РЕШЕНИЕ
№ 316
София, 14 октомври 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 121 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 6301/25.09.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 454/2012 в отхвърлителната част, с което е отменено частично решението на Софийския районен съд от 17.10.2011 по гр.д. № 12038/2011, като е уважен до размер на 1.000 лева предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от извършено престъпление по чл. 45 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалнаправния въпрос за значението на вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е удрял с дървена бухалка лекият автомобил, в който е пътувал ищецът, като го е принуждавал да слезе с думите: „Излизайте! Къде са парите?”, в резултат на което ищецът е преживял стрес и нивото на кръвната му зар е повишено в продължение на една седмица. Негативните изживявания на ищеца не са с висок интензитет, телесното му здраве не е влошено трайно и не се е наложило стационарно лечение.
Правилно въззивният съд е приел, че е обвързан от влязлата в сила присъда относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на деянието. Също правилно съдът е приел, че поведението на ответника – преследване на автомобила на ищеца, удряне на автомобила с бухалка и принуждаване на ищеца да слезе с викове „Излизайте! Къде са парите?” са от естество за предизвикат страхови изживявания и стрес с описаните последици за телесното здраве на ищеца. Неправилно обаче съдът е приел, че с това се изчерпват последиците за ищеца от хулиганската проява на ответника. Отраженията на упражнената принуда върху психиката на пострадалия от престъплението не се изчерпват със състоянията, които могат да бъдат определени като психично заболяване, които е необходимо да бъде преодоляно с медикаментозно лечение. Обектът на насилие изживява (според интензитета на насилието и обстоятелствата, при които е упражнено) не само страх, но и чувства на унижение и безпомощност, а след това и възмущение от нарушаването на обществени ред, потиснатост, онеправданост, неувереност и др., които не е необходимо да бъдат доказани всяко поотделно по несъмнен начин. За възстановяването на психичното равновесие на ищеца са необходими много повече от първите 4 – 5 дни след непосредственото изживяване на насилие от такъв характер и с такъв интензитет.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в отхвърлителната част, като на ищеца бъде присъдена допълнително сумата 2.600,00 лева до пълния размер на справедливото обезщетение за изтърпените от него телесни и психични страдания.
При този изход на делото разноски по компенсация не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6301/25.09.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 454/2012 в частта, в която предявените искове са отхвърлени над размера на 1.000,00 до размера на 3.600,00 лева на основание чл. 45 ЗЗД със законната лихва от 17.02.2007 г. на основание чл. 86 ЗЗД и са присъдени разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Д. В. от София да заплати на А. М. И. от София сумата 2.600,00 лева на основание чл. 45 ЗЗД със законната лихва от 17.02.2007 г. на основание чл. 86 ЗЗД, а в полза на съда – държавна такса в размер на 144,00 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.