2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. София,10.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
и при участието на секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 478 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на Съвета на К. на частните съдебни изпълнители чрез юрк. А. Д., против решение от 17 октомври 2017 г., постановено по дисц.д. № 4/2017 г. по описа на дисциплинарната комисия на К., с която е отхвърлено като неоснователно искането на М. и Съвета на К. за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител И. М.–К., рег. № 839 с район на действие окръжния съд в [населено място], за нарушения на чл. 483 ГПК, чл. 444, т. 8 ГПК и на чл. 46, ал. 4 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители.
В жалбата се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението, постановено при липса на наложено наказание, което да съответства на констатираните нарушения. Сочи се, че не е съобразена тежестта на нарушенията и дисциплинарното минало на съдебния изпълнител. Неправилно дисциплинарната комисия е съобразила ирелевантното за отговорността на съдебния изпълнител обстоятелство, че длъжникът по изпълнението не е възразил срещу наложената възбрана и описа на съответните имоти. Поддържа се, че не са положени нужните усилия за проверка на данните за предназначението на недвижимия имот, към който е насочено изпълнението, въпреки специфичния характер на дейността на дружеството-длъжник, както и установимото от обикновен оглед различно предназначение на сградата, предмет на извършената публична продан.
Срещу решението на дисциплинарната комисия е подадена жалба и от М. чрез юрисконсулти П. Р. и В. Д.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Изразява се несъгласие с констатацията на комисията във връзка с установеното, че длъжникът не е възразил срещу насочване на принудително изпълнение върху вещите, изброени в изпратените от частния съдебен изпълнител съобщения за налагане на възбрана и извършване на опис. Сочи се, че от наличните по делото документи не може да се направи категоричен извод за собствеността на имота и по-конкретно, че той принадлежи на длъжника [фирма].
Ответният частен съдебен изпълнител И. М.–К. с рег. № 839, представлявана от адв. В. М., в отговор на жалбите излага доводите си за тяхната неоснователност.
Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и са процесуално допустими, а разгледани по същество са частично основателни.
По делото е установено следното:
Производството пред дисциплинарната комисия е образувано по искане на министъра на правосъдието за започване на дисциплинарно производство срещу частния съдебен изпълнител М.–К. с рег. № 839, район на действие Софийски градски съд, за извършени по изп.д. № 325/2016 г. по описа на съдебния изпълнител нарушения, изразяващи се в: 1) неизвършване на обективна и пълна проверка на собствеността на недвижими имоти, обект на публична продан, посочени в обявленията за публична продан от 12 август 2016 г. по цитираното изпълнително дело, които имоти не са били собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната – нарушение на чл. 483 ГПК; 2) насочване на изпълнение срещу несеквестируем имот – публична държавна собственост – нарушение на чл. 444, т. 8 ГПК; 3) за това, че не са номерирани книжата по делото съгласно изискването на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители.
В хода на дисциплинарното производството е установено, че пред частния съдебен изпълнител Р. М. с рег. № 790, с район на действие Софийския градски съд, е образувано изпълнително дело № 319/2016 г., въз основа на изпълнителен лист издаден в полза на взискателя [фирма], със седалище в [населено място], [община], срещу длъжника [фирма], със седалище в [населено място], за събирането на сумите от 20734,65 лева – главница, 1206 лева – разноски в арбитражно производство и 1200 лева – адвокатски хонорар, ведно със съответните лихви. На основание чл. 429 ГПК и въз основа на договор за цесия между първоначалния взискател и [фирма], последното дружество е конституирано като взискател по делото. Впоследствие по искане на взискателя делото е прехвърлено при ответния частен съдебен изпълнител М.-К., и преобразувано под № 325 по описа й за 2016 г. В хода на изпълнителното производство са присъединени и конституирани и други взискатели – [фирма], Е. П. Б. от [населено място], държавата чрез ТД на НАП, [фирма], [фирма]. По възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ от взискателя [фирма], на 22 юли 2016 г. ответният съдебен изпълнител е изготвил постановление за налагане на възбрана на недвижим имот – урегулиран парцел № .., в квартал… по плана на [населено място], район П., СО, с площ 3300 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с кантон с площ 157,5 кв.м. В постановлението за възбрана описанието е посочено съгласно акт за държавна собственост № 11211 от 14 септември 1987 г. С постановление от същата дата е наложена и възбрана на поземлен имот с идентификатор ….., находящ се в [населено място], област София–град с адрес в [населено място], район П., с площ от 2813 кв.м., описан съгласно кадастралната карта и регистри и съгласно акт за държавна собственост № 11213 от 1987 г. На 12 август 2016 г. на основание чл. 483 ГПК съдебният изпълнител е извършила опис на недвижимите имоти, за което изготвила протокол, а със съдействието на вещо лице, дала оценка на имотите съответно за 117000 лева и 96000 лева. С жалба от 16 август 2016 г., депозирана чрез съдебния изпълнител до Софийски градски съд, длъжникът [фирма] е поискал от съда да обяви за незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител, поради несеквестируемост на имотите, предмет на извършения на 12 август 2016 г. опис, като е посочено, че единият от имотите представлява „Хидротехнически кантон – П.“ от значимост за управлението на водите и съоръжения на яз. „П.“ и осигуряване на инженерната му сигурност, освен това е изграден в сервитута на яз. „П.“, който е публична държавна собственост. За втория от имотите е посочено, че същият е авариен склад, който обслужва яз. „П.“, като там се съхраняват материали от първа необходимост за спешна реакции при евентуални аварии на язовирните съоръжения. Идентична жалба е подадена и от министъра на земеделието и храните. С решение № 7297 от 29 септември 2016 г. по ч.гр.д. № 11174/2016 г., Софийският градски съд е оставил жалбите без уважение. Междувременно, с обявления за публична продан с изх. № 7208 и 7213, и двете от 25 август 2016 г., е обявена публична продан на посочените два имота на цена от 72000 лева за поземления имот с идентификатор № …, ведно с построена в него масивна сграда 28, и на цена от 87750 лева за УПИ № …, квартал .. по плана на [населено място], ведно с кантон с площ от 157,5 кв.м. На 27 и 28 септември 2016 г., след приключване на проданта, за купувач на всеки от имотите е обявена Е. П. Б., която внесла най-висока цена – съответно 650000 лева и 692400 лева. Постановление за възлагане в полза на купувача не е издавано. С постановление от 14 октомври 2015 г. съдебният изпълнител е спряла временно процедурата по публичната продан на първия от описаните имоти в П. с идент. №…, ведно с построената в него сграда. Постановление за спиране на изпълнителното дело по отношение на другия имот не е налично по преписката.
При тези факти, съставът на дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители приема, че твърдените нарушения не са извършени от съдебния изпълнител. По довода за нарушение на чл. 483 ГПК се посочва, че както към момента на възбраната, така и към момента на описа, длъжникът [фирма], редовно уведомен от съдебния изпълнител с две съобщения, не е възразил нито срещу възбраната, нито срещу описа на имотите. Приема се, че към момента на описа по изпълнително дело не е имало никакви данни собствеността върху имотите да е спорна, нито пък е имало възражения във връзка с твърденията за „специфичното предназначение“ на имотите, „публичния“ им характер, което да определя имотите като несеквестируеми. Също така от приложените документи по изпълнителното дело към момента на възбраната и описа имало достатъчно данни да се приеме, че посочените два имота принадлежат на длъжника, и секвестируемостта на имота се потвърждавала от последващите събития, а именно – на заседание на Министерския съвет от 7 ноември 2016 г – три месеца след описа на имота, същият бил изваден от капитала на длъжника [фирма], като имотът е бил обявен за публична държавна собственост. Съставен бил и А. № 09354/ 30.12.2017 г. В решението се сочи още, че имоти – публична държавна собственост не се включват в капитала на търговски дружества, били те и с едноличен собственик държавата. За да бъде включен в капитала на търговско дружество, имотът трябва да бъде частна държавна собственост, а самото включване го прави частна собственост на търговското дружество. Според дисциплинарния състав, законът не установява имущество на търговеца, което да е несеквестируемо поради специфичен характер на неговата дейност или специално предназначение на това имущество. Овен това ответният съдебен изпълнител е прекратила процедурата по публична продан с постановление от 28 ноември 2016 г. Със същите мотиви е отречено и извършването на нарушение по чл. 444 ГПК, като се посочва също, че разпоредбата се отнася за вещи на длъжник физическо лице. Относно твърдяното нарушение на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители, се сочи, че дисциплинарният състав не се е запознал с оригинала на изпълнителното дело и не знае дали делото е номерирано или не, а и доколкото съдебният изпълнител не номерира сам документите по делата, в случаите, кога има служители, назначени с тази цел, то нарушението би било занижен контрол върху служителите, което не е нарушение на закона и на кодекса за етично поведение.
Неправилно решаващата комисия е приела, че ответният частен съдебен изпълнител, като е наложил възбрана и е описал процесните недвижими имоти, не е нарушил правилото на чл. 483 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната. Неправилно комисията е основала този извод на съображения, че не са съществували данни към момента на възбраната и описа, че имотът не принадлежи на длъжника [фирма], както и погрешно се е позовала на развилото се по подадените впоследствие по жалби на длъжника и М. производство по чл. 435 и сл. ГПК, в което съдът е оставил без уважение жалбите, тъй като не е установил, че имотите са публична държавна собственост. Посоченото решение на Софийския градски съд не се ползва със сила на пресъдено нещо относно законосъобразността на обжалваното изпълнително действие, а освен това, мотивите му са цитирани превратно. В решението жалбата е оставена без уважение не защото не е установено, че имотът е публична държавна собственост, а защото е прието, че имотът не е собственост на дружеството длъжник, а правилата за несеквестируемостта са приложими единствено спрямо имотите, които са собственост на длъжника и спрямо които принудителното изпълнение е недопустимо. Необосновани, а също и несъответни на данните по делото са изложените по-нататък от комисията съображения, че включването на имота в капитала на дружеството води автоматично до изключването му от патримониума на държавата, както и че последващото решение на Министерския съвет, с което имотът е изваден от капитала на дружеството и е съставен акт за държавна собственост, доказва, че до този момент този имот не е принадлежал на държавата. Съгласно установената съдебна практика, актът за държавна собственост няма конститутивно, а само констативно действие и не поражда в полза на държавата правото на собственост. Правото на собственост, включително на държавната собственост, произтича от осъществяването на определени, посочени в закона факти с правно значение, които водят до неговото пораждане или погасяване. С разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавната собственост са изброени общо категориите и видовете имоти, които съставляват публична държавна собственост, като сред тях в т. 2 и т. 5 посочва обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет, както и имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за водите определя за публична държавна собственост водностопанските системи и съоръжения, в т. 1 на която се сочат комплексните и значимите язовири съгласно приложение № 1, включително водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации. В цитираното приложение № 1 – Списък на комплексни и значими язовири към Закона за водите, под № 32 е посочен и язовир П.. Цитираната законова уредба налага извода, че правото на собственост на държавата се разпростира върху посочените в приложението язовири и прилежащата им обслужваща инфраструктура. Така дали обектът е публична държавна собственост се определя в зависимост от това дали прилежащите към язовира имоти имат характеристиката на съоръжения с обслужващо язовира предназначение. В хода на изпълнителното производство е имало достатъчно данни за тези обстоятелства, които съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази при налагането на възбраната и извършването на описа, а впоследствие и при насрочването и извършването на публична продан на процесните имоти – предметът на дейност на дружеството длъжник, местонахождението на процесните имоти в близост до бента на язовира, съдържащото се в описанието на единия от имотите означение за прилежащ кантон към поземления имот. При извършването на описа, частният съдебен изпълнител е следвало да извърши надлежен оглед на имотите, за да възприеме в пълнота тяхното обективно състояние, както отвън, така и вътрешното състояние на сградите, находящите се в тях вещи, машини и съоръжения. При съмнение относно предназначението и функциите на всеки от имотите, съдебният изпълнител пристъпва към изясняване на съответните обстоятелства като използва съдействието на вещи лица. Видно от данните по делото е, че в конкретния случай ответният съдебен изпълнител е извършил опис на имота с идентификатор № 14831.6502.739, находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София – град, като единствено е описал констатираното му външно състояние и го е заснел, без да влезе в имота и да възприеме вътрешните уреди, вещи и съоръжения. Видно и от самата техническа експертиза на вещото лице Т. Праскова е, че описаната сграда е вилообразна, с двускатен покрив, използва се за битови нужди на персонала, който провежда наблюдение, анализи и оценки на язовира и за съхранение на самите контролни уреди. Тези данни от експертизата разкриват, че обектът е с особено предназначение, което съдебният изпълнител е бил длъжен да вземе предвид. Разпоредбата на чл. 483 ГПК вменява по общ начин задължение на съдебния изпълнител да се увери в собствеността на описания имот, като предвидените способи за това не са изчерпателно изброени. Посочената законова уредба показва, че съдебният изпълнител трябва да събира разностранни доказателства и да ги преценя в съвкупност преди да извърши преценка за собствеността на имота, като анализира и взема предвид всеки факт, който според закона е релевантен или представлява индиция за съществуването на правото на собственост. В конкретния случай не са положени нужните усилия за пълно и задълбочено изследване собствеността и предназначението на процесните имоти, което има за последица възбраняването, описването и изнасянето им на продан в нарушение на процесуалния закон. Не могат да бъдат споделени и доводите, че отдаването на имота за оперативно управление на С. „Водно стопанство“, с правоприемник – длъжникът по изпълнителното дело [фирма], има прехвърлителен ефект спрямо процесните недвижими имоти, доколкото правото на собственост и върху двата имота в случая се поражда по силата на особения закон (Закона за водите).
Решението на дисциплинарната комисия по т. 2 от предложението за налагане на дисциплинарно наказание за извършено от частния съдебен изпълнител изпълнение срещу несеквестируем имот – публична държавна собственост, за нарушение на чл. 444, т. 8 ГПК, е правилно. Твърдението, че описаните два процесни имота не са собственост на длъжника, е несъвместимо с несеквестируемостта, като институт на процесуалното право, който закриля от принудително изпълнение определен или определяем кръг от вещи, които са част от патримониума на длъжника. Освен това правилно комисията е приела, че разпоредбата намира приложение за длъжници – физически лица, доколкото същата има социална функция и има за цел да осигури необходим екзистенц минимум на длъжника с оглед физическото му оцеляване или осигуряването на възможност да полага труд и да се издържа от имуществото си. Поради това не може да се приеме, че е налице изпълнение в нарушение на чл. 444, т. 8 ГПК.
Неправилно комисията приема, че нарушението по т. 3 от предложението за образуване на дисциплинарно производство – за неспазване на задължението по Наредба № 4 за воденето на служебния архив на частните съдебни изпълнители, не е извършено. Не могат да бъдат споделени доводите на комисията, че то не е установено по делото, доколкото дори от приложените преписи от книжа, съдържащи се по изпълнителното дело, е видно, че същите не са номерирани. Не могат да бъдат споделени и изложените от комисията съображения, че частният съдебен изпълнител не носи дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължението му по Наредба №4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители, тъй като не лично той, а негови служители, назначени за тази цел, номерират документите по делата. Това съждение е резултат на неправилно смесване на отговорността на съдебния изпълнител, произтичаща от съществуващото между него и държавата публично правоотношение, с дисциплинарната отговорност на работника или служителя, произтичаща от правоотношението му със съдебния изпълнител в качеството му на работодател. Кое от задълженията, вменени на частния съдебен изпълнител от законов или подзаконов акт, той делегира на друго лице от неговата кантора, е въпрос на организационната му свобода, произтичаща от особения му статут на частно лице, натоварено с публични функции, но не може да бъде аргумент за освобождаването му от дисциплинарна отговорност. Макар и извършено, дисциплинарното нарушение е маловажно, доколкото от същото не са възникнали вредни последици за страните в производството или за трети лица. Ето защо, по това нарушение на съдебния изпълнил дисциплинарно наказание не следва да се налага.
По нарушението на разпоредбата на чл. 483 ГПК на съдебния изпълнител следва да се определи дисциплинарно наказание „глоба“ по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ в размер на 4000 лева, което съответства на естеството и тежестта на извършеното нарушение. При определянето на наказанието настоящият състав взема предвид липсата на настъпили вредни последици от извършените процесуални нарушения, както и обстоятелството, че извършената публична продан е била спряна с нарочно постановление, поради което не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на проданта в полза на купувача. Като последица от горното, не е увреден, а е бил само временно застрашен общественият интерес, свързан със запазването на имущество със значение за националната сигурност в патримониума на държавата, поради което извършеното нарушение е формално и не изисква налагането на по-тежко наказание от определеното. Поради изложеното, решението на комисията следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено предложението на министъра на правосъдието и Съвета на КЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител М.–К. за извършено нарушение по т. 1 от искането, а именно на разпоредбата на чл. 438 ГПК, като вместо него следва да се постанови друго, с което искането да се уважи и да бъде наложена глоба в размер на 4000 лева на съдебния изпълнител. В останалата си част, като правилно, решението следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 17 октомври 2017 г., постановено по дисц.д. № 4/2017 г. на дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено като неоснователно искането на министерстъра на правосъдието и Съвета на К. за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител И. М.–К., рег. № 839, район на действие СГС, за нарушение на чл. 483 ГПК, посочено в т. 1 от искането, вместо което постановява:
НАЛАГА ГЛОБА в размер на 4000,00 (четири хиляди) лева на частния съдебен изпълнител И. М.–К., рег. № 839, район на действие СГС, за допуснато от нея нарушение на разпоредбата на чл. 483 ГПК, за това, че е не е извършила обективна и пълна проверка на собствеността на недвижими имоти, обект на публична продан, посочени в обявленията за публична продан от 12 август 2016 г. по изпълнително дело № 20168390400325 по описа на същия съдебен изпълнител.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17 октомври 2017 г., постановено по дисц.д. № 4/2017 г. на дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: