7
решение по гр.д.№ 2326 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
София, 07.05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 2326 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. М. и Б. Ш. Н. срещу решение № 153 от 31.01.2018 г. по в.гр.д.№ 2821 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение , I-ви състав, с което е отменено решение № 231 от 31.10.2017 г. по гр.д.№ 332 от 2016 г. на Районен съд- Провадия и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. и Б. Ш. Н. срещу А. Н. С. и Ш. С. Ш. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и за уважаване на предявения от А. Н. С. и Ш. С. Ш. срещу А. И. М. и Б. Ш. Н. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79 ЗС за следния имот: дворно място, находящо се в [населено място], обл.В., [улица], съставляващо УПИ ….. .- ….. в кв. ….. по плана на [населено място], цялото с площ 246 кв.м., при граници- улица, поземлени имоти ….., ….. и ….. , ведно с построената в същото жилищна сграда с площ 45 кв.м.
С определение № 14 от 10.01.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с посочена практика на ВКС/ по следните въпроси:
1. Допустимо ли е въззивната инстанция да разширява обема на извършваната проверка, включвайки в предмета на доказване нови обстоятелства, които не са определени като спорни до въззивната фаза на процеса и не са възлагани в тежест на страните, включително и от въззивния съд ? Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроси, по които не е осъществено оспорване от страна в процеса ?
2. Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада“ с мотивите си ? Следва ли да се доказва обстоятелството, което не е включено в предмета на доказване и не са дадени указания от съда за установяването му ?
По тези въпроси в незадължителната и задължителна практика на ВКС, обективирана например в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че контролът на въззивният съд по отношение на правилността на първоинстанционното решение е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, освен когато следва да осигури прилагането на императивна материалноправна норма, установена в публичен интерес или служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън горепосочените случаи, въззивният съд се произнася само по въведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, както това изрично е посочено и в чл.269 ГПК. Приема се и че въззивният съд не може да приеме за недоказани обстоятелства, които първоинстанционният съд е приел за безспорни между страните или за ненуждаещи се от доказване и за които на страната не са давани указания да представи доказателства.
Приетото във въззивното решение противоречи на горепосочената практика на ВКС: Първоинстанционният съд е приел за доказано, че ищците са придобили правото на собственост върху процесното дворно място от [община], на основание договор за продажба по реда на чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост от 12.11.2009 г. Въпреки липсата на такъв довод във въззивната жалба на ответниците и липсата на спор между страните по този въпрос, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че праводателят им [община] е собственик на дворното място /предвид на това че актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие/, без да укаже и даде възможност на ищците да ангажират доказателства за това. Въз основа на това съдът е приел и че не е имало законови пречки ответниците да придобият правото на собственост върху това дворното място по давност при осъществявано от тях владение за периода от преди закупуването на мястото от [община] през 2009 г. до завеждане на исковата молба през 2015 г.
Поради гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения- основание за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Тъй като след отмяна на решението не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд следва да се произнесе по съществото на спора.
I. По предявения от А. И. М. и Б. Ш. Н. срещу А. Н. С. и Ш. С. Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС: Налице са трите предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск:
1. Ищците А. И. М. и Б. Ш. Н. са собственици на процесните имоти- жилищна сграда и дворно място: Видно от нотариален акт № ….., том ….., рег. № ….. по нот.д.№ ….. от 29.08.2001 г. и удостоверение за семейно положение изх.№ ГР12-65/1 от 02.06.2016 г. на [община], ищецът А. И. М., по време на брака му с Б. Ш. Н., е закупил от ответницата А. Н. С. и съпруга й С. Ш. С. процесната сграда: жилищна сграда и стопанска постройка, построени в общинско дворно място с площ от 246 кв.м., находящо се в [населено място], обл.В., [улица], съставляващо УПИ ….. .- ….. в кв. ….. по плана на [населено място], при граници: [улица], УПИ …..-….., УПИ …..-….. и УПИ …..-….. . С договор за продажба по реда на чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост от 12.11.2009 г. А. И. М., по време на брака му с Б. Ш. Н., е закупил от [община] и горепосоченото дворно място с площ от 246 кв.м., представляващо УПИ X.-62 в кв.13 по плана на [населено място]. Като собственик на дворното място ищецът А. М. се легитимира и въз основа на издадения по реда на чл.587 ГПК /издаден въз основа на писмени доказателства/ нотариален акт № ….., том ….., рег.№ ….. по нот.д.№ …… от 16.12.2009 г.
Неоснователно е възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, че ищците не са придобили правото на собственост върху имотите /че правото им на собственост въобще не било възникнало/, тъй като никога не са ги владели, не са ги ползвали и не са се разпореждали с тях. Както бе посочено и по-горе, ищците са придобили правото на собственост върху жилищната сграда и върху дворното място с два договора за продажба /договора от 29.08.2001 г. и договора от 12.11.2009 г./, които договори съгласно чл.24, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ произвеждат действие от датата на сключването им, а не от предаването на вещта. Това означава, че от датата на сключване на договорите за продажба купувачите придобиват правото на собственост върху продадената вещ, независимо от това дали вещта им е била предадена и дали те са установили фактическа власт или владение върху тази вещ.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че ищците не са собственици на жилищната сграда, тъй като тя била закупена от тях по измамен начин. Съгласно чл.29 ЗЗД измамата е основание за унищожаване, а не за нищожност на граждански договор. В случая ответниците не са предявили иск за унищожаване на договора за продажба от 29.08.2001 г. на основание чл.29 ЗЗД като сключен поради измама, а и не са ангажирали каквито и да било доказателства, че при сключване на този договор ищците умишлено са ги въвели в заблуждение.
2. Не се спори между страните, че ответниците А. Н. С. и Ш. С. Ш. ползват процесните имоти- както жилищната сграда, така и дворното място.
3. Ответниците А. Н. С. и С. Ш. С. нямат правно основание за това ползване. Те никога не са притежавали право на собственост върху дворното място /преди придобиването му от ищците мястото е било собственост на [община]/, а след като ответницата А. С. и съпруга й С. С. са продали жилищната сграда с нотариалния акт от 29.08.2001 г., са загубили правото на собственост и върху тази жилищна сграда.
Неоснователно е твърдението им, че са придобили процесните имоти на основание давностно владение, осъществявано от тях през периода от 2001 г. до завеждане на делото през 2017 г., поради следното:
3.1. По отношение на дворното място, съставляващо УПИ …..- ….. в кв. ….. по плана на [населено място], цялото с площ 246 кв.м., не се спори между страните и от представения акт за общинска собственост от 10.08.2009 г. се установи, че това дворно място е било общинска собственост /собственост на [община]/ до 12.11.2009 г. Обстоятелството, че дворното място е било общинска собственост се установява и от нотариален акт № ….., том ….., рег.№ ….. по нот.д.№ ….. от 29.08.2001 г., с който ищците са закупили от ответницата А. С. и съпруга й С. С. жилищната сграда и стопанската постройка, в който нотариален акт е записано, че тези сгради са построени в общинско дворно място, представляващо УПИ …..-….. в кв. ….. по плана на [населено място].
Поради това и на основание пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, през периода от 2001 г. до 12.11.2009 г. по отношение на това дворно място давностен срок не е текъл, дори и ответниците да са владяли дворното място. Едва след закупуването на мястото от ищците с договора от 12.11.2009 г. давностен срок вече е можел да тече. От тази дата /12.11.2009 г./ до датата на завеждането на делото на 07.05.2015 г. обаче не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок, необходим за придобиване на правото на собствеността върху мястото на основание недобросъвестно давностно владение. Поради това ответниците не са придобили собствеността върху дворното място по давност.
3.2. По отношение на жилищната сграда: От показанията на свидетелите Е. А. К. и Р. Р. Ч. се установява, че след като ответницата А. С. и съпругът й С. С. са продали жилищната сграда на ищците, ответниците са били оставени от ищеца да я ползват при условие, че ще я поддържат. Такава била договорката им до преди 6-7 години от завеждане на делото, малко след като съпругът на ответницата А. С.- С. С. починал /видно от удостоверение за наследници изх.№ ГР17-284/1 от 29.06.2017 г. на [община], С. Ш. С. е починал на 29.11.2006 г./, а ответниците А. С. и сина й Ш. С. Ш. престанали да поддържат сградата и да заплащат консумативните разноски за ползването й /ток, вода/. Това принудило ищецът А. М. да поиска те да напуснат сградата. Ответницата поискала отсрочка от около 2-3 месеца, за да може да си намерят друга квартира. През цялото време след закупуването на имота през 2001 г. до 2008 г.- 2009 г. ищецът А. М. имал ключ за входната врата на мястото /за катинара на синджира, с който се заключвала входната врата/, многократно е посещавал имота и е извършвал ремонтни работи по къщата и разчистване на мястото, а живеещата в сградата възрастна жена не е възразявала против тези негови действия.
Останалите разпитани по делото свидетели Ф. Ш. М. /сестра на С. С.- съпруг на ответницата А. и баща на ответника Ш./ и И. С. А. /съсед на мястото/ само твърдят, че ответниците са живели в процесната жилищна сграда и са я поддържали /ремонтирали/ непрекъснато от 1990 г. до настоящия момент, без да свидетелстват за това като какви са останали да живеят там ответниците след продажбата на жилищната сграда през 2001 г. При първият им разпит тези свидетелки са заявили, че дори не знаят за продажбата на къщата от С. С. на ищеца А. М. с нотариалния акт от 29.08.2001 г.
След съвкупната преценка на тези свидетелски показания и събраните по делото писмени доказателства /включително доказателства за заплащане на данъците на имотите от ищеца А. М., а не от ответниците/, съдът приема за доказано,че след продажбата на 29.08.2001 г. ответниците са останали да живеят в жилищната сграда, но вече като негови държатели по договор за заем за послужване, а не като владелци. Поради това, за да установят отново владение върху жилищната сграда, ответниците е следвало да предприемат действия, с които явно и недвусмислено да демонстрират пред собствениците /в случая ищците/, че имат намерение да владеят жилището за себе си. Ответниците, чиято е била доказателствената тежест затова, не са представили доказателства за извършване на такива действия и довеждането им до знанието на ищците по- рано от 2008- 2009 г. Напротив, от показанията на свидетелите Е. К. и Р. Ч. се установява, че до 2008 г.-2009 г. /6-7 години преди завеждане на делото през 2015 г./ ответниците не са се противопоставяли на посещенията на А. М. в имота- на влизането му в дворното място и в жилищната сграда и на ремонтните работи на сградата, извършени от наети от него майстори. Видно от показанията на тези свидетели, едва 6-7 години преди завеждане на делото /тоест през 2008 г.- 2019 г./ ответниците отказали да напуснат имота, въпреки искането на собственика А. М., и започнали скандали с него. Едва от този момент може да се приеме, че ответниците са преобърнали държането си във владение и са установили владение върху жилищната сграда. От 2008 г. до датата на завеждането на делото на 07.05.2015 г. обаче също не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок, необходим за придобиване на правото на собственост върху жилищната сграда на основание недобросъвестно давностно владение. Поради това ответниците не са придобили собствеността върху жилищната сграда по давност.
II. По предявения насрещен иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79 ЗС: По изложените по-горе съображения ищците по насрещния иск А. С. и Ш. Ш. не са придобили правото на собственост върху процесните имоти по давност, поради което и предявеният от тях установителен иск за собственост на това основание /чл.79 ЗС/ следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите- ответници по делото дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците по делото направените от тях разноски за трите съдебни инстанции в размер на 160 лв., представляващи 138 лв. държавна такса за завеждане на делото, 12 лв. такса за заверени преписи от документи и 10 лв. такса за издаване на съдебно удостоверение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 153 от 31.01.2018 г. по в.гр.д.№ 2821 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, I-ви състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Н. С. и Ш. А. Ш. и двамата от [населено място], обл.В., [улица], че А. И. М. и Б. Ш. Н. и двамата от [населено място], [улица] са собственици на следните имоти: дворно място, находящо се в [населено място], обл.В., [улица], съставляващо УПИ …..-….. в кв. ….. по плана на [населено място], цялото с площ 246 кв.м., при граници: [улица], УПИ …..-….., УПИ …..-….. и УПИ …..-….., както и на построената в това дворно място жилищна сграда с площ 45 кв.м.
ОСЪЖДА А. Н. С. и Ш. А. Ш. да предадат на А. И. М. и Б. Ш. Н. гореописаните имоти.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. Н. С. и Ш. С. Ш. срещу А. И. М. и Б. Ш. Н. насрещен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79 ЗС за собственост на гореописаните имоти.
ОСЪЖДА А. Н. С. и Ш. А. Ш. с горепосочените адреси да заплатят на А. И. М. и Б. Ш. Н. на основание чл.78 ГПК сумата 160 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.