– 9 –
РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. София 26.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 10.10.2018 (десети октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4963 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6674/06.11.2017 година подадена от Прокуратурата на Република България, срещу решение № 109/10.10.2017 година на Окръжен съд Ямбол, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 219/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ямбол е потвърдил първоинстанционното решение № 290/22.05.2017 година на Районен съд Ямбол, гражданско отделение, ХІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 593/2017 година в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на М. С. К. сумата от 4500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от21.06.2016 година до окончателното плащане.
С касационната си жалба Прокуратурата на Република България излага доводи за това, че решението на Окръжен съд Ямбол е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане решението да бъде отменено, като се постанови ново такова, с което предявеният от Р. Д. И. срещу Прокуратурата на Република България иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ бъде уважен до по-нисък размер от приетия с обжалваното решение такъв от 4500.00 лева.
Ответникът по касационната жалба М. С. К. е подал отговор на същата с вх. № 7244/30.11.2017 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част.
Прокуратурата на Република България е била уведомена за обжалваното решение на 17.10.2017 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 6674/06.11.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 716/07.08.2018 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на по отношение на по процесуално правния въпрос за задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.
По така поставения въпрос следва да се отчете, че съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Както е посочено в раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС. залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ямбол е приел, че с постановление за образуване на досъдебно производство от 29.09.2015 година, срещу М. С. К. е било образувано досъдебно производство за това, че на 25.08.2015 година, в дома си, находящ се в [населено място], е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. С постановления за привличане на обвиняем и за разпит на обвиняем от 10.11.2015 година, К. бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК като му е бил извършен разпит в това му качество. С постановление от 19.11.2015 година по отношение на К. била взета и мярка за неотклонение „подписка”, и е било извършено предявяване на разследването. С обвинителен акт от 21.12.2015 година същият е бил предаден на съд по повдигнатото му обвинение, като е било образувано н. о. х. д. № 371/2015 година. По делото били проведени три съдебни заседания, като с постановена по него присъда № 17/18.04.2016 година М. С. К. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Срещу тази присъда бил подаден протест от Районна прокуратура Ямбол, по повод на който било образувано в. н. о. х. д. №154/2016 година по описа на Окръжен съд Ямбол. По това съдебно производство било проведено едно съдебно заседание, като с постановено по същото решение № 81/21.06.2016 година първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло и била влязла в сила на 21.06.2016 година. Също така въззивният съд е приел, че предвид повдигнатото обвинение с решение № 1679р-14758/18.11.2015 година на Началника на РУ на МВР Ямбол е отнето разрешението на К. за съхранение и носене на ловно оръжие-ловен полуавтомат „МЦ”, калибър **, като на 26.11.2015 година оръжието е било иззето, а на 30.08.2016 година му е било върнато предвид крайния резултат от приключилото наказателно производство.
Предвид горното съставът на Окръжен съд Ямбол е приел, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на М. С. К., по което е повдигнато и поддържано обвинение от Прокуратурата на Република България и което е приключило с оправдателна присъда.
Въззивният съд е изложил съображения за това, че от анализа на събраните доказателства следвало да се направи извод, че по конкретно посоченото в исковата молба наказателно производство М. С. К. бил претърпял незаконна репресия, по време, на която в период от десет месеца търпял стресови преживявания, свързани с опасността за накърняване на репутацията му и на доброто му име. Това, както правилно бил приел и Районен съд Ямбол, се отразило изцяло негативно на неговата психика, както и на взаимоотношенията с неговото семейство, с приятелите и изобщо в общуването му с хората. Установено било, че за периода на воденото срещу К. наказателно производство, същия търпял ограничения на правата си, свързани с притежание и съхранение на ловно оръжие, а оттам и на практикуване на това свое хоби. От друга страна, той продължил обичайния си начин на живот, доколкото взетата мярка за неотклонение „подписка” не го ограничавала да се предвижва и да работи, а наказателното производство било приключило в кратки срокове. Поради тези обстоятелства въззивният съд е приел, че справедливия размер на репарация на неимуществените вреди, търпени от М. С. К. е размерът от 4500.00 лева.
В конкретния случай по делото е установено, че с постановление от 29.09.2015 година на Районна прокуратура Ямбол срещу М. С. К. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, което е водено под № 83/2015 година поописа на ОДМВР Ямбол. На 10.11.2015 година К. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и му е била вмета мярка за неотклонение „подписка”. На 19.11.2015 година материалите по досъдебното производство са предявени на К., а на 21.12.2015 година Прокуратурата на Република България е внесла обвинителен акт в Районен съд Ямбол. Въз основа на него е образувано н. о. х. д. № 371/2015 година по описа на съда, като с постановената него присъда № 17/18.04.2016 година М. С. К. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Оправдателната присъда е била протестирана и окончателно потвърдена с решение № 81/21.06.2016 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по в. н. о. х. д. №154/2016 година.
С оглед на горното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените от М. С. К. вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно:
1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2) наказателното производство да е приключило с оправдано по повдигнатото му обвинение.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите действия.
Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от М. С. К., извън случаите, когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В решение № 480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. С оглед на приетото в решението съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2 013 година, постановено по гр. д. № 1 107/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Същевременно в решение № 542/15.01.2 013 година, постановено по гр. д. № 1 568/2 011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. При това размерът на обезщетението трябва да бъде определен по справедливост, в какъвто смисъл са и посочените по-горе други две решения на ВКС.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка К. Г. К. (съпруга на М. С. К.) се установява, че в момента на извършването на претърсването на дома им К. бил изплашен, а воденото срещу него наказателно производство се отразило на здравето му-бил отслабнал, не се хранел добре. В резултат на това производство К. не можел да си изводи свидетелство за съдимост и да започне работа. Данни за производството били изнесени по вестниците и по интернет. В резултат на воденото срещу него наказателно производство К. бил разстроен, мислел само за това и не могъл да спи вечер, като не се бил успокоил и след приключването на производството. Показанията на тази свидетелка се допълват от показанията на свидетеля В. Г. В. (първи братовчед на М. С. К.), според които К. изживял зле това, че срещу него се водело наказателно производство. Бил изнервен и странял от хората, бил постоянно подтиснат и притеснен, а за производството било станало известно в цялото село и всички си правели майтап с това. Част от приятелите започнали да го отбягват, започнал е да вдига кръвно и бил изнервен. Освен тези свидетели като такъв по делото е разпитан и К. М. Д., който живеел в съседно населено място, но редовно поддържал контакти с М. С. К.-чували се по телефона два-три пъти в месеца и си ходели на гости. След образуването на наказателното производство К. престанал да му звъни, имал проблеми в къщи, като съпругата му се е обаждала на свидетеля три-четири пъти. Самият свидетел бил ходил на петия или шестия ден след претърсването при М. С. К., за да го успокои и да му каже, че нещата ще се оправят. В рамките на една година свидетелят на два пъти чувал от К., че няма спокойствие. Във вестника писали, че в [населено място] произвеждал оръжие, като това било казано и по новините. В селото го взели на подбив в смисъл, че правят списък с оръжия и ако на някой му трябва такова ще отиде при К. да му го направи. От показанията и на тримата свидетели не може да бъде направен извод, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство М. С. К. е претърпял неимуществени вреди в обем по-голям от обичайните такива. Вземайки предвид установените от свидетелите обстоятелства, както и съобразявайки се с общата продължителност на наказателното производство-около девет месеца, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 1000.00 лева справедливо ще обезщети К. за претърпените от него неимуществени вреди. При това следва да се има предвид, че по отношение на К. е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”, като по този начин не е ограничена възможността му да извършва ежедневните си дейности, като няма и доказателства мярката да е дала негативно отношение върху начина му на живот. Същевременно тримата свидетели твърдят, че поради наказателното производство М. С. К. бил взет на подбив, но според свидетеля В. Г. В. повечето шеги са били добронамерени, а не злобни. Същевременно не е установено по категоричен начин, че воденото срещу К. наказателно производство е било пречка той да започне работа. Подобен факт само се споменава в показанията на разпитаната по делото свидетелка К. Г. К., но липсват доказателства за това, както и за това, че производството се е отразило негативно на сина на К.. Наред с това обстоятелството, че на 26.11.2015 година с решение № 1679р-14758/18.11.2015 година на Началника на РУ на МВР Ямбол от К. е бил отнет ловен полуавтомат „МЦ”, калибър **, който му е бил върнат на 30.08.2016 година не обуславя присъждането на обезщетение в по-голя размер, предвид на краткия период, на това отнемане.
Изложеното налага обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която предявеният от М. С. К. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 3500.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 4500.00 лева и действително дължащото се такова от 1000.00 лева) като се постанови друго, с което искът в тази им част бъде отхвърлен.
В останалата му обжалвана част решението на Апелативен съд Пловдив трябва да бъде трябва да бъде потвърдено.
В хода на исковото производство М. С. К. е направил общо разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лева. От тях с оглед на крайния изход от спора му се дължи възстановяване на сумата от 133.32 лева. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в частта му за разноските, а също така и в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта му,с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. С. К. разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 133.32 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 109/10.10.2017 година на Окръжен съд Ямбол, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 219/2017 година в частта му, с която е уважен предявеният от М. С. К. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Д. И. Д. от АК Ямбол срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумата от 3500.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 4500.00 лева и действително дължащото се такова от 1000.00 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2016 година до окончателното плащане, както и изцяло в частта му за разноските и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 290/22.05.2017 година на Районен съд Ямбол, гражданско отделение, ХІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 593/2017 година за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на М. С. К. разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 133.32 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. К. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Д. И. Д. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумата от 3500.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 4500.00 лева и действително дължащото се такова от 1000.00 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2016 година до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/10.10.2017 година на Окръжен съд Ямбол, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 219/2017 година в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.