5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
гр. София, 29.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2761 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт И. Ц., против въззивното решение без номер от 11 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 217 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2014 г., с което е потвърдено решение без номер от 12 март 2014 г., постановено по гр.д. № 70102 по описа на районния съд в гр. Монтана за 2013 г., с което е отхвърлен предявеният от банката иск за обявяване за недействителен спрямо нея на договора, с който Д. И. Г. и Г. М. Г. даряват на Г. И. Д. и З. И. Д., чрез законния им представител И. Д. И., поземлен имот в [населено място], ведно с намиращите се в имота сграда хангар и две еднофамилни жилищни сгради.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 836 от 25 юни 2015 г., поради решаването в противоречие с практиката на ВКС на въпроса увреждаща ли е разпоредителна сделка с имот при положение, че длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си. Основанието за допускането му е намерено в различното разрешение, дадено на поставения въпрос в решение № 320 по гр.д. № 1379/2012 г., ІV г.о.
С обжалваното решение въззивният съд приема, че не всяка разпоредителна сделка на длъжника е увреждаща кредитора, след като в полза на кредитора има други обезпечения – ипотеки на имоти на значителна стойност и съдлъжници, и е изтъкнато липсата на установяване от страна на кредитора дали длъжникът разполага с друго имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори. В посоченото решение на ВКС обвързващо се приема, че увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. ВКС изрично подчертава, че правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност е то.
К. съд в настоящия си състав напълно възприема даденото от ВКС разрешение на въпроса, поради което следва да се приеме, че въззивният съд при тълкуването му е нарушил материалния закон. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, касационният съд постановява решение по спора.
По делото е установено, че [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Д. И. Г., е сключил на 16 август 2010 г. с банката касатор договор за банков кредит – кредитна линия в размер на 120 хиляди лева със срок за погасяване от 180 месеца. Солидарни длъжници са Д. И. Г., Г. М. Г. и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място]. На 2 април 2012 г. Д. и Г. Г. дарили на внуците си Г. И. Д. и З.И. Д., чрез законния им представител И. Д. И., свой поземлен имот в [населено място], ведно с намиращата се в имота сграда и две еднофамилни жилищни сгради. На 17 октомври 2012 г. в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумата от 113352,95 лева, просрочена лихва и разноски при обявена предсрочна изискуемост на дълга.
Безспорно е качеството на кредитор у касатора, както и че сделката е осъществена след възникване на вземането, а длъжникът е знаел, че с разпореждането намалява възможността си да удовлетвори вземането. Твърдението, че незнанието за правните последици от извършената сделка води до извода за липса на какъвто и да е умисъл за увреждане на кредитора при реализиране на сделката за дарение, въведено от ответниците Г. и законния представител на малолетните Г. и З. Д. с отговора на исковата молба, е относимо към хипотезата на извършено увреждащо действие преди възникване на вземането, какъвто настоящият случай не е. Неоснователни са възраженията на същите ответници, както и на Г. Г., че към момента на сключване на договора за банков кредит Г. не са били собственици на процесния имот и не са могли да увредят кредитора, защото не са намалили имуществото си. Установено е по спора, че процесният имот е възложен от съдебен изпълнител на Д. Г. като купувач при проведена публична продан, осъществена след съдебна делба между него и трето за спора лице. По силата на чл. 133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, а длъжникът отговаря с всичките си имуществени права, на които е титуляр по време на принудителното изпълнение. Затова той отговаря и с имоти, придобити от него след възникване на задължението му, доколкото тези имоти са включени в състава на имуществените му права в деня на принудителното изпълнение.
Не може да се сподели и втората теза на ответниците Г.. Твърди се, че в хода на делбеното производство те сключили споразумение, представляващо предварителен договор за покупко-продажба със сватовете си – баба и дядо на надарените (третите лица помагачи З. В. С. от [населено място], обл. В., и Й. Е. С. от [населено място]), с което Г. се задължили при приключване на делбеното производство да прехвърлят на общите внуци процесния имот, като С. заплатят сумите за уравнение на дела на съделителя и сума за изградената масивна жилищна сграда в имота. Твърдението е, че дарението е симулативно, прикриващо договор за покупко-продажба на имота от други лица в полза на трети малолетни лица. По този начин се заявява, че по силата на чл. 17 ЗЗД следва да се приложат правилата относно прикритото съглашение – възмездна сделка, което би довело до доказателствена тежест за ищеца да установи знание у съдоговорителя, както разпорежда чл. 135, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Макар да е вярно, че в уговорката по прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страни по привидната сделка (при персонална симулация), в тези случаи две лица постигат съгласие да сключат договор, който искат да прикрият, като се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно да изпълнява ролята на едната от страните. Сиреч е налице привидна сделка с привидна страна, съответно и прикрита сделка между истинската и явната страна. В процесния случай обаче не се твърди персонална симулация (в скритата сделка дарението да е осъществено от или на друго лице), а се твърди сключване на друга сделка между дарителите и трети за спора лица, с поето по нея задължение дарението да бъде осъществено.
Ищецът касационен жалбоподател е кредитор, установил осъществено действие от длъжник, което го уврежда, като безспорно длъжникът е знаел за увреждането при извършването на дарението. Следва да се приеме, че по делото е установен фактическият състав на чл. 135 ЗЗД както от обективна, така и от субективна страна, и предявеният иск е основателен. Тъй като потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си увреждаща го сделка е установено, то процесното дарение следва да се обяви за относително недействително спрямо банката.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 11 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 217 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително недействителна по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], сделката по нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т. ***, рег. № ****, дело № 164 от 201* г. на нотариус Р. П. – нотариус с рег. № *** на Н. к. на Р. Б., с район на действие района на районен съд [населено място], с която на 2 април 2012 г. Д. И. Г., ЕГН [ЕГН], и Г. М. Г., ЕГН [ЕГН], са дарили на Г. И. Д., ЕГН [ЕГН], и З. И. Д., ЕГН [ЕГН], чрез законния им представител И. Д. И., ЕГН [ЕГН], собствения си недвижим имот – поземлен имот с идентификатор: *****.***.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. М., одобрени със Заповед № ЛД-18-26 от 21.05.2010 година на ИК на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 815 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: ****, квартал ** *, парцел **, при съседи: *****.***.**; *****.**.**; *****.**.**; *****.***.*; ****.***.* и *****.***.***, ведно с намиращите се в същия имот сграда, с идентификатор: *****.***.*.*, със застроена площ от 49 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж; еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор: *****.***.*.*, със застроена площ от 101 кв.м., брой етажи: 1, и еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор: *****.***.*.*, със застроена площ от 16 кв. м., брой етажи: 1.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: