2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. София, 05.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№3148 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Трявна против решение № 66/03.05.2018 г. , постановено по гр.д.№ 72/2018 г. от състав на Окръжен съд – Габрово.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез своя процесуален предстовител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 857/07.11.2018 г..
Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, подлежи ли на контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация и трябва ли да се доказва в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ обективна необходимост от извършената промяна. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното:
Съдебната практика категорично и еднозначно приема, че при проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност – с оглед нуждите на работата – трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност – това което е приел и въззивния съд в обжалваното решение. В решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, обаче е прието, че само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, като е прието, че наред с това страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, при което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Подобен извод е направен и в решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, където е прието, че само когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работа, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение № 239/21.05.2012 г. по гр. дело № 799/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. В доразвитие на тази задължителна практика по чл. 290 от ГПК, в решение № 71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказаване да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ (допустимо, възможно само по себе си правно действие) е използвана целенасочено. След анализ на съдебната практика, в заключение е прието, че за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение № 58/30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
По касационната жалба, ВКС приема следното:
Съдът е приел, че по-високото образователно изискване за заемане на длъжността „старши счетоводител“ не е въведено, нито с оглед нуждите и обема на работата, нито с възможностите на ищцата да се справя със задълженията си. От доказателствата по делото съдът е приел, че само ищцата е със „средно специално образование“, но няма доказателства, че тя не може да се справя с работата, като е прието, че точно в обратната насока са събраните доказателства в първата инстанция, тъй като макар и с по-нисък образователен ценз ищцата е изпълнявала възложената й работа, съобразно нейния характер и обем. Направен е извод, че необосновано се явява повишаването на образователния ценз за заемане на длъжността и съответно е прието наличието на недобросъвестност в действията на ответника работодател, който е въвел изискването за по-високо образование единствено и с цел да се уволни ищцата по делото, а не защото не е можела да изпълнява трудовите си задължения, поради не притежаваното от нея образование и възможности. Съдът е посочил в тази насока, че работодателят само е променил вида на образованието за заемане на длъжността, без да е въвел нови изисквания към нея, които да обосновават тази промяна.
За да е налице незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при наличието на злоупотреба с право, е необходимо да се установи от доказателствата по делото, че промяната в изискванията за длъжността по отношение на образованието на работника в случая, е извършено единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с работника. Целта на работодателя в този смисъл е обстоятелството, което подлежи на доказване, като с оглед презумпцията на чл.8 КТ за добросъвестност, тежестта от оборването на тази презумпция се носи изцяло от страната, която се позовава на злоупотреба с право, в случая – ищцата по делото. От доказателствата по делото – свидетелските показания, се установява единствено, че ищцата е изпълнявала добросъвестно и точно своите задължения, но не и че целта на извършената промяна в изискванията е с цел прекратяването на нейното трудово правоотношение от работодателя – Община Трявна, въвеждайки изискване за висше образование за длъжността „старши счетоводител”. Липсата на доказателства в тази насока води до липса на основание за да се приеме, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ, при прекратяване на правоотношението с ищцата.
Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови ново решение, с което се отхвърли предявения иск.
В полза на ответника по иска следва да се присъдят направените за трите съдебни инстанции съдебни разноски, общо в размер на 1189 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 66/03.05.2018 г. , постановено по гр.д.№ 72/2018 г. от състав на Окръжен съд – Габрово , като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. С. Н. против Община Трявна иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Осъжда Р. С. Н. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Община Трявна сумата 1189 /хиляда сто осемдесет и девет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.