2
решение по гр.д.№ 3697 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
София, 17.10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3697 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. В. срещу решение № 2678 от 30.04.2018 г. по в.гр.д.№ 4008 от 2017 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 30.09.2016 г. по гр.д.№ 50579 от 2013 г. на Софийския районен съд, 57 състав по втората фаза на делбата, с което на съделителката Л. Д. И. е възложен на основание чл.349, ал.1 ГПК апартамент № …., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и същата е осъдена да заплати на другите двама съделителите С. А. В. и М. А. В. суми за уравнение на дяловете им.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата Л. Д. И. оспорва същата.
Ответникът М. А. В. не взема становище по жалбата.
С определение № 144 от 26.03.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2 ГПК поради констатирана очевидна неправилност /необоснованост/ на това решение по въпроса: притежава ли съделителката Л. Д. И. друго жилище, което е пречка за възлагане на делбения апартамент в нейна полза на основание чл.349, ал.1 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстнанционното решение за възлагане на делбения апартамент на съделителката Л. Д. И., тъй като е счел, че са налице предпоставките на чл.349, ал.1 ГПК за това възлагане: имотът е неподелаяем; представлява жилище, което е било съпружеска имуществена общност между съделителката и наследодателя на страните А. В. И.; съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на А. И. на 13.12.2008 г. и Л. И. няма собствено жилище.
По въпроса притежава ли Л. И. друго жилище решението е неправилно- необосновано. В него в противоречие с правилата на формалната логика съдът е приел за установени взаимно изключващи се твърдения: от една страна- че с решение от 15.04.2016 г. по гр.д.№ 2503 от 2013 г. на Районен съд- Дупница на съделителката Л. И. е било възложено на основание чл.349, ал.1 ГПК дворно място със сграда в [населено място], Кюстендилска област, а от друга страна- че правилно първоинстанционният съд е приел, че съделителката Л. И. не притежава друго жилище и поради това на същата следва да бъде възложен на основание чл.349, ал.1 ГПК процесният апартамент, находящ се в [населено място],[жк].
Поради гореизложеното решението на Софийския градски съд следва да бъде отменено, а настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Производството е за делба на апартамент във фазата на нейното извършване. До първото съдебно заседание след допускане на делбата претенции за възлагане на имота са предявени от съделителите Л. Д. И. /преживяла съпруга на наследодателя А. В. И./ и С. А. В. /син на А. В. И./.
Претенцията на Л. Д. И. по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на делбения апартамент следва да бъде отхвърлена, тъй като не е налице една от предвидените в закона предпоставки за уважаване на тази претенция- съделителката Л. И. да не притежава друго жилище. Видно от решение от 15.04.2016 г. по гр.д.№ 2503 от 2013 г. на Районен съд- Дупница, което към настоящият момент е влязло в сила, на съделителката Л. И. е била възложена на основание чл.349, ал.1 ГПК като жилище сграда, находяща се в [населено място], Кюстендилска област, заедно с дворното място, в което е построена тази сграда. В това решение, за да възложи сградата на основание чл.349, ал.1 ГПК, съдът е преценил, че тази сграда представлява жилище. На основание чл.297 ГПК настоящият състав на ВКС е длъжен да зачете това влязло в сила решение, поради което не може да преразглежда и решава по друг начин въпроса дали сградата в [населено място] представлява жилище или не.
Неоснователна е и като такава следва да се отхвърли и предявената от С. А. В. претенция по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на апартамента, тъй като по делото не са представени доказателства затова, че този съделител не притежава друго жилище. Включително липсва и подадена от С. В. декларация за неговото семейно и имуществено състояние.
Предвид неоснователността на претенциите за възлагане и неподеляемостта на апартамента /установена с приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза/, същият следва да бъде изнесен на публична продан.
С оглед изхода на делото съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 % върху паричната стойност на дела на всеки от тях, изчислена съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза за стойността на делбения имот /53 665 лв./, а именно: Л. Д. И.- 1431,07 лв./ 4% от 4/6 от 53 665 лв./, С. А. В. и М. А. В.- по 357,77 лв. /4 % от 1/6 от 53 665 лв./.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2678 от 30.04.2018 г. по в.гр.д.№ 4008 от 2017 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на Л. Д. И. по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на следния имот: апартамент № …., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65,66 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № ….. с полезна площ от 3,29 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и 3,426 % идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток- фасада, запад- стълбище, север- ап. …., юг- ап. …., а на избеното помещение: изток- коридор, запад- стълбище, север- преградна стена с вх. …, юг- абонатна станция.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на С. А. В. по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на следния имот: апартамент № …., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65,66 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № ….. с полезна площ от 3,29 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и 3,426 % идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток- фасада, запад- стълбище, север- ап. …., юг- ап. …., а на избеното помещение: изток- коридор, запад- стълбище, север- преградна стена с вх. …., юг- абонатна станция.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК следния недвижим имот: апартамент № …., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65,66 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № ….. с полезна площ от 3,29 кв.м., ведно с идеалните части от общите части на сградата и 3,426 % идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток- фасада, запад- стълбище, север- ап. …., юг- ап. …., а на избеното помещение: изток- коридор, запад- стълбище, север- преградна стена с вх.3, юг- абонатна станция, като получената при проданта сума следва да се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, установени с решението по допускане на делбата, а именно: 4/6 ид.ч. за Л. Д. И., 1/6 ид.ч. за С. А. В. и 1/6 ид.ч. за М. А. В..
ОСЪЖДА Л. Д. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1431,07 лв. /хиляда четиристотин тридесет и един лева и седем стотинки/.
ОСЪЖДА С. А. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 357,77 лв. /триста петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА М. А. В. от [населено място], обл.В., ул.Ч.“ № 6 да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 357,77 лв. /триста петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.