РЕШЕНИЕ
№ 336
София, 12. октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4221 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 169/10.04.2014 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 59/2014, с което е отменено решение № 261/24.10.2013 на Самоковския районен съд по гр.д. № 850/2012, като е отхвърлен предявеният частичен иск за сумата 10.717,75 лева обезщетение за имуществените вреди от незаконосъбразни бездействия на частния съдебен изпълнител по чл. 74 ЗЧСИ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението.
По поставения правен въпрос е постановено ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК в т. 5 на което е прието, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, без значение дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително, или в изпълнително производство, както и че те, като присъединени по право взискатели (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението. Това важи в равна степен за приложението на чл. 459 ГПК, така и за приложението на чл. 354 ГПК (отм.), тъй като съдържанието на двете разпоредби е идентично и противоречивата съдебна практика е възникнала преди приемането на новия ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е извършил публична продан по възбрана, вписана на 19.04.2007 г. на притежавания от длъжника недвижим имот за изпълнение на вземането на друг кредитор П. М., комуто, след обявяването на извършената публична продан за нестанала, с постановление от 27.08.2007 г. същият имот е възложен по цена 17.286,70 лева вместо плащане, въпреки че наложената по искане на ищеца възбрана е вписана на 23.01.2006 г., без да конституира ищеца като присъединен по право кредитор, без да го уведоми за описа и проданта и без да извърши разпределение. Бездействието на съдебния изпълнител обаче не е противоправно, тъй като присъединени по право са само кредиторите с вписани възбрани като обезпечителна мярка, ипотекарните кредитори и кредиторите с право на задържане.
Правилно въззивният съд е приел, че вписаната от ищеца на 23.01.2006 г. възбрана не изключва възможността по искане на друг кредитор с вписана по-късно на 19.04.2007 г. възбрана да бъде извършена публична продан на така възбранения недвижими имот. Насрочването на друга публична продан е недопустимо, само ако запорираните движими вещи са изнесени за продан на борса или в магазин (вж. ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, т. 2), както и ако продажбата на запорираните безналични ценни книжа по установения за тях начин е възложено на банка.
В нарушение на закона обаче съдът е приел, че присъединени по право са само кредиторите с вписани възбрани като обезпечителна мярка, ипотекарните кредитори и кредиторите с право на задържане. Присъединени по право са и кредиторите с изпълнителен лист, независимо от това дали възбраната за обезпечение на вземането им е наложена преди предявяването на иска, за обезпечение на предявения иск, или за обезпечение на предприетото въз основа издадения изпълнителен лист принудително изпълнение. Всички кредитори, които са насочили изпълнението върху недвижимия имот преди налагането на възбраната от кредитора, по чието искане се извършва проданта са присъединени по право. Само кредиторите, които са насочили изпълнението върху недвижимия имот по-късно, трябва да се присъединят по тяхно искане до изготвяне на разпределението, тъй като след налагането на възбраната и до изготвянето на разпределението съдебният изпълнител не следи за вписването на нови възбрани.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ответникът е извършил публична продан по възбрана, вписана на 19.04.2007 г. на притежавания от длъжника недвижим имот за изпълнение на вземането на друг кредитор П. М., комуто, след обявяването на извършената публична продан за нестанала, с постановление от 27.08.2007 г. същият имот е възложен по цена 17.286,70 лева вместо плащане, въпреки че наложената по искане на ищеца възбрана е вписана на 23.01.2006 г., без да конституира ищеца като присъединен по право кредитор, без да го уведоми за описа и проданта и без да извърши разпределение.
Като е възложил недвижимия имот на кредитор с последваща възбрана вместо плащане, без да отчете правата на конкуриращ кредитор с предходна възбрана и без да извърши разпределение, ответникът е увредил ищеца със сумата, която би му се полагала по разпределението със законната лихва за три години преди предявяването на иска (предвид направеното възражение за погасителна давност). Вземането на ищеца, за обезпечаване на което е наложена възбраната, вписана на 23.01.2006 г. възлиза на 22.537,30 лева, а вземането на конкуриращия взискател, за обезпечаване на което е наложена възбраната, вписана на 27.08.2007 г. възлиза на 13.722,70 лева, поради което ищецът е увреден със сумата 10.717,75 лева, която би му се полагала при разпределението на сумата 17.286,70 лева. Законната лихва върху сумата 10.717,75 лева за времето от 20.08.2009 г. до 20.08.2012 г. възлиза на сумата 3.364,26 лева.
Наличието на увреждане със сумата 10.717,75 лева не зависи от имущественото състояние на длъжника и по-специално от възможността на ищеца да получи пълно удовлетворение от друго длъжниково имущество, тъй като с плащането на исковата сума от ответника ще се погаси вземането на ищеца от длъжника до съответния размер към 27.08.2007 г., тъй като ответникът отговаря за чуждо задължение и неговото плащане ще е в погашение на това задължение. След получаване на плащането от ответника, ищецът ще разполага само с непогасения остатък от своето вземане срещу длъжника и това негово вземане ще съществува наред с вземането на ответника срещу длъжника, произтичащо от неоснователното обогатяване на длъжника поради погасяването задължението му към процесуално незаконосъобразно удовлетворения конкуриращ взискател. Ако ответникът плати на ищеца, срещу длъжника ще съществуват две вземания – вземането за непогасения остатък на ищеца и вземането на ответника за неоснователно обогатяване. (Ако конкуриращият взискател не е напълно удовлетворен свъзлагането на ивота, ще съществува и непогасения остатък от неговото вземане.) Така материалноправните отношения между длъжника, ищеца, ответника и конкуриращия кредитор ще се установят такива, каквито биха станали, ако съдебният изпълнител беше направил и платил по разпределение. Що се отнася до лихвата, дължима от ответника, тя е в законния размер, защото в отношенията си с ищеца той е в забава, тъй като дължи обезщетението на деликтно основание.
Без правно значение е дали с неизвършването на разпределение ответникът е увредил и други присъединени по право кредитори. Такива обстоятелства е недопустимо да бъдат обсъждани без съответните лица да са конституирани като страни в производството по делото. Ако ответникът е считал, че трети лица са имали право да получат част от цената на възложения недвижим имот, той е имал възможността да ги привлече като трети лица със самостоятелни права на основание чл. 224 ГПК и така да се предпази от риска от осъждане да плати обезщетение и на тях.
На ищеца по делото Ж. Г. М. следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 2.136,31 лева разноски по компенсация.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 169/10.04.2014 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 59/2014.
ОСЪЖДА Г. Н. К. от С. да заплати на Ж. Г. М. от С. сумата 10.717,75 лева на основание чл. 74 ЗЧСИ със законната лихва от 20.08.2012 г. и сумата 3.364,26 лева законна лихва от 20.08.2009 г. до 20.08.2012 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 2.136,31 лева разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Г. М. от С. срещу Г. Н. К. от С. иск за законна лихва за времето от 27.08.2007 до 19.08.2009 г. до предявения размер 6,455,88 лева.
Решението е постановено при участието на ЗАД [фирма], като третото лице помагач на страната на Г. Н. К. от С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.