РЕШЕНИЕ
№ 295
София, 15. октомври 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 14 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 398/05.10.2012 на Софийския окръжен съд по гр.д. № 516/2012, с което е потвърдено решение № 75/31.05.2012 на Ихтиманския районен съд по гр.д. № 255/2012, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за наличието на формални изисквания за удостоверяване на извършения подбор, за доказателствената сила на протокола за подбор и необходимостта той съдържа отделните показатели, по които е извършен подборът, както и оценката за всеки участник.
По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че в закона не е уредена форма за валидност или за доказване на извършването на подбор. Дори когато някаква част от осъществяването по подбора е документирана (назначаване на комисия, посочване на критерии, начин на оценяване и др.), съставеният документ е частен и след като не е подписан от работника, той няма доказателствена сила срещу него. Съгласно чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК отм.) частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат. Ако работникът оспорва факта на извършването на подбора, използваните критерии, включените лица, съответствието на получените оценки с действителните качества на участниците и др., работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. Когато подборът не е документиран или е непълно документиран, правно релевантните обстоятелства, свързани с подбора се доказват само чрез разпит на свидетели. От техните показания може да се установи всичко, свързано с подбора: броя на съкратените, включените лица, приложените критерии, получените оценки, действителните качества на включените лица и др. Смисълът на документирането на подбора е, че ако в последствие свидетелите не си спомнят точно всички обстоятелства, достатъчно е да потвърдят участието им в издаването на документа и да посочат по какъв начин са узнали удостоверените факти (без да е необходимо да ги възпроизвеждат) – дали са очевидци на осъществяването им, или са убедени в осъществяването им от други факти, на които са очевидци и кои са тези други факти; както и дали са узнали тези факти от трети лица, или от някоя от страните по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице действително съкращение на щата, като и че работодателят е извършил подбор между всички лица изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции с ищцата, но представеният по делото протокол не съдържа преценка на работата на всеки участник по приетите критерии за всеки участник поотделно, посочена е завършената образователна степен на останалите участници, но не и на ищцата.
Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „технически изпълнител хигиенист” по безсрочен трудов договор и трудовото правоотношение е прекратено поради действително съкращение на щата. Също правилно съдът е приел, че е извършен подбор между всички лица изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции с ищцата по критерии, които отговарят на изискванията на закона, а заличеното дисциплинарно наказание „забележка” не е определящо за крайното решение по подбора.
В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е приел, че отделните качества на ищцата и останалите участници в подбора и тяхната оценка по приетите критерии трябва да бъдат документирани в съставения от комисията протокол и отсъствието на такива данни в протокола прави невъзможно доказването им. В исковата молба ищцата претендира незаконност на уволнението си поради: 1) липсата на съкращение и 2) неизвършването на подбор; в доклада по делото първоинстанционният съд е приел, че ответникът е представил доказателства за обстоятелствата във връзка с извършването на подбора, които следва да установи; основанието, че извършеният подбор е незаконосъобразен по отношение на включените участници и законността на приложените критерии е направено в първото заседание по делото, като е взето предвид заличено дисциплинарно наказание „забележка” и протоколът на комисията няма входящ номер; едва във въззивната жалба е предявено ново основание за незаконност на уволнението – че подборът е извършен без доказателства за образованието на ищцата (тя има завършен шести клас), което е по-високо от това на друга работничка (със завършено начално образование), както и че подборът е извършен формално.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като „технически изпълнител хигиенист” по безсрочен трудов договор и трудовото правоотношение е прекратено поради действително съкращение на щата. Подборът е извършен с участието на всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции с ищцата по критерии, които съответстват с изискванията на закона от назначена комисия, чието решение е възприето от работодателя. В закона не е уредена форма за валидност или за доказване на извършването на подбор, а законността на уволнението не е оспорена поради неправилна оценка на качествата на участниците или извършването на подбора не въз основа на действителните техни качества, поради което такива обстоятелства не може да бъдат обсъждани по делото нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд.
Видно от изложеното уволнението на ищцата поради съкращение е законно, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На ответника [община] следва да бъде присъдена сумата 200,00 лева разноски по делото, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 398/05.10.2012 на Софийския окръжен съд по гр.д. № 516/2012.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. Г. Д. от И. срещу [община], за признаване на уволнението със заповед № К 123/09.01.2012 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ.
ОСЪЖДА С. Г. Д. от И. да заплати на [община] сумата 200,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.