РЕШЕНИЕ
№ 144
София, 04. юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4350 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 302/23.08.2018 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 495/2018, с което е потвърдено частично решение № 84/26.03.2018 на Велинградския районен съд по гр. д. № 1726/2017, с което са уважени искове за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси: налице ли е сключен договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ с директор на поделение на държавно ловно стопанство; съставлява ли приетият годишен финансов план на поделението бизнес задача със стопански цели и необходимо ли е новият директор да приеме нов годишен финансов план или да измени настоящия, за да прекрати трудовото правоотношение със служител на ръководна длъжност.
По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че държавното ловно/горско стопанство е държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ, което не е търговец, но извършва стопанска дейност (добив на дървесина, съответно лов на дивеч и др.), каквато извършват и неговите териториални поделения, които съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 и 6 ЗГ сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия и са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Съгласно чл. 173, ал. 2 и 3 ЗГ териториалните поделения се ръководят от директори, с които директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с 5 годишен срок.
Договорът е за възлагане на управлението, ако директорът се е задължил в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат, като е без значение дали договорът се сключва с ново лице, или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали приетата от работодателя бизнеспрограма е нова, сходна или идентична с предходна програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител.
За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо работодателят да предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ и потестативното право на управляващия предприятието на работодателя да е упражнено в 9-месечен срок от започване изпълнението на новия договор за управление, който удовлетворява посочените по-горе критерии.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор като „Заместник директор” и считано от 01.11.2017 г. трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № РД-05-556/31.10.2017 на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключен договор за управление № 2/11.04.2017 между ЮЦДП-Смолян и инж. Д. К., поел ръководството на ТП ДЛС „Ч.“. Заповедта е била връчена на ищеца на 18.12.2017 г., с нотариална покана. Въззивният съд е приел, че в договора за управление липсва текст, според който директорът поема задължение да осъществява някаква бизнес програма, респективно да достига някакви конкретни финансови или други параметри по време на изпълнение на договора за управление, като единствено в чл. 12, т. 9 има изискване да изготвя и представя в централното управление годишен финансов план на поделението, длъжностно разписание и годишен доклад за дейността на поделението и изготвения съгласно Закона за счетоводството финансов отчет. Изложени са съображения, че по принцип изпълнението на годишния финансов план би могло да се счете за поставена бизнес задача пред новия управител (директор) на предприятието в случай, че такова изпълнение му било възложено с параметри по приетия и действащ финансов план на ЮЦДПС, Смолян, каквото възлагане обаче в случая в процесния договор за управление липсва. По делото няма данни новият директор да е изготвял свой финансов план във връзка с възложеното му управление, като не са ангажирани и доказателства, че на новия директор са поставени за изпълнение конкретни стопански задачи или да се е съгласил да поеме отговорността за изпълнение на вече утвърдения план. Въззивният съд е приел, че не е доказано и спазването на въведеното с чл. 12, т. 13 от договора за управление задължение на директора да съгласува с директора на Държавното предприятие освобождаването на заместник директора и главния счетоводител, макар това неизпълнение само по себе си не може да обоснове незаконност на обжалваното уволнение, но при липса на възложени с договора за управление конкретни бизнес задачи, води до извод, че уволнението извършено с обжалваната заповед е незаконно и като такова подлежи на отмяна. Като основателни са уважени и обусловените искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор като „Заместник директор” и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ след като на директора на стопанството е възложено управлението от държавното предприятие. Също правилно съдът е приел, че в сключения договор за управление с новия директор няма изричен текст, според който директорът поема задължение да осъществява някаква бизнес програма, респективно да постигне някакви конкретни финансови или други параметри.
В нарушение на закона обаче съдът е приел, че на новия директор на стопанството не са възложени конкретни бизнес задачи. При липсата на друга уговорка, новият директор е ангажиран с постигането на икономическите показатели по приетия и действащ финансов план на държавното предприятие, като е без правно значение по чие предложение е приет финансовия план и дали той се съдържа в самия договор или в други документи.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
При този изход на делото на ответника по исковете ТП ДЛС „Ч.“ към ЮЦДП, Смолян следва да бъде присъдена сумата 1.130,00 лева разноски за всички инстанции.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 302/23.08.2018 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 495/2018.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. А. срещу ТП ДЛС „Ч.“ към ЮЦДП, Смолян искове за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
ОСЪЖДА А. П. А. да плати на ТП ДЛС „Ч.“ към ЮЦДП, Смолян сумата 1.130,00 лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.