РЕШЕНИЕ
№ 145
София, 01. юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4442 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 178/17.08.2018 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 358/2018, с което е отменено решение № 663/26.06.2018 на Добричкия районен съд по гр. д. № 1386/2018, като са уважени искове за признаване незаконността на уволнението и възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за доказването на престоя и неговата продължителност при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, когато тези обстоятелства не се оспорват от работника и материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за уволнение и по-специално следва ли да се впише крайната дата на престоя.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от страните. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. Когато ищецът претендира съществуването едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. Когато ищецът отрича съществуването едно материално субективно право, тъй въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с иска – те са неговото основание, а ответникът въвежда правопораждащите факти и обстоятелства с възражение. С тези свои процесуални действия, както и с репликите, дупликите и т.н. страните очертават предмета на доказване.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Разбира се, няма пречка ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът – някои опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство.
При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ потестативното право на работодателя се основава на факта на престой (спиране на работата) през определен период от време. Следователно той, като ответник по иска за оспорване на уволнението, следва да докаже този факт, дори той да не е оспорен изрично от ищеца. Ако с отговора на исковата молба работодателят не представя доказателства за този факт, и той не е посочен в доклада по делото като безспорен и ненуждаещ се от доказване, съдът е длъжен да укаже на ответника, че не сочи доказателства за този правно релевантен факт. Ако такива указания не са дадени, ответникът може да поиска събирането им с въззивната жалба съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК.
Дори първоинстанционният съд да е пропуснал да посочи, че фактът на престоя не се нуждае от доказване и доказателства не са представени, по-горните инстанции могат да преценят извършено признание на факта, дори то да не е направено изрично.
По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че в заповедта за уволнение работодателят е длъжен да посочи нейното основание най-малко с позоваването на съответния текст от закона, като при противоречие между текстовата и цифровата част предимство има текстовата, но не е длъжен да посочи изрично продължителността на престоя, тъй като той може да продължава.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор от 24.06.1996 г. първоначално като „Инкасатор”, а впоследствие като „Касиер на електронна каса” в район [населено място]. Със заповед от 31.01.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 01.02.2018 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ поради престой повече от 15 дни (спиране на работата за повече от 15 дни). Със своя заповед от 05.01.2018 г. изпълнителният директор на ответното дружество е разпоредил спиране на работата на ел. касите в няколко експлоатационни района, включително в района, където е работила ищцата, считано от 09.01.2018 г., като в самата заповед не е посочен периода на престой (в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че в конкретното звено в предприятието, в което е работила ищцата, работата е била спряна по обективни причини и че периодът на престой е бил поне 15 дни). Със заповед от 08.01.2018 на ищцата е наредено да премине на длъжността „Отчетник измервателни уреди” поради производствена необходимост за срок от 24 календарни дни, считано от 08.01.2018 г. до 31.01.2018 г. включително, като на 31.01.2018 г. й е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото и правоотношение след изтичането на 30-дневен срок или за изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ при неспазването му, като на 01.02.2018 г. й е връчена заповедта за уволнение. Въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да бъде установено, че е бил налице престой за период, по-голям от 15 работни дни в предприятието, тъй като въпреки издадената заповед за спиране на работата на ел. касите, са посочени единствено началните моменти на престоя, но не и неговата продължителност. Прието е, че престоят за съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, или дали поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга работа, или е получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ. Доколкото по делото не са представени други доказателства освен заповедта от 05.01.2018 г. за престой, от които да се установи, че реалното спиране на работата е било налице в конкретното звено на ответника за период, по-голям от 15 работни дни, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на това основание е незаконно и следва да бъде отменено. Предвид основателността на главния иск, е уважен и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Правилно въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено с оспорената заповед поради спиране на работата за повече от 15 работни дни. Също правилно съдът е приел, че това основание за уволнение е налице независимо от това дали поради престоя на работника е възложено да изпълнява временно друга работа, получавал е обезщетение за престой по чл. 267 КТ, или е ползвал отпуск.
В нарушение на закона обаче съдът е приел, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде посочен изрично срокът на престоя, както и че е необходимо престоят да бъде доказан, след като ищцата оспорва законността на уволнението, като се позовава на безспорния факт, че през времето на обявения престой тя е извършвала друга работа в продължение на 24 календарни дни и на правния довод, че докато тя е извършвала другата работа, за нея престой няма.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени от касационната инстанция, тъй като работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление спиране на работата за повече от 15 работни дни. По делото е безспорно, че извършваната от ищцата работа в предприятието на ответника е спряла за повече от петнадесет работни дни – от 08. до 31.01.2018 има 18 работни дни; и обстоятелството, както и че извършването на друга работа от ищцата през това време не опровергава факта на спирането на възложената с трудовият договор работата. При този изход на делото по обуславящия иск за признаване незаконността на уволнението, следва да бъде отхвърлен и обусловеният иск за възстановяване на предишната работа.
На ответника „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, следва да бъде присъдена сумата 1.314,00 лева разноски за всички инстанции.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 178/17.08.2018 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 358/2018.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Й. И. срещу „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, искове за признаване незаконността на уволнението и за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Й. И. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, сумата 1.314,00 лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.