8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
София, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4100/2018 година по описа на ВКС, Гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл.ГПК.
К. Р. К. и М. Р. Л. чрез адв. В. А. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-Б въззивен състав № 2100 от 29.03.2018 г. по въззивно гражданско дело № 16196/2017 г., с което е потвърдено решението на Софийския районен съд № 167386 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 7182/2016 г.
Ответникът Г. Г. З. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че въззивният съд не е допуснал заявените в жалбата нарушения, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните по делото и доказателствата, които ги подкрепят, като е констатирано противоречие по този въпрос с практиката на ВКС.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение приема следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд № 167386 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 7182/2016 г., с което съдът е отхвърлил предявените от М. Р. Л., К. Р. К. и В. М. Л. /заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от другите две ищци/ срещу Г. Г. З. установителни искове за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК на недвижим имот с площ от 537 кв.м., намиращ се в [населено място], район „В.“, представляващ УПИ …., в кв. …. по плана на [населено място], местност „ В.-гарата“.
Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост на основание наследствено правоприемство от Р. К. Л. върху спорния имот, защото към представената записка № 88 от 03.02.1945 г., според която наследодателят на ищците и неговите сестри притежавали 5 дка земя не е бил приложен акт за поземлена собственост № …. Отбелязването на наследодателя им като собственик на съседен от изток имот на имот с пл. № …. в нотариален акт № …., рег. № …., дело № …. г., издаден в полза на ответника, само по себе си не може да установи претендираното право. Съдът е обосновал извод, че решението на ОСЗ „Нови Искър“ № …. от …. г., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Р. К. Л. върху нива от 0,649 дка, представляваща имот № …., не е годен титул за собственост, тъй като не е придружено със скица на имота. Вторият му решаващ извод е, че имотът е придобит по давност от ответника към 05.03.2012 г.. Съдът се е позовал на показанията на свидетелите, че ищците никога не са владели имота, негов владелец е била праводателката на ответника М. К., която преди 30 години го е заградила, а след смъртта й фактическа власт е упражнявал единствено ответникът. Въззивният съд е приел, че ответникът е добросъвестен владелец на имота, тъй като се легитимира с нотариален акт № …., том. …., рег. № …., дело …. от …. г.
Както е констатирано в определението по допускане на касационното обжалване, при решаването на делото въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъобразяване на мотивите с изискването на чл. 235 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства – отменително основание по чл. 281 т.3 ГПК. Това налага обжалваното решение да се отмени и делото да се реши по същество от касационната инстанция .
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от М. Р. Л., К. Р. К. и В. М. Л. /заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от другите две ищци/ срещу Г. Г. З. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 537 кв.м. в [населено място], район „В.“, представляващ УПИ …., в кв. …. по плана на [населено място], местност „ В.-гарата“.
Ищците извеждат правото си на собственост от реституция по ЗСПЗЗ и наследяване на Р. К. Л., който от своя страна е придобил имота по силата на акт за поземлена собственост от 03.02.1945 г., с който е бил оземлен съгласно протоколно решение на Ликвидационното бюро и на Главна дирекция Трудово-поземлена собственост № …./…. г.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва правото на собственост на ищците, като счита, че представеното от тях решение на ОСЗГ Нови Искър не е годен титул за собственост, тъй като не е придружено от скица на имота, описан в него. Заявява свое право на собственост върху имота, придобито по силата на изтекла към 05.03.2012 г. в негова полза придобивна давност . Легитимира се с нотариален акт №…., том …., рег. № …., дело № …. от …. г. на нотариус А. Д., наличието на който определя владението му като добросъвестно.
С решение № …. от …. г. на ОСЗ Нови Искър е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. К. Л. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 0,649 дка, намираща се в строителните граници на [населено място], представляващ имот …., при съседи имоти № …., № …. и от две страни път, установен с решение на СГС от 23.04.2008 г., скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ и заповед на кмета.
По делото е представена скица № …./….г., издадена на основание чл. 13, ал.6 ППЗСПЗЗ за ПИ № …., в описанието към която е отбелязано, че имотът е признат за възстановяване на името на Р. К. Л..
С представената по делото Заповед № РД 09-460/17.12.2009 г. на Кмета на СО, район „В.“ са одобрени удостоверение № …. г. и скица № ….г. В мотивите й е отбелязано, че бившият имот, признат за възстановяване на името на Р. К. Л. с решение от 23.04.2008 г. на СГС, попада в границите на урбанизирана територия, определени със ЗРП на [населено място], местност „В.-гарата“, одобрен с решение № 12 по Протокол № 31/07.11.2001г., като площта на процесния имот с пл. № …. е …. кв.м.
С нотариален акт № …., том …., рег. № …., дело № …. от …. г. на нотариус А. Д., въз основа на извършена обстоятелствена проверка, ответникът Г. Г. З. е признат за собственик по давност на УПИ …., в кв. …. по плана на [населено място], местност „ В.-гарата“
По установителния иск за собственост тежестта на доказване на твърдяното придобивно основание е на ищеца, той следва да проведе пълно и главно доказване на релевантните за придобивното основание факти, а ответникът може да се защитава като представи доказателства, които разколебават доказателствата на ищеца и ги правят несигурни.
По отношение на правата на ищците: Ищците К. Р. К. и М. Р. Л. се легитимират като наследници на Р. К. Л. и основават правото си на собственост на решение № …. г. на ОСЗ „Нови Искър“, с което им е възстановено правото на собственост в съществуващи / възстановими/ стари реални граници върху имот с пл. № …., за който от заключението на вещото лице е установено, че е идентичен с имот УПИ …. с идентификатор …. по КККР. Това решение съгласно ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС има конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта, така и по отношение на субекта на собствеността. На основание чл. 14, ал.1, т. 1 ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица има силата на констативен нотариален акт за собственост , следователно легитимира посочените в него лица за собственици.
Неоснователно е възражението на ответника, заявено в отговора на исковата молба, че това решение не е годен титул за собственост, тъй като не е придружено от скица на имота. Когато се възстановява собствеността върху имот в урбанизирана територия, правоимащите лица са длъжни да представят удостоверение и скица по чл. 13 ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Тези документи съдържат информация за заснемането на имотите на плана, размерът на застроените и свободните площи, подлежащи на възстановяване, ограничението на собствеността, границите и площите за възстановяване на правото на собственост и др. Всички тези данни индивидуализират в пълна степен възстановения имот, поради което в хипотезата на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ постановяването на решението на ОСЗ възстановява собствеността, без да е необходимо издаване на нова скица. В случая изрично в решението на ОСЗ Нови Искър от ….г. е записано, че имотът, който се възстановява е установен със скица, удостоверение по чл.13 ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ и заповед № РД-09-460/17.12.2009 г. на кмета, която е представена по делото. С тази заповед са одобрени удостоверение № …. г. и скица № …. г. по чл. 13, ал.4 и ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, издадени за процесния имот. При тези данни възражението на ответника за незавършена процедура по възстановяването на собствеността на ищците е неоснователно.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 130 от 25.09.2015г. Р. К. Л. е починал на 11.04.1966г. и е оставил за наследници съпруга В. М. Л. и деца М. Р. Л., К. Р. К. и Т. Р. К., които на основание чл. 5 и 9 ЗН са придобили по 1/4 от наследството. След смъртта на съпругата В. М. Л. в хода на процеса на 28.10.2017г., нейният дял е наследен от двете й дъщери – ищците по делото М. Р. Л. и К. Р. К. , които са получили по 1/8 от нейната 1/4 идеална част. Така всяка от тях притежава по 3/8 идеали части от процесния имот – общо 3/4 идеални части. Останалата 1/4 е притежание на наследниците на сина на общия наследодател Т. Р. К./ еднокръвен брат на ищците/, починал на 07.01.1996г., които не са страни по делото.
По правата на ответника. Г. Г. З. противопоставя на ищците свое право на собственост, основано на придобивна давност, изтекла на 05.03.2012 г. – 5 години след издаването на констативен нотариален акт № …., рег. № …., дело № …. от …. г., който го легитимира като добросъвестен владелец.
В практиката на ВКС се приема, че не може да бъде придобит по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Това разбиране изхожда от заложения в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ принцип, че не тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск. В хипотеза, при която решението на административния орган за възстановяване на собствеността влиза в сила след приемането на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, давностният срок за придобиване на имота започва да тече именно от момента на влизане в сила на решението за възстановяване
на собствеността. От този момент правото на собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на съответните действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота- решение № 584 по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о., решение № 547 по гр.д.№ 660/2010г. на ВКС, ІІ г.о. Следователно правнорелевантно в случая би било владението на ответника, упражнявано след 14.01.2010 г. – постановяването на възстановителното решение на ОСЗ в полза на ищците като наследници на Р. К. Л., от когато не е изтекъл десетгодишния срок по чл. 79 ал.1 ЗС. Неоснователно ответникът се позовава на кратката давност по чл. 79 ал.2 ЗС, която е приложима по отношение на добросъвестното владение. Съгласно чл. 70 ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици, а също и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право /ППВС 6 /1974 г. /. В случая ответникът не се легитимира като собственик на имота въз основа на акт с транслативно действие, а с нотариален акт издаден в производство по обстоятелствена проверка, с който не се учредяват, а само се констатират права. Следователно той не е добросъвестен владелец и не може да придобие собствеността при условията на чл. 79 ал.2 ЗС с владение на имота в продължение на пет години.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че ищците са доказали правото си на собственост върху 3/8 ид.ч. за всяка от процесния имот. Предявените установителни искове са основателни до посочения размер и следва да бъдат уважени като се признае за установено по отношение на Г. Г. З., че М. Р. Л. и К. Р. К. са собственици всяка на по 3/8 ид.ч. от процесния имот, а като последица – да се отмени и нотариалният акт на ответника на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за тези части.
При този изход на делото разноските на страните се изчисляват за всички инстанции както следва: Ищците са направили разноски за първоинстанционното производство 2250 лв. и за касационното производство – 1025 лв. общо 2456лв., от които съобразно уважената част от иска -3/4 ид.ч. имат право да им бъдат присъдени 1842лв. Ответникът Г. Г. З. има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска за 1/4 от процесния имот, които са : 1300 за първата инстанция, 500лв. за въззивната , колкото са присъдени от тази инстанция при условията на чл. 78 ал.5 ГПК, срещу което ответникът не е възразил по реда на по чл.248 ГПК и за касационната инстанция 500 лв. общо 2300 лв., от които му се дължат 575лв.
Следователно по компенсация ответникът следва да заплати на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищците сумата 1267лв. разноски за всички инстанции.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-Б въззивен състав № 2100 от 29.03.2018 г. по въззивно гражданско дело № 16196/2017 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийския районен съд № 167386 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 7182/2016 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Р. Л., К. Р. К. и В. М. Л. /заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от другите две ищци/ срещу Г. Г. З. установителни искове за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК на недвижим имот с площ от 537 кв.м., находящ се в [населено място], район „В.“, представляващ УПИ …., в кв. …. по плана на [населено място], местност „В.-гарата“ до размера на 6/8 ид. части, както и за разноските вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по исковете, предявени от М. Р. Л., К. Р. К., лично и като наследници на В. М. Л., от [населено място], [улица], ет.1 против Г. Г. З. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че М. Р. Л. и К. Р. К. са собственици на по 3/8 идеални части от недвижим имот с площ от 537 кв.м., находящ се в [населено място], район „В.“, представляващ УПИ …., в кв. …. по плана на [населено място], местност „ В.-гарата“.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт №…., том …., рег. № …., дело № …. от …. г. на нот. А. Д. до размера на 6/8 идеални части от недвижим имот с площ от 537 кв.м., находящ се в [населено място], район „В.“, представляващ УПИ …., в кв. …. по плана на [населено място], местност „ В.-гарата“.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-Б въззивен състав № 2100 от 29.03.2018 г. по въззивно гражданско дело № 16196/2017 г. в останалата отхвърлителна част за 1/4 идеална част за имота.
ОСЪЖДА Г. Г. З. да заплати на М. Р. Л. и К. Р. К. сумата 1267 лв. /хиляда двеста шестдесет и седем лева/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: