О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр. София, 28.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3430 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Г. Д. – особен представител на ответника Г. И. П. от [населено място], [улица], вх. А, срещу определение № 610 от 20.02.2017г. по гр.д. №949/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 2483/14.02.2017г. на основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение от 25. 01. 2017г. в частта за разноските.
С определение № 327 от 28.09.2017 г. по ч. гр. дело №3429/2017г. по описа на Върховния касационен съд, IІІ г.о., образувано по настоящата частна жалба, делото е присъединено на основание чл. 213 ГПК към гр. дело №3430/2017г. по описа на Върховния касационен съд, IІІ г.о. за разглеждането им в общо производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че въззивният съд незаконосъобразно е присъдил възнаграждение в размер под минималния по чл. 7, ал. 2 и ал. 6 Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатските възнаграждения, възлизащо на 400 лв., вместо определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 1430 лв. Позовава се на ТР № 6 от 06.11.2013г по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС и релевира твърдения, че представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК е възмездно и съобразно чл. 36, ал.1 ЗА за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Сочи, че представителството пред въззивното производство се изразява в депозирана въззивна жалба и участие в открити съдебни заседания на 08.06.2016г. и на 14.12.2016г..
Ответниците по частната жалба- Е. А. М., Г. Г. Ч.-М., А. А. Л., М. А. Л. (наследници на първоначалния ищец А. А. Х.), не подават отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Софийски апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на адв. Г. Д. – особен представител на ответника Г. И. П., назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, за изменение на основание чл. 248 ГПК на постановеното по в. гр. дело № 949/2016 г. по описа на САС въззивно решение № 232 от 25.01.2017г. в частта за разноските, като искането е за увеличаване на присъденото възнаграждение на особения представител от 400 лв. на 1 430 лв.. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото разноските в процеса се разпределят съобразно изхода на спора, въпреки че решението на СГС, обжалвано единствено от представляващия ответника негов особен представител, е отменено, искът не е отхвърлен и при договорно процесуално представителство не биха били възложени разноски в полза на ответника. Приел е, че присъждането в полза на особен представител на хонорар, съответстващ на цената на иска за всяка съдебна инстанция, необусловено от изхода на спора, би насърчило злоупотребата с процесуални права и поведение по инстанционно развитие на процеса, мотивирано от потенциалната претенция за хонорар. САС сочи, че въззивната жалбата е резонна относно твърдението за неправилност поради погрешно определяне на основанието на търсената защита и възнаграждението на особения представител следва да се определи като такова за изготвяне на въззивна жалба.
Атакуваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Във въззивното производство ответникът Г. И. П. е представляван от назначен от първата съдебна инстанция особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Г. Д.. С определение от 16. 12. 2015г. по гр. д. № 10560/2009г. на СГС е определено възнаграждение на особения представител за производството пред първата инстанция в размер на 1 430 лв.. Адв. Г. Д. е изготвил и депозирал въззивна жалба от името на ответника и го е представлявал в откритите съдебни заседания по в.гр.дело №949/2016г. на Софийски апелативен съд на 08.06.2016г. и на 14.12.2016г..
Съобразно разрешенията в т. 6 ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС особеният представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, се назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата представителна. Това представителство, съобразно чл. 36, ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение от ищеца, независимо от изхода на делото, за всяка съдебна инстанция. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Възнаграждението за особения представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е винаги дължимо, като може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора. След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА вр. с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Горепосочените разрешения следва да намерят приложение и при определяне на хонорара на особения представител на ответника.
Съгласно приложимата действаща редакция на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017г., възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. В настоящото дело с оглед липсата на фактическа и правна сложност размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно една втора от минимума по горецитираната наредба, който е 1430 лв., половината от който е 715 лева. В този смисъл следва да бъде постановен акта по съществото на спора по чл. 248 ГПК.
С въззивното решение размерът на възнаграждението на особения представител е определен на 400 лева, като разликата от 315 лева следва да бъде изплатена на адв. Г. Д. от бюджета на Софийски апелативен съд, доколкото поради пропуск на въззивния съд, при администриране на въззивната жалба на ответника, подадена от особения му представител, на ищците не е указано да внесат дължимото възнаграждение съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК /в този смисъл е определение № 456 от 22. 07. 2015г. по ч. гр. д. № 3679/2015г. на ВКС, ІІІ г.о./. Този пропуск на апелативния съд следва да бъде отстранен. Разноските следва да се понесат от ответника съобразно крайния изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и същият следва да бъде осъден да възстанови по бюджета на САС сумата 315 лева–възнаграждение в полза на особения представител адв. Г. Д..
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 610 от 20.02.2017г. по гр.д. №949/2016г. на Софийски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение № 232 от 25.01.2017г. по гр. дело № 949/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта досежно разноските, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ допълнително възнаграждение за адв. Г. Д. от САК, с адрес: [населено място], [улица], ап. 2, за осъществено процесуално представителство на ответника Г. И. П. пред въззивната инстанция, в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, извън присъденото с въззивното решение възнаграждение от 400 лв., в размер на сумата 315 лв. /триста и петнадесет лева/, която сума да се изплати от бюджета на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], № 1, вх. А, да заплати на Софийски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 315 лв. /триста и петнадесет лева/- възнаграждение за особения му представител за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.