3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр. София, 24.09.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4377 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е изменил постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, като е присъдил сумата от 300 лева в полза на Е. З. Ч..
Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът е приел, че доколкото по делото пред въззивната инстанция, с постановеното въззивно решение се оставят без уважение и двете въззивни жалби, то всяка една от страните по делото, като ответник по въззивната жалба на другата страна, й дължи сторените за въззивното производство съдебни разноски. Доколкото разноските на Е. Ч. възлизат на сумата от 800 лева, а тези на Б. Ч. на 500 лева, то съдът е присъдил разликата от 300 лева в полза на Е. Ч., която обжалва определението на съда, с твърдения за неправилност. Жалбоподателят твърди, че производството по чл.248, ал.1 ГПК е образувано по нейна молба, като такава от страна на Б. Ч. липсва, както и че заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение не е за защита по подадената от Е. Ч. въззивна жалба, а е за изготвяне и подаване на насрещна въззивна жалба и процесуално представителство по делото.
Доколкото отговора на молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е подаден в рамките на предвидения за обжалването на съдебното решение /отговора е подаден на 15.06.2015 г., а срока за обжалване изтича на 21.06.2015 г./, като и доколкото с отговора се съдържа и искане за изменение на решението в частта за разноските, следва да се приеме, че искането е направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Доколкото и двете въззивни жалби са счетени за неоснователни от съда и е потвърдено решението на първата инстанция, то всяка една от страните дължи на другата съдебните разноски, сторени от всяка е една от страните, но само и доколкото разноските са направени за защита по въззивната жалба на другата страна. С представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/26.01.2015 г., Б. Ч. е заплатил на адв. М. сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение, но само за изготвяне и подаване на насрещна въззивна жалба и представителство във връзка с нея, не и за осъществяване на защита по подадената от другата страна въззивна жалба. Тъй като насрещната въззивна жалба е приета за съда за неоснователна, то и страната няма основание да претендира присъждането на съдебните разноски, сторени във връзка със защитата си по тази насрещна въззивна жалба. Данни за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с въззивната жалба на другата страна по делото липсват, още повече, че предвид представеното на л.13 от първоинстанционното дело пълномощно може да се направи извод, че пред въззивната инстанция, като въззиваем, Б. Ч. е бил представляван от адв. М. по силата на упълномощаването му до приключването на делото на всички съдебни инстанции.
Предвид изложеното, определението на въззивния съд в частта, с която е прието, че не се дължи сумата от 800 лева в пълен размер за осъществената защита по насрещната въззивна жалба е неправилно, поради неправилното прихващане със сумата от 500 лева, която, по съображения, изложени по-горе, не се дължи на въззиваемия Б. Ч.. Представен е договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/2015 г., с който Е. Ч. е заплатила сумата 800 лева за защита по подадената насрещна въззивна жалба, които на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на тази страна следва да се присъдят и 100 лева, представляващи сторени пред ВКС съдебни разноски, адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/21.07.2015 г.
Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 766/06.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 119/2015 г. от състав на Окръжен съд – Смолян в обжалваната част, с която е отхвърлена молбата на Е. З. Ч. за изменение на съдебното решение в частта за разноските за разликата от 300 до 800 лева като неоснователна, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Б. А. Ч. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., офис адв. П. М. да заплита на Е. З. Ч. съдебен адрес [населено място], [улица], адв. Ф. Е. сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, както и сумата 100 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за настоящата инстанция.
В останалата част определението на съда е влязло в сила, като необжалвано.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.