Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
София, 08.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4973 /2017 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 160 – А от 05.07.2018 г. по касационна жалба на В. П. Д. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 624 от 18.05.2017 г. по възз. гр. д. № 341 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3538 от /21.11.2016 г. по гр.д. № 14532 /2014 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен искът на В. П. Д. срещу Ц. П. М. и С. К. М. за делба на дворно място, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща южна секция от къща близнак, и гараж, находящи се в [населено място].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС и по-конкретно: когато в производство по съдебна делба във фазата по допускането един от съсобствениците на недвижим имот, съсобствеността върху който е възникнала от наследяване, се позовава на придобивна давност по отношение на правата на друг съсобственик (за чуждата идеална част), трябва ли да доказва, че е извършил действия, с които е довел да знанието на съсобственика намерението си да владее неговите идеални части за себе си, за който е прието, че е разрешен в противоречие с решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342 /2011 г. на ВКС, II г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е даден положителен отговор на правния въпрос за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС и по-конкретно: когато съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици, е необходимо демонстрирането на намерението за своене, така че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му. В това решение съдът се е позовал на установена с постановени решения на ВКС практика: решение № 223 от 05.04.2006 г.по гр.д. № 14 /2006 г., на ВКС, I г.о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91 /1996 г. на ВКС, I г.о., решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр.д. № 259 /2005 г. на ВКС, I г.о.
В определението за допускане на касационно обжалване е прието и че въпросът е разрешен в противоречие и с постановеното след посоченото решение ТР № 1 /06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена съдебната практика по въпроса, като е прието, че ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи така нареченото преобръщане на владението и да докаже действията, чрез които е манифестирал намерението си.
Съгласно правилото на чл.130,ал.2 ГПК тълкувателните решения са задължителни за съдилищата.
Поради това не следва да се излагат доводи в подкрепа на приетото в тълкувателното решение, за да бъде то прилагано.
Ответниците по касация Ц. П. М. и С. К. М. в писмени бележки оспорват основателността на касационната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
Въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че искът за делба на процесния имот – дворно място, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж, находящи се в [населено място], е неоснователен поради основателност на възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Въззивният съд е изложил следните съображения: Ищецът В. П. Д. и ответницата Ц. П. М. са (брат и сестра и) наследници на общ наследодател – П. В. Д., придобил имота на основание договор за покупко-продажба от 1960 година и съдебна делба от 1966 година. Въззивният съд е приел, че с оглед възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност и снабдяването им с констативен нотариален акт № 82 /20.08.2014 г. за право на собственост, придобито в режим съпружеска имуществена общност (с.и.о.) върху целия процесен имот, в светлината на приетото с тълкувателно решение № 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС първоинстанционният съд правилно е преценил, че констативният нотариален акт, с който е признато правото на собственост на ответниците върху спорната идеална част от имота, следва да се обори от ищеца , тъй като негова е доказателствената тежест като оспорваща страна,, без да обсъжда дали ответниците са или не са длъжни да докажат в процеса, че са обективирали преобръщане на владението върху чуждите идеални части от сънаследствения имот. Ищецът не е представил доказателства за собственическите си права, а владението върху имота, осъществявано от ответниците в продължение на повече от десет години се доказва от показанията на доведения от тях свидетел П., както и че двамата са упражнявали фактическата власт като собственици.
Основателен е доводът за неправилност на извода на въззивния съд, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния имот. По делото е доказано (и от фактическа страна е установено от въззивния съд), че ищецът и първата ответница са наследници на техния баща П. В. Д., който е придобил собствеността върху процесния имот чрез правна сделка – договор за покупко-продажба от 1960 г. и делба през 1966 г.. Придобивният способ за всеки един от тях (ищецът и първата ответница) е наследяване по закон, правата им са равни. Фактическите и правни изводи на въззивния съд, отразени от фактическа страна на мотивите на обжалваното въззивно решение, не съответстват на правните му изводи, отразени в правната част на мотивите на въззивно решение. Въззивният съд е допуснал необоснованост и неправилност.
С оглед дадения отговор на правния въпрос е основателен и доводът, че приетото от въззивния съд, че ищецът, който е сънаследник от 2001 г, носи тежестта да обори легитимиращата сила на констативния нотариален акт от 2014 г., с който се е снабдила сестра му (която е другият сънаследник) и нейният съпруг, е неправилно.
Тъй като в случая ищецът също разполага с документи за собственост – тези на своя праводател (обсъдените от инстанциите по същество нотариален акт за покупко-продажба (л.5), протокол за съдебна делба (л.62) и разполага с документ за наследяването по закон (представеното и обсъдено от въззивния съд удостоверение за наследници (л.4), то съгласно приетото с ТР 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по правилото на чл.154,ал.1 ГПК – като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Ответниците не оспорват придобивното основание на общия наследодател, нито обстоятелството, че ищецът и първата ответница са неговите наследници по закон, но ищецът оспорва възражението на ответниците за придобивна давност (соченото от тях придобивно основание), поради което именно ответниците носят тежестта да докажат в спорното съдебно производство направеното от тях възражение за придобивна давност.
При тези изводи доводите на касационния жалбоподател за съществено процесуално нарушение (на правилото за разпределение на доказателствената тежест), за необоснованост (на извода на съда относно промяна на държането във владение) и за неправилно приложение на материалния закон (за извода за придобиване по давност от ответниците на идеалните части на ищеца) са основателни.
От това следва, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Тъй като не се налага повтарянето и извършването на нови съдопроизводствен действия, настоящият състав следва да разгледа спора по същество.
От изложеното по-горе следва извод, че в съдебния спор ответниците М. носят тежестта да докажат направеното от тях и оспорено от ищеца възражение за придобивна давност.
Настоящият състав приема, че ответниците не са направили такова доказване, поради следните съображения: за владението на процесния имот са разпитани по един свидетел, посочен от двете страни, които твърдят едно и също, че родителите на В. и Ц. са им предали владението върху процесния имот и са им позволили да извършват в тях довършителни работи с оглед потребностите им и че всеки един от тях е владял част от къщата. Свидетелят на ищеца твърди, че той е допуснал сестра си Ц. и съпруга и на своя (втори) етаж, като им е дал ключове, откъдето те през 2014 г. са му изхвърлили вещите, след което той научил, че са се снабдили с нотариален акт за целия имот. Последното твърдение е неизгодно за ищеца, поради което следва да се кредитира. От това следва, че ответниците са превърнали държането на собствената на В. Д. идеална част от имота във владение през 2014 г. Останалите твърдения на свидетелите не се подкрепят от други доказателства и са противоположни по съдържание, поради което установяването на обстоятелствата, за които свидетелските показания се отнасят, следва да бъде извършено при приложение на последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК. Тъй като доказателствената тежест за направеното от ответниците възражение за придобивна давност е тяхна, те следва да проведат пълно и главно доказване на юридическите факти, на които се основава възражението им. Като не са провели такова пълно и главно доказване, а ищецът е провел насрещно доказване, следва да се приеме, че твърденията на ответниците, че са завладели идеалната част на ищеца и са я придобили по давност преди да се снабдят с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, не са доказани, т.е. че възражението им за придобивна давност е неоснователно.
От изложеното следва, че процесният имот е съсобствен между наследниците на П. В. Д., починал на 08.04.2001 г., неговият син – ищецът В. Д. и неговата дъщеря – първата ответница Ц. М., които имат равни права – по 1 2 ид.ч. от имота. Вторият ответник – С. К. М., съпруг на Ц. М., не е съсобственик. Делбата следва да се допусне между В. Д. и първата ответница Ц. М., а искът за делба по отношение на втория ответник С. М. следва да бъде отхвърлен.
Като последица от уважаването на иска за делба и отхвърлянето на възражението за придобивна давност в резултат на това, че по делото е установено, че нито Ц. П. М., нито нейният съпруг С. К. М. са придобили права на собственост върху процесния имот в резултат на придобивна давност (по настоящото дело е установено, че Ц. П. М. се легитимира като собственик на 1 /2 ид.ч. от имота на друго основание – по наследство, което не е констатирано в констативния нотариален акт, въз основа на други документи, които не са отразени в акта и не са послужили за извода на нотариуса) и на основание чл.537,ал.2 ГПК съставеният на 20.08.2014 г. по обстоятелствена проверка констативен нотариален акт № 82, том 2, рег. № 1525, нот. дело № 279 /2014 г. от нотариус Н. Б. с рег. № 461 на нотариалната камара, с район на действие – този на Пловдивския РС, с който Ц. П. М. и нейният съпруг С. К. М. са признати са съсобственици в с.и.о. върху процесния имот на материално-правно основание – придобивна давност, следва да бъде отменен.
К. жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски. Насрещните страни – М. са направили, но с оглед изхода от спора, нямат право на разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 624 от 18.05.2017 г. по възз. гр. д. № 341 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3538 от /21.11.2016 г. по гр.д. № 14532 /2014 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен искът на В. П. Д. срещу Ц. П. М. и С. К. М. за делба. Вместо това постановява:
Допуска до съдебна делба 400 /960 (четиристотин върху деветстотин и шестдесет) ид.ч. от дворно място в [населено място], за което е отреден УПИ … (десет, за имот планоснимачен номер …), от кв. 163, по плана на [населено място], одобрен със заповед от 1996 г., с площ на дворното място 960 (деветстотин и шестдесет) кв.м., при съседи на дворното място: от север и изток – улица, от юг УПИ … и от запад – УПИ …, ведно с построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана застроена площ 130 (сто и тридесет) кв.м., представляваща южната самостоятелна секция от къщата – близнак, и ведно с гараж с площ 18 (осемнадесет) кв.м. между В. П. Д. и Ц. П. М., при делбени части – по 1 /2 (една втора) идеална част за всеки един от двамата.
Отхвърля иска на В. П. Д. срещу С. К. М. за делба на описания имот.
На основание чл.537,ал.2 ГПК отменя констативен нотариален акт № 82, том 2, рег. № 1525, нот. дело № 279 /2014 г., съставен на 20.08.2014 г. по обстоятелствена проверка от нотариус Н. Б., с рег. № 461 на нотариалната камара, с район на действие – този на Пловдивския РС, с който Ц. П. М. и С. К. М. са признати са съсобственици в съпружеска имуществена общност върху процесния имот на материално – правно основание – придобивна давност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.