Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 24.10. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.10.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 3696 /2019 г.
Производство по чл.274,ал.2 вр. чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. А., А. А. Х. и Ц. А. М. срещу определение № 4012 от 27.12.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. на Софийски апелативен съд, г.о., с което е оставена без уважение молба на частните жалбоподатели за изменение на постановеното по делото определение № 2790 от 07.09.2019 г. в частта за разноските, като осъди М. Н. А. да заплати на частните жалбоподателки претендираните и направените в частното производство по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. на САС разноски.
Насрещната страна М. Н. А. не е подал писмен отговор на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:
С определение № 2790 от 07.09.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. на Софийски апелативен съд, г.о., е потвърдено протоколно определение от 31.01.2018 г. по гр.д. № 16257 /2016 г. на Софийски градски съд, г.о., 4 с-в., с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на М. Н. А. срещу частните жалбоподатели в настоящото производство и е прекратено производството по нея. Или: въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на М. Н. А.. Съставът на САС не е присъдил разноски с мотиви, че производството по първоинстанционното дело не е окончателно приключило.
С обжалваното определение № 4012 от 27.12.2018 г., постановено в производство по чл.248 ГПК по същото дело, въззивният съд е приел, че се е произнесъл по искането на П. А. А., А. А. Х. и Ц. А. М. за присъждане на разноски, като изцяло е съобразил както изхода на делото пред въззивната инстанция, така и представения списък на разноските от процесуалния представител, така и съответните приложени доказателства към него, други доказателства към молбата по чл.248 ГПК не са представени, поради което и не са настъпили обстоятелства, които да обосновават изменение на определението в частта за разноските. Въззивният съд е приел още, че при наличие на изрично произнасяне по разноските с постановеното въззивно определение, молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.
Настоящият състав не споделя правния извод на въззивния съд в обжалваното определение, тъй като намира, че той не съответства на правилото на чл.81 ГПК, което предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съставът на САС е приел по същество, че разноски се присъждат само с окончателните актове, което е в пряко противоречие с диспозицията на разпоредбата, от която следва, че всяка съдебна инстанция е длъжна да присъди разноски, когато предпоставките за това са осъществени (те са уредени с правилото на чл.78 ГПК).
При този извод и при извод, че изходът от частното производство по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. на Софийски апелативен съд, г.о., с което частната жалба на М. Н. А. е оставена без уважение, е в полза на частните жалбоподатели П. А., А. Х. и Ц. М., че те са направили искане за присъждане на разноски (въззивният съд да осъди частния жалбоподател да им присъди разноски) за въззивната инстанция, представили са списък и доказателства за направени разноски, следва извод, че искането им е основателно.
Към това следва да се добави и че е неправилен и изводът на въззивния съд, че при наличие на изрично произнасяне по разноските с постановеното въззивно определение, молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. Първо: изрично произнасяне (в диспозитива) няма, има изложени мотиви (по същество неправилни) и липсва диспозитив (изводът на въззивния състав за собствения му акт е необоснован). Второ и по-важно: въззивният състав преценява неправилно втората хипотеза на производството по чл.248 ГПК, която изрично предвижда възможност за изменение на решение в частта за разноските, което означава, че произнасянето по разноските не е предвидено като пречка, а като предпоставка за изменение, когато е неправилно.
От това следва, че частната жалба е основателна, че обжалваното определение следва да бъде отменено и съгласно правилото на чл.278,ал.4 ГПК настоящият състав да разреши въпроса по молбата по чл.248 ГПК.
По същество на въпроса:
Настоящият състав установи, че пред въззивният съд П. А. А., А. А. Х. и Ц. А. М. са представили договор за процесуално представителство, в който е отразено, че са уговорили и заплатили 300 (триста) лева за процесуално представителство пред въззивния съд. Искането за присъждането на тези разноски е основателно.
В определение № 2790 от 07.09.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. въззивният съд не е постановил диспозитив за разноски, поради което неговото определение следва да се допълни с такъв (не да се изменя), като М. Н. А. бъде осъден да заплати на П. А. А., А. А. Х. и Ц. А. М. 300 (триста) лева за въззивното производство.
Към това може да се добави и че с определение по ч.гр.д. № 3695 /2019 г. по описа на ВКС, I г.о., постановено от настоящия съдебен състав, определение № 2790 от 07.09.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. на Софийски апелативен съд, г.о. не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, поради което и в настоящото производство въпросът за разноските, дължими за въззивното производство, ще се разреши по окончателен начин.
В настоящото производство не е направено искане за присъждане на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 4012 от 27.12.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. на Софийски апелативен съд, г.о. Вместо това постановява:
ДОПЪЛВА определение № 2790 от 07.09.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 3192 /2018 г. на Софийски апелативен съд, г.о. както следва:
Осъжда М. Н. А. да заплати на П. А. А., А. А. Х. и Ц. А. М. сумата 300 (триста) лева разноски за въззивното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.