1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. София, 24.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3768/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 64/ 24.01.2019 г. по настоящето дело по жалба на Т. С. Ф. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 72 от 06.03.2018 г. по гр.д.№ 837/ 2017 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Д. М. И. и Т. Х. И. иск, квалифициран по чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне на сключения на 10.02.2016 г. с нотариален акт № …., т…., рег.№ …, н.д.№ … г. на нотариус рег.№ … договор, с който А. Г. Ф. е прехвърлила на Д. М. И., по време на брака й с Т. Х. И. недвижим имот срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката като й осигури спокоен и сносен живот, какъвто е водила дотогава – жилище, храна, осветление, отопление, всекидневни грижи за здравословното й състояние, като прехвърлителката си запазила пожизнено правото на ползване върху същия имот.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос „Частичното, забавено или неточно изпълнение на задълженията на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поражда ли право за прехвърлителя по този договор да го развали?”
В трайната си практика Върховният касационен съд приема, че при извършено срещу бъдещи издръжка и грижи прехвърляне на недвижим имот, договорът е възмезден и е алеаторен – не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи (тъй като не е известно каква ще бъде нуждата), а когато уговореният срок е смъртта на прехвърлителя, не е известна и продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят. Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по причина, за която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част (решение № 88/ 16.04.2013 г. по гр.д.№ 528/ 2012 г., ІV г.о.). Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/ 2009 г., ІV г.о.). В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора, ако твърди, че се е освободил от задължението си (решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., IV г.о.). Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително (решение № 818/ 07.01.2011 г. по гр.д. № 1371/ 2009 г., IV г.о.).
Предвид така установената практика обжалваното решение по иска за разваляне на договора, сключен между наследодателя на ищцата и ответницата И., е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че право на разваляне на договора възниква при пълното му неизпълнение, което ще е налице, ако прехвърлителката е имала нужда от издръжка и гледане, поискала е такава и е последвал отказ от страна на ответницата, респ. съпругът й. Изводът е незаконосъобразен, тъй като за поставяне в забава на длъжника – приобретател по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане не е необходима нарочна покана за изпълнение, а частичното неизпълнение, стига да не е незначително с оглед интереса на кредитора, също поражда право за прехвърлителя да развали договора. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
Установено е по делото, че с Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив АД № 1563/ 28.05.2009 г. А. Г. Ф. е освидетелствана като лице със 100 % трайно намалена работоспособност пожизнено, с чужда помощ. При нея са констатирани практическа дефинитивна слепота на двете очи, параноидна шизофрения в непълна ремисия, невъзможност за самообслужване. С нотариален акт № ., т.., рег.№ ., н.д.№ . г. на нотариус рег.№ ., съставен на 10.02.2016 г., А. Г. Ф. прехвърлила на Д. М. И. (по време на брака й с Т. Х. И.) собствения си недвижим имот (1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор … по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г., с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ 263 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор …, с предназначение – жилище, целият с площ 80 кв.м., срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката като й осигури сносен и спокоен живот, какъвто е водила досега – жилище, храна, осветление, отопление, всекидневни грижи за здравословното й състояние. Няма уговорка в акта грижите и издръжката да се дължат след възникване на нужда от тях или след поискване от страна на прехвърлителката. На 20.04.2017 г. А. Г. Ф. починала, единствен неин законен наследник е ищцата Т. С. Ф.. По тези обстоятелства страните не спорят. Спорът е изпълняван ли е от страна на ответниците приживе на А. Ф. (и ако е изпълняван – в какъв обем) договорът от 10.02.2016 г.
За установяване на тези факти по делото са събрани свидетелски показания, частично противоречиви. От една страна свидетелите С. Ф., Д. Д., А. С., Я. С. и Б. А. свидетелстват, че ищцата е живяла с дъщеря си (прехвърлителка по договора от 10.02.2016 г.) в спорния имот от момента на извършването на сделката до нейната смърт. А. Ф. била трудно подвижна, за този период не излизала от къщата, за пазаруването се грижела ищцата. Също тя готвела храната за домакинството, чистела и посрещала разходите за битови сметки – ток, вода, телефон. Здравословното състояние на А. също било задача на ищцата, която (по сведения на личния лекар на прехвърлителката – свидетелката Д.) я придружавала при посещенията й в болница. Само за период 3 месеца преди смъртта на А., когато ищцата получила травма, съпроводител на прехвърлителката при посещенията до личния й лекар била ответницата по делото. Д. И. посещавала прехвърления имот спорадично и за кратко време, без да полага никакви грижи за здравословното състояние, бита и хигиената на А. и за нейното хранене. Повечето от свидетелите заявяват, че никога не са виждали ответницата в спорния имот, видели я чак на погребението на А., но не и на подготовката му.
От друга страна свидетелите М. И., Д. Д. и Д. Д. съобщават, че Д. И. се грижела за А. Ф. и преди прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Според тях ежедневно Д. посещавала дома на А., пазарувала, готвела, чистела. Водела я на посещения при личния й лекар, за да й изпише лекарства. Когато се налагало, придружавала я и до болнично заведение. Плащала със свои средства всички битови сметки. Макар да не е живяла в дома на прехвърлителката, но се отзовавала на всяко нейно повикване, когато е била необходима помощ в ежедневието.
Видно от изложеното, свидетелите не си противоречат относно това живели ли са съвместно прехвърлителката и приобретателката по договора от 10.02.2016 г. Противоречието в свидетелските показания е относно това, дали ответницата Д. И. е посещавала ежедневно дома на А. Ф. и дали при тези посещения е носела продукти, готвела ли е, чистела ли е и плащала ли е битовите сметки за домакинството на прехвърлителката. Съдът намира, че не може да кредитира с доверие показанията на свидетелите И., Д. и Д.. Първата от тях е дъщеря на ответницата и е пряко заинтересована от изхода на спора. Другите двама са съседи на ответницата, имат спорадични и откъслечни впечатления, никога не са посещавали процесния имот и не познават прехвърлителката. От техните показания не може да се установи доколко приобретателката се е грижела за готвенето, почистването на дома и полагането на грижи за здравето на прехвърлителката. Що се касае до показанията на свидетелката И., освен заинтересовани, те също не доказват пълно изпълнение на задълженията на приобретателката по договора. Самата тази свидетелка съобщава, че Д. И. е имала много други ангажименти и ако е посещавала дома на А. Ф., това е било за кратко по един път на ден. Този стандарт не съответства на уговореното в договора – осигуряване на сносен и спокоен живот, какъвто е водила досега – жилище, храна, осветление, отопление, всекидневни грижи за здравословното й състояние. От друга страна незаинтересованите свидетели Ф., Д., С., С. и А. са убедителни в показанията си, че обгрижването на А. Ф. е извършвано за този период от майка й – ищцата по делото, а Д. И. е посещавала прехвърлителката рядко и за кратко време. Както съдът посочи в отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, в тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора, ако твърди, че се е освободил от задължението си. При липса на каквито и да е други доказателства, от показанията на свидетелите И., Д. и Д. съдът не може да приеме за безспорно установено, че приобретателката е полагала ежедневни грижи за прехвърлителката. Такова грижи са полагани, но не ежедневно, а рядко и при изрично поискване от А. Ф. или майка й.
С оглед установените факти от правна страна съдът приема искът за разваляне на сключения договор, поради неизпълнението му от страна на ответниците, за основателен. Престацията на наследодателя на ищеца е за еднократно изпълнение и е осъществена още към момента на сключването на договора – по силата на самото съглашение собствеността е преминала върху ответницата Д. И., а при условията на действащия към онзи момент режим на съпружеска имуществена общност, собственик на имота е станал и съпругът й, ответникът Т. И.. Престацията на приобретателя по договора е за продължително изпълнение, а всяко неизпълнение, което не е незначително с оглед интереса на кредитора, поражда право за него да прекрати облигационната връзка, съгласно чл.87 ЗЗД. В случая неизпълнението е значително, тъй като кредиторът е със 100 % загубена работоспособност, с невъзможност да се самообслужва и се нуждаел от ежедневни и постоянни грижи. Такива не са престирани, неизпълнението е съществено и за прехвърлителката приживе е възникнало правото да развали договора. Това право е наследимо, със смъртта на кредитора то е преминало в патримониума на приелата неговото наследство ищца, поради което конститутивният иск за разваляне на сключения договор следва да бъде уважен.
Неоснователно ответниците поддържат, че съдът не може да се произнесе за развалянето на договора поради значително неизпълнение от страна на приобретателя, доколкото в исковата молба се съдържат единствено твърдения за пълно неизпълнение. Когато се претендира прекратяването на една облигационна обвързаност от договор поради неизпълнението му, фактът, който е правнорелевантен, е изпълнението на дължимата престация. Предявеното за защита право е потестативно и то възниква както при пълно, така и при значително с оглед интереса на кредитора неизпълнение на престацията на длъжника. Независимо как е квалифицирал формата на неизпълнение ищецът по делото, бъдат ли установени правнорелевантните факти, съдът признава възникването на спорното право и му дава защита.
Неоснователно също така ответниците се позовават на наличието на съдебна практика, според която ако кредиторът по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил удовлетворен от изпълнението приживе, наследниците му не могат да възразяват за непълнота в престацията на приобретателя. Решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 999/ 2010 г., което според тях е в подкрепа на тези им доводи, изрично посочва, че съдържанието на насрещната престация се определя по съгласие на страните и следва да се преценява във всеки конкретен случай. В него е разгледана хипотеза, при която в договора е било изрично уговорено задължението на приобретателя да възникне при болест, немощ и старост на прехвърлителя, който и преди сключването на сделката е живял в едно домакинство с приобретателя. Настоящият случай не е такъв, в договора няма никакви уговорки, отлагащи възникването на задължението на приобретателя, прехвърлителят е бил в нужда още към момента на сключването му, общо домакинство не е имало. Освен това логиката на цитираната съдебна практика почива на обстоятелството, че длъжникът не следва да бъде държан отговорен за това, че не е престирал нещо нежелано от кредитора. Това изисква в определена степен кредиторът да е в състояние да осъзнава правото си и да може да преценява доколко то е удовлетворено от действията на длъжника. Не може да се очаква такава адекватна преценка да бъде направена от кредитор с психично заболяване и практически безпомощен, какъвто е настоящият случай.
По изложените съображения съдът намира иска за развалянето на договора за основателен и
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 72 от 06.03.2018 г. по гр.д.№ 837/ 2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.1 вр. ал.3 ЗЗД по иска на Т. С. Ф., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], против Д. М. И., ЕГН [ЕГН] и Т. Х. И., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица] вх.В ет.1 ап.6, договорът, сключен между А. Г. Ф. и Д. М. И. на 10.02.2016 г. с нотариален акт № ., т.., рег.№ ., н.д.№ . г. на нотариус рег.№ ., с който А. Г. Ф. прехвърлила на Д. М. И. недвижим имот – 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор … по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г., с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ 263 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор …, с предназначение – жилище, целият с площ 80 кв.м., срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката като й осигури сносен и спокоен живот, какъвто е водила досега – жилище, храна, осветление, отопление, всекидневни грижи за здравословното й състояние.
ОСЪЖДА Д. М. И., ЕГН [ЕГН] и Т. Х. И., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица] вх.В ет.1 ап.6, да заплатят на Т. С. Ф., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], 3 923,17 лв (три хиляди деветстотин двадесет и три лева, седемнадесет стотинки) разноски за производството пред всички инстанции.
Дава на Т. С. Ф. основание чл.115 ал.2 ЗС шестмесечен срок за отбелязване на решението в Служба по вписванията при Хасковски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: