2
решение по гр.д.№ 3303 от 2008 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 798
гр.София, 16.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
Т. Г.
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 3303 по описа за 2008 г. на Пето г.о. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Г. и И. М. Т. срещу решение № 106 от 13.05.2008 г. на Т. окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д.№ 47 от 2008 г., с което е отменено решение № 854 от 27.12.2008 г. по гр.д.№ 1750 от 2007 г. на Т. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Н. С. Г. и И. М. Т. срещу Община Търговище иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото им на собственост върху лозе с площ от 520 кв.м., находящо се в землището на гр.Търговище, местността „Драката”, представляващо имот № 73626.165.14 по Картата на възстановената собственост на местността при съседи:от изток-полски път, от запад- имот № 73626.165.15 на П. С. Н., от север- имот № 73626.165.13 на Ф. К. Г. и от юг- полски път.
Касаторите твърдят, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът Община Търговище не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 256 от 03.04.2009 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното: В обжалваното решение съдът е приел, че предявеният от Н. С. Г. и И. М. Т. срещу Община Търговище установителен иск за собственост върху лозе с площ от 520 кв.м., находящо се в землището на гр.Търговище, м.”Драката”, е неоснователен, тъй като процесната земя се намирала извън регулационните граници на населеното място, поради което съгласно Примерния устав на ТКЗС и ПМС № 216 от 1962 г. била причислена към Държавния поземлен фонд и като държавна земя, с оглед забраната на чл.86 от ЗС и разпоредбата на пар.1 от Закона за допълнение на ЗС /Обн. ДВ бр.46 от 2006 г./ за спиране на давностния срок по отношение на държавни и общински имоти, не е можела да бъде придобита по давност от наследодателя на ищците и от самите тях.
Това решение е валидно и допустимо, но неправилно: По делото е безспорно установено, че наследодателят на ищите М. И. Г. е установил владение върху процесния имот на 26.02.1962 г., когато е сключил предварителен договор за закупуването му от друго физическо лице. От този момент до завеждане на исковата молба на 10.10.2007 г. е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 от Закона за собствеността десетгодишен давностен срок, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент наследниците на М. Г. са придобили правото на собственик върху този имот по давност.
Неоснователно е прието от въззивния съд, че с оглед разпоредбите на чл.86 от ЗС и пар.1 от Закона за допълнение на ЗС от 2006 г. имотът не може да се придобие по давност, тъй като е бил държавна собственост- причислен към държавния поземлен фонд по силата на ПМС № 216 от 08.11.1961 г.: Това ПМС само по себе си няма отчуждително действие. В чл.4, ал.3 от него е предвидено, че имотите, изключени от строителната част на населените места съгласно това ПМС или по реда на ЗПИНМ, могат да бъдат включени в блокове на ТКЗС /а не в държавния поземлен фонд/, ако собствениците имат в населеното място и други имоти, достатъчни за техните и на членовете на семействата им жилищни и стопански нужди и то по установения за това ред. Отчуждаването на частни земи и причисляването им към държавния поземлен фонд, съгласно чл.4, чл.5, чл.14, чл.17 и чл.21 от ЗТ. /отм./ става с решения на Т. комисиите, подлежащи на обжалване от заинтересованите страни през Поземления съвет при Д. на земята, след оценка на тези земи и заплащането им на бившите собственици. По настоящото дело обаче няма представени и събрани доказателства за наличие на влязло в сила решение на общинската Т. комисия за отчуждаване конкретно на процесния имот и за провеждане на административна процедура за оценка и заплащане на този имот на неговия собственик. Поради това следва да се приеме, че имотът не е бил включен в ДПФ и съответно, че не е бил държавна собственост и поради това по отношение на него не се прилага забраната на чл.86 от ЗС за придобиване по давност.
С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме и че процесният имот не е от категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ поради следното: Съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ по реда на този закон се възстановява правото на собственост върху тези земеделски земи, които са били отнети от техните собственици, независимо от това дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС, Д. или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Съгласно чл.4 от ПМС № 216 от 08.11.1961 г., чл.8 от Примерния устав на Т. от 1958 г. и чл.9 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 г., в блоковете на ТКЗС се включват само следните земеделски земи: внесената от член-кооператорите в ТКЗС тяхна земя, земята на членовете на техните семейства, земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици, земята, която държавата е предоставила на ТКЗС за ползване и земята, която е била изключена от строителната част от населените места и включена в блокове на ТКЗС по установения за това ред. По настоящото дело липсват доказателства процесният имот да е бил включен в регулация, а впоследствие изключен и собственикът на този имот, членовете на неговото семейство или негови сънаследници или съсобственици да са били членове на ТКЗС, поради което не може да се приеме, че се е считал внесен в ТКЗС. Няма доказателства и имотът да е бил отнет от собствениците му. Напротив, събраните доказателства сочат, че имотът никога не е бил отнеман от собствениците му, които са го владяли и продължават да го владеят непрекъснато и необезпокоявано от никого. Ето защо по отношение на този имот не се прилага нито разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, заличаваща изтеклия до 22.11.1997 г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост.
С оглед на гореизложеното ВКС приема, че в обжалваното въззивно решение неправилно е решен въпроса за статута на процесния имот и съответно за възможността този имот да бъде придобит по давност. В същия смисъл е и задължителната практика на ВКС по сходни случаи, обективирана в решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255 от 2008 г. и решение № 942 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 2967 от 2008 г. на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло.
Поради това и на основание чл.293 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да бъде постановено друго решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 106 от 13.05.2008 г. на Т. окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д.№ 47 от 2008 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ спрямо Община Търговище, че Н. С. Г.- ЕГН xxxxxxxxxx и И. М. Т.- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Търговище, ул.”Хан К.” № 7 са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: лозе с площ от 520 кв.м., находящо се в землището на гр.Търговище, местността „Драката”, представляващо имот № 73626.165.14 по Картата на възстановената собственост на местността при съседи: от изток- полски път, от запад- имот № 73626.165.15 на П. С. Н., от север- имот № 73626.165.13 на Ф. К. Г. и от юг- полски път.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.