1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр.София, 27.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4353/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 920/ 23.11.2018 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящето дело по жалба на Х. Ф. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3151 от 17.05.2018 г. по гр.д.№ 5628/ 2016 г., с което е определен режим на лични отношения между Р. П. Д. и М. Г. Д. от една страна, а от друга – техните малолетни внуци М. Х. Т. и Д. Х. Т., както следва: бабата и дядото имат право да виждат и вземат децата при себе си на територията на Република България всяка трета седмица от месеца от 10 до 18 часа в събота или в неделя (по избор на бабата и дядото), без преспиване, в продължение на една година от влизане на решението в сила, със задължение на бащата да води и взема децата до дома на бабата и дядото и срещите да се провеждат в присъствието на бащата или на близък на семейството на бащата роднина; бабата и дядото могат да виждат и вземат децата при себе си с преспиване 10 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата Х. Т..
Обжалването е допуснато по въпросите кои са критериите, които сезираният с искане по чл.128 СК съд взема предвид, когато определя продължителността и периодичността на личните отношения между баба и дядо и техните внуци и явяват ли се такива критерии възрастта на децата, обстоятелството, че дълго време не са се срещали с дядото и бабата, както и средата, в която живеят последните. След допускането на касационния контрол е постановено решение № 275/18/ 18.01.2019 г. по гр.д. № 799/ 2018 г., ІV г.о., което дава отговор на същите въпроси. В него е изяснено, че при определяне на режима на лични контакти на баба и дядо с дете, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, съобразявайки интереса на детето. Този интерес изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на обстоятелствата по пар.1 т.5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето. Възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба и дядо са едни от определящите фактори дали и с каква продължителност следва да бъдат определени мерки по чл.128 ал.1 СК. С оглед възрастта на детето следва да бъде преценено какви грижи трябва да бъдат полагани за него и в състояние ли са бабата и дядото да ги полагат; когато детето е в най-ниска възраст, налагаща постоянни грижи, то позволява ли здравословното им състояние да ги окажат – в противен случай, детето би могло да бъде подложено на неоправдан риск. Неоправдан риск би могъл да възникне и при определяне на време за лични контакти между бабата и дядото и дете, което не е имало за дълго време контакти с тях; когато емоционалната връзка е прекъсната, а детето все още с неукрепнала психика е поставено в ситуация да общува с тях продължително време, без присъствието на родителя си или друг свой близък. Именно в тези хипотези, когато съдът прецени, че въпреки продължителното им прекъсване, личните контакти между бабата и дядото с детето са в негов интерес, то на основание чл.128 ал.2 СК следва да определи подходящи защитни мерки при осъществяване на личните отношения – в присъствие на определено лице или на определено място.
Обжалваното въззивно решение не е съобразено с този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. В същото не са подложени на обсъждане всички обстоятелства, релевантни за интереса на децата, поради което, касационната жалба се явява основателна. Обжалваният акт следва да бъде отменен и тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
По делото е установено, че децата М. Х. Т. и Д. Х. Т. произхождат от родители Х. Ф. Т. (баща) и С. М. Д. (майка), родени са съответно на 04.05.2011 г. и 10.10.2012 г. С. М. Д. произхожда от родители Р. П. Д. (майка) и М. Г. Д. (баща), които са молители в настоящето производство. Към 2014 г. Х. Т. и С. Д. живеели заедно на съпружески начала, обитавали къща в [населено място], която била собственост на молителите Р. П. Д. и М. Г. Д.. Отношенията между фактическите съжители и децата, от една страна, и молителите, от друга, били добри, бабата и дядото помагали при отглеждането на внуците. На 21.07.2014 г. С. Д. починала внезапно при битов инцидент, тогава М. Х. Т. била на три години, а Д. Х. Т. – на година и девет месеца. След смъртта на С. Д. отношенията между молителите и ответника се влошили, той напуснал жилището, което обитавал и взел със себе си децата. От този момент внуците не са контактували с баба си и дядо си по майчина линия и предвид ниската възраст, на която са прекъснати контактите между тях, не ги помнят. Х. Ф. Т. е сключил брак, той и децата живеят заедно със съпругата му в жилище, което е собственост на близки на съпругата. Децата посещават учебно заведение, обгрижени са добре и базисните им потребности са отлично задоволени в новото семейство на бащата. Децата са добре интегрирани в семейната среда да съпругата на баща им.
Бащата на децата е изслушан от съда и е заявил, че децата приемат други хора за техни баба и дядо по майчина линия и контактът с молителите (които според него децата „не познават”) за тях ще бъде голямо объркване. Заявява, че въпреки това не иска да препятства осъществяването на този контакт, но желае това да става постепенно и на етапи.
Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства мотивира съдът да приеме, че интересите на децата изискват да бъде регламентиран режим на лични отношения между тях и баба им и дядо им по бащина линия. Съгласно пар.1 т.7 от Закона за закрила на детето бабата и дядото са част от семейната среда на детето и част от неговия най-добър интерес е поддържането на отношения с тях. Неоснователно касаторът поддържа, че това би довело до голямо объркване и емоционална травма у децата, които възприемат други хора като свои баба и дядо по майчина линия. Това не може да бъде основание да бъдат лишени както децата от възможността да узнаят и да общуват със своите биологични баба и дядо по майчина линия, така и биологичните баба и дядо да бъдат лишени от възможност да общуват с внуците си. Опасност от емоционално травмиране е налице само при неподходящо отношение към ситуацията, което касаторът може да избегне като подходи с нужната сериозност към проблема и подготви децата за срещата им с молителите. Неоснователни са също така доводите в касационната жалба, че молителите не притежават нужните условия да посрещнат децата, защото живеят съвместно с наркозависимия си син, както и че нямат качества да ги възпитават, защото дядото злоупотребява с алкохол. Видно от данните в приложените по делото социални доклади, битовите условия, при които живеят молителите, са много добри, това са същите условия, при които децата са живели заедно с родителите си до смъртта на майка им. Към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество не са събрани никакви доказателства за налична наркотична зависимост у сина на молителите и за алкохолна злоупотреба при молителя. Социалните доклади не могат да бъдат доказателство за такива факти, а и съдържащите с в тях данни не сочат данни нито за наркотична зависимост на чичото на децата, нито за алкохолна зависимост у дядо им. Налице са данни единствено за стара (преодоляна) наркотична зависимост у чичото, а и неговото състояние няма отношение към контактите на бабата и дядото с техните внуци.
При определяне на конкретния режим, при който контактите на бабата и дядото с техните внуци ще бъдат осъществявани, следва да бъдат съобразени обстоятелствата, релевантни според отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. Липсват данни тези контакти да са в разрез с интереса на децата, защото според социалните доклади молителите са в състояние да съдействат за правилното им възпитание и за личностното им изграждане. Те са в добро здравословно състояние, а към настоящия момент децата са на възраст, която им позволява да се ориентират в житейската ситуация, която е довела до прекъсване на отношенията с биологичните им баба и дядо и до възприемането на трети лица като техни баба и дядо по майчина линия. От друга страна съдът намира, че децата не бива да бъдат поставени в условията на неоправдан риск, като бъде определено незабавно значително време за лични контакти, тъй като емоционалната връзка между молителите и децата е прекъсната, а децата все още са в етапа на израстване. Следва да бъде осигурена възможност за поетапно възстановяване на връзката с биологичните им баба и дядо по майчина линия, като първоначално контактите с тях се осъществяват само в присъствието на бащата или посочено от него лице, на основание чл.59 ал.8 т.1 СК. При желание от страна на бащата, първите три срещи могат да бъдат проведени и в присъствието на психолог, социален работник или друго лице с подходяща специалност, което да подпомогне всички заинтересовани да преодолеят първоначалния стрес от ситуацията. В период от една година не е подходящо децата да остават за преспиване при молителите, които за тях към настоящия момент са непознати хора. Затова в същия период не е подходящо децата да имат контакт за повече от един ден месечно, включително и през летните месеци. Режим на по-продължително общуване през лятото следва да бъде определен едва след изтичане на една година, в който период децата ще могат постепенно да се адаптират към променената ситуация, така че по-продължителният престой при биологичните им баба и дядо по майчина линия да не ги постави под стрес.
Разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях, тъй като съдът дава разрешение в обща полза.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд № 3151 от 17.05.2018 г. по гр.д.№ 5628/ 2016 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ по молбата на Р. П. Д., Е. [ЕГН] и М. Г. Д., Е. [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], против Х. Ф. Т., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], следния режим на лични отношения между Р. П. Д. и М. Г. Д. и малолетните им внуци М. Х. Т., Е. [ЕГН] и Д. Х. Т., Е. [ЕГН]:
– В продължение на една година от влизане на решението в сила Р. П. Д. и М. Г. Д. ще имат право да виждат и вземат при себе си децата М. Х. Т. и Д. Х. Т. всяка трета събота от съответния месец от 12,00 часа до 18,00 часа, без преспиване, като на основание чл.59 ал.8 т.1 СК срещите между бабата и дядото и внуците ще се провеждат в присъствието на бащата на децата Х. Ф. Т. или на посочено от него лице; на първите три срещи, при желание от страна на бащата Х. Ф. Т., на срещите да присъства психолог или друго лице с подходяща специалност.
– След изтичане на една година от влизане на решението в сила Р. П. Д. и М. Г. Д. ще имат право да виждат и вземат при себе си децата М. Х. Т. и Д. Х. Т. всяка трета събота и неделя от съответния месец от 12,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя, с преспиване, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата Х. Ф. Т..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: