2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. София,06.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 1618 по описа за 2019 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Й. Т., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Б. и адв. Т. С., против решение № I-110 от 14 декември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1535/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, с което се отменя решение № 148 от 7 август 2018 г., постановено по гр.д. № 199/2018 г. по описа на районния съд в гр.Айтос, и вместо него молбата на Т. с правно основание чл. 545, ал. 1, вр. чл. 542, ал. 1 ГПК за установяване на факт с правно значение – че е завършил средно специално образование в ПГСС „Златна нива“ гр.Айтос, професия – растениевъд, през учебната 1996 г., за което да бъде издадено свидетелство за завършено средно специално образование, е отхвърлена.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 658 от 6 август 2019 г. по настоящото дело, за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС, изразена в решение № 176 по т.д. № 1885/2015 г., II т.о., решение № 153 по гр.д. № 886/2018 г.,III г.о., решение № 65 по т.д. № 1656/2013 г., II т.о., и решение № 381 по гр.д. № 756/2010 г., I г.о., по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им.
В цитираната съдебна практика и в множество други решения на ВКС, включително на настоящия съдебен състав, се дава положителен отговор на поставения въпрос. Основавайки се на постановките на ППВС № 1/1953 г. и разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г., ОСГК, и ТР № 1/2013 г., ОСГТК, касационният съд приема, че съдът е длъжен да обсъди всички представени по делото доказателства, събрани съобразно правилата на доказателствената тежест, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, заявени своевременно; доказателствата следва да се обсъждат поотделно и в съвкупност, и съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства; въззивният съд трябва да се произнесе само по оплакванията и доводите, заявени във въззивните жалби на страните; направените признания на неизгодни за страната факти се преценяват по реда на чл. 175 ГПК; преценяват се както пряко установените факти, така и фактите, за които са представени косвени доказателства, и които в съвкупността си могат да доведат до доказване на спорния факт; доказателствата, включително и свидетелските показания, се преценяват по вътрешно убеждение, като при наличието на противоречиви свидетелски показания съдът може да приеме едни и да отхвърли други, но в този случай е длъжен да изложи съображенията си за това, за да могат изводите му да бъдат проверени относно начина на формирането им от гледна точка на изискванията на процесуалния закон и на правилата на формалната логика; като цяло, от значение за правилността на въззивното решение е крайните изводи да съответстват на логичните, научни, опитни и процесуални правила при обсъждане на противоречиви доказателства. Това трайно установено в практиката разбиране на задълженията на въззивния съд е нарушено в процесния случай, като представените доказателства не са съобразявани в съвкупност и според действителния им смисъл, и не са съобразени косвените данни за осъществяването на твърдения от касатора факт.
Касационната жалба е основателна.
По делото е установено, че касаторът е учил в ТСС „Георги Димитров“ (преименуван през 1994 г. в Техникум по селско стопанство „Златна нива“, а през 2003 г. преобразуван в Професионална гимназия по селско стопанство „Златна нива“) в периода 1990-1994 г., професия „растениевъд“, и завършил четвърти курс през учебната 1993/1994 г.; в личното дело на ученика са попълнени пълно данните за първите три курса от обучението, а за четвъртия курс са нанесени оценки само по специалните предмети; с протокол на педагогическия съвет на училището от 19.06.1995 г. до зрелостен изпит по български език и математика са допуснати редица ученици, измежду които и касаторът; с протокол на педагогическия съвет на училището от 24.06.1996 г. ученици от трети курс СПТУ, издържали зрелостен изпит, са допуснати до държавен квалификационен изпит, и касаторът също е допуснат с отбелязване – завършил 1994 г.; в личното му дело на ученик за януарската сесия на учебната 1994/1995 г. е вписана оценка от държавен изпит по български език и литература, без оценката да е заверена с подпис на директор и заместник директор, и без да е положен печат, а за юнската сесия на учебната 1995/1996 г. е вписана оценка от държавен изпит по математика и от държавни изпити по теория и практика, без заверка с подпис на заместник директор и без печат, но с подпис на директора; последната страница на делото, която представлява диплома за завършено образование, не е изчерпателно и цялостно попълнена, като е положен подпис от лице, което към момента не е изпълнявало длъжността директор поради пенсиониране; на последната страница са нанесени оценки за зрелостен изпит по български език и литература и по математика, а за сторени поправки е отразено, че поправката е от класния ръководител С. К.; в сведение, издадено от училището, за резултатите от зрелостния изпит по математика, проведен в януарската и юнската сесия на 1996 г. е посочено, че слаби оценки няма; в списък на учениците (обикновен кариран лист) срещу имената на ученици са записани номера на дипломи, а срещу името на Т. е отразено „недипломиран“; касаторът е отбил редовна военна служба в периода 22.09.1994 г.-22.03.1996 г.; в архива на училището не се съхраняват протоколи за резултатите от зрелостните и квалификационни изпити, вписани в личното дело на касатора; материална книга за отразяване на оценките от държавни изпити не е съществувала за съответния период; учебен план за съответната специалност не се представя.
Според свидетелските показания, касаторът се явил и взел зрелостните изпити, след което бил допуснат до квалификационни държавни изпити (св. К.); редът бил явяване на зрелостни изпити, и след като се издържат, ученикът се допуска до държавни изпити (св. К., св. И., св. Р., св. А.); причината за неиздаване на дипломата е липсата на снимка, която не била донесена от ученика (св. К., св. И., св. Р.); печатите върху картоните се слагали след вземането на всички изпити (св. К.); всички оценки в картона на касатора са написани от св. К., която заявява, че данните са взети от съответните документи (протоколи). Св. И. и св. Р., учители в съответния период, и участвали в изпитните комисии на държавните изпити, са категорични, че касаторът е издържал зрелостните изпити, за да бъде допуснат до държавния изпит.
От експертното заключение се установява, че личните картони на учениците, включително за процесния период, и протоколите от проведените изпити, чийто срок за съхранение е постоянен, следва да се намират в училището, като самото училище през 2007 г. е заявило, че протоколите от изпитите за периода 1992-2001 г. се съхраняват при него; в справката за протоколи от проведени изпити за периода 1992-2001 г. са описани такива, но липсва протокол от 25.06.1996 г.
Съобразно нормативната база за периода на обучението на касатора, той се обучава и приключва обучението си по разпоредбите на закона, който е действал при постъпването му в училището (чл. 7 от Закона за народната просвета /отм., действал за периода 1991-2015 г./). Съгласно чл. 107 от Закона за народната просвета /отм. 1991 г./, завършилите успешно последния клас на професионално средно училище се допускат до зрелостен изпит, който се провежда както по общообразователните, така и по специалните предмети, по съответните правилници, одобрени от министъра на народната просвета. Уредбата на всички училища ставала по правилници, одобрени от министъра на народната просвета и в съгласие със съответния министър (чл. 2, ал. 4 от същия закон). Приложими в случая са Правилникът за професионалните училища от 1991 г. /отм./, издаден на основание чл. 37 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшното развитие на народното образование в Н. република България, и отменилия го Правилник за прилагане на Закона за народната просвета /отм./. Правилникът за професионалните училища, чл. 115, предвижда изпитите за завършен курс на обучение в професионалните училища да са държавен, зрелостен, квалификационен, а видът на изпита, начинът на неговото провеждане, както и предметите, които се включват в него, да се определят с учебните планове за съответната специалност (професия), форма на обучение и вида на професионалното училище (техникум, СПТУ, ПТУ); според чл. 116, изпитите за завършен курс на обучение се провеждат в три изпитни сесии: юнска, септемврийска и януарска; след завършване на всички изпити, въз основа на протоколите от тях, държавната (зрелостната, квалификационната) комисия определя положението на всеки завършващ – чл. 131; съгласно чл. 136, дипломите (свидетелствата) се подписват от директора на училището и подпечатват с печата на държавния герб, и се записват в специална книга. Правилникът за прилагане на закона за народната просвета /отм./ дава в чл. 88 общото правило – учениците завършват средно образование, ако са приключили успешно обучението си в последния гимназиален клас и са положили успешно предвидените в учебния план зрелостни изпити.
Липсва спор относно издържаните от касатора в юнската сесия на 1996 г. държавни квалификационния изпити по теория и практика на професията. Спори се дали касаторът се е явил и издържал зрелостните изпити по български език и литература и по математика, и като част от този въпрос възможно ли е било полагането на държавни квалификационни изпити без ученикът да е издържал задължителните зрелостни изпити. От представеното оригинално лично дело, част от което и картон за резултатите от държавен изпит, е видно издържан изпит по български език и литература в януарската сесия на 1995 г., и издържан изпит по математика в юнската сесия на 1996 г., като колоната под тази сесия е с положен подпис на директора на училището, която сама, в качеството на свидетел, потвърждава пред съда, че тя е нанесла оценките по изпитните предмети в резултат на протоколи на изпитни комисии. Картонът представлява частен документ, незавършен като съдържание, безспорно съставен от училището, и съдържащ неизгодни за издателя му факти. Същото следва да се приеме и относно последния лист на делото на ученика – диплома за завършено средно образование, в който всички данни, включително и записите за издържани зрелостни изпити по български език и литература и математика, съответстващи като оценки с тези в картона, са изпълнени от същата свидетелка. Обстоятелството, че последният лист е с положен подпис на лице, което към 1996 г. не е имало поради пенсиониране качеството директор на училището, нито опровергава верността на вписаните данни, нито може да се тълкува във вреда на касатора, а допуснатото нарушение на правилата за оформяне на документите води до друга отговорност, като подобни нередности са допускани и в други лични дела – картонът на ученика Т. П. Г. (л. 130 от първоинстанционното дело) е с положен печат, но липсва подпис; в картона на ученика Д. П. Д. (л. 141 от първоинстанционното дело) за септемврийската сесия на 1993 г. е положен подпис, без печат.
Данните от картона за издържаните зрелостни изпити по български език и литература и по математика следва да се съобразят заедно със свидетелските показания на класния ръководител и учители на касатора. Съгласно чл. 172 ГПК, показанията на заинтересованите в полза или във вреда на една от страните, следва да се преценява от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Това означава, че не е установена забрана въз основа на показанията на заинтересовани свидетели да се приемат за установени факти, ползващи страната, спрямо която свидетелят е заинтересован, или които вредят на противната страна, но преценката им следва да се облегне на други доказателства по делото, изключващи възможността достоверността на показанията да е повлияна от заинтересоваността на свидетеля. В случая липсва основание да се приеме заинтересованост на свидетелите, доколкото не се установява подобна връзка на заинтересованост, дори и по отношение на св. К. – класен ръководител, а в последствие и директор на училището. По отношение на показанията на тази свидетелка следва да се има предвид и длъжностното й качество към момента на твърдяното полагане на зрелостните изпити – според чл. 85, ал. 2 от Правилника за професионалните училища /отм./, директорът на училището председателства комисията при изпитите за завършен курс на обучение; дори и това в конкретния случай да не е било така, тъй като в курса на обучение свидетелката е била курсов ръководител на касатора, тя е била наясно с учебните му резултати.
Сведенията на свидетелите са еднопосочни, последователни и логични. Въз основа на свидетелските показания, при липсата на представен учебен план и протоколи за проведени изпити, следва да се приеме, че до полагане на квалификационните изпити са допускани ученици, издържали зрелостните изпити. В тази насока следва да се цени и представеният протокол от 24.06.1996 г. на педагогическия съвет на училището, с който до държавен квалификационен изпит са допуснати ученици, издържали зрелостния изпит, като в този списък, след учениците от СПТУ, е посочен и касаторът. Аргумент за противното, както неправилно е сторено от въззивния съд, не може да се черпи от личните дела на съученици на касатора: в личното дело на ученика Т. П. Г. всички изпити според картона са издържани в юнската сесия на 1996 г.; в личното дело на ученика Д. П. Д. последният изпит е издържан в септемврийската сесия на 1993 г., а в дипломата е записано, че зрелостния изпит е положен през 1994 г.; в личното дело на ученика М. Х. М. като последен издържан изпит е заявен изпит по български език и литература за юнската сесия на 1994 г., сторена бележка в началото на същия ред „24.I.94 г.“, и в дипломата решението на зрелостната комисия е от 30.06.1994 г. При тези данни следва да се даде вяра на показанията на свидетелите, вкл. на св. А., за реда за допускане до държавен квалификационен изпит.
Протокол на педагогическия съвет на училището за допускане на ученици до зрелостни изпити за януарската сесия на 1995 г. не се представя. Не е установено, което е било в тежест на училището, какви отпуски е ползвал касаторът като срочно военнослужещ. От протокола на педагогическия съвет от 19.06.1995 г. не може да се направи извод, че касаторът не е издържал към съответния момент зрелостния изпит по български език и литература. Независимо от отбелязването в протокола, че до зрелостни изпити по български език и литература и математика се допускат съответните ученици, завършили трети курс, това автоматично не може да се приложи към всички лица в списъка, доколкото, освен касатора, в списъка е включен и А. К. А., за когото не е спорно, че към този момент е издържал зрелостния изпит по математика (л. 59 от първоинстанционното дело), поради което следва да се приеме, че е учениците в съответния списък са допуснати до неиздържаните от тях до този момент зрелостни изпити. Въз основа на свидетелските показания, картонът за резултатите от държавните изпити и подготвения, но незавършен лист на диплома от личното дело, съхранявани от училището, сведението за липса на слаби оценки за изпитната сесия, на която касаторът се е явил на зрелостен изпит по математика, протоколът от педагогическия съвет, с който касаторът е допуснат до явяване на държавните квалификационни изпити след полагане на зрелостните, съдът достига до извода за пълно доказване (възможно и с косвени доказателства) на твърдения от касатора факт. Този извод не се променя от представения списък на ученици, срещу имената на които е записан номер на диплома, доколкото този частен документ съдържа данни само за идентификацията на издадените официални свидетелстващи документи, но не и за това издържани ли са от касатора предвидените държавни изпити за завършване на обучението при ответника. Затова касационният съд приема, че твърденият факт за това, че касаторът е завършил средно специално образование, професия – растениевъд през учебната 1996 г. при ответника, е установен, и на касатора следва да се издаде свидетелство за завършено образование.
Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № I-110 от 14 декември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1535/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Професионална гимназия по селско стопанство „Златна нива“ гр. Айтос, че Р. Й. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], е завършил средното си образование в Техникум по селско стопанство „Георги Димитров“гр. Айтос, преобразуван в Професионална гимназия по селско стопанство „Златна нива“ гр.Айтос, след успешно завършване на пълния четиригодишен курс на обучение по специалността „растениевъдство“ в периода 15.09.1990 – 14.09.1994 г., след успешно положени държавни зрелостни изпити по български език и литература през януарската сесия на 1995 г. с оценка „добър 4“, математика през юнската сесия на 1996 г. с оценка „среден 3“, и държавни квалификационни изпити по теория и практика на професията и специалността през юнската сесия на 1996 г. съответно с оценки „среден 3,33“ по теория и „отличен 6“ по практика.
РАЗПОРЕЖДА на Професионална гимназия по селско стопанство „Златна нива“ гр.Айтос ДА БЪДЕ ИЗДАДЕНА диплома за завършено средно образование на Р. Й. Т..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: