира като такава, поради което ответниците Л. Ц. И. и И. Л. Ц. следва да се осъдят да заплатят сумата от по 8 666,66 евро, доколкото задължението е поето да се изпълни във валутата, в която е договорено, а именно в евро. В този смисъл е тълкувателно решение №4/2014 г. на ОСГТК. Липсват данни задължението да е изпълнено в договорения срок, а именно до 19.02.2016 г., поради което за периода на забавата си, всеки един от тези ответници дължи лихва за забава, до предявяването на иска – 10.10.2016 г. /както се претендира/, а за периода до окончателното изплащане на сумата – законната лихва върху сумите, до окончателното им изплащане. Лихвата за забава върху задължението на всеки един от длъжниците е в размер на 563,66 евро.
Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Д. против Л. Ц. И. и И. Л. Ц. искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като вместо него се постанови ново, с което се уважат предявените искове, до размера на горните суми.
С оглед изхода на спора, в полза на В. Л. И. Следва да се присъдят направените за тази инстанция съдебни разноски, в размер на 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. В полза на А. Д. следва да се присъдят направените разноски за трите инстанции, съразмерно с уважената част на предявените искове. Разноските на ищеца за трите инстанции са 6518,83 лева, като на ищеца-касатор следва да се присъди сумата 4345,88 лева.
Водим от горното, съставът на ВКС, ІV гр.отд.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 37/15.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 21/2018 г. от състав на Окръжен съд – Търговище в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Д. против Л. Ц. И. и И. Л. Ц. искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Л. Ц. И. от [населено място], общ.Търговище, [улица] да заплати на А. Д. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 17 на основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД сумата 8 666,66 /осем хиляди шестстотин шестдесет и шест евро и шестдесет и шест цента/ евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 563,66 /петстотин шестдесет и три евро и шестдесет и шест цента/ евро.
ОСЪЖДА И. Л. Ц. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплати на А. Д. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 17 на основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД сумата 8 666,66 /осем хиляди шестстотин шестдесет и шест евро и шестдесет и шест цента/ евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 563,66 /петстотин шестдесет и три евро и шестдесет и шест цента/ евро.
ОСЪЖДА Л. Ц. И. и И. Л. Ц. да заплатят на А. Д. на основание чл.78 ,ал.1 ГПК сумата 4345,88 /четири хиляди триста четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА А. Д. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 17 на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. Л. И. сумата 500 /петстотин/ лева.
Оставя в сила решението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.