2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. София, 18.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4241 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Т. П. от [населено място], обл. Г., представляван от адв. Н. И., против въззивното решение № 920 от 5 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 951/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в частта му, с която се потвърждава решение № 1088 от 21 март 2016 г., постановено по гр.д. № 9777/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му за отхвърляне на иска на П. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на сумата над 1750 лева до 21390 лева, представляваща договорна неустойка за продължително неправомерно прекъсване на електрическото захранване по вина на дружеството за периодите 29.04.2013 г. – 07.07.2014 г. и 20.08.2014 г. – 16.10.2014 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 357 от 29 март 2017 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса кой е началният момент, от който, при доказано виновно поведение, следва да се присъди дължимото обезщетение за виновно неизпълнение на задължението да се достави електрически ток.
По този въпрос въззивният съд приема, че началният момент, от който следва да се присъди дължимо обезщетение за виновно неизпълнение на задължението да се достави електрически ток, е от момента на влизането в сила на решението по съдебния спор между страните, след като захранването е било прекъснато във връзка със спорна сума, която е начислена служебно от дружеството.
Според дадените разяснения в ТР № 4/2012 г. по описа на ОСГТК, отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно (в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора) е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. Неимуществените вреди се търпят от момента на осъществяване на неправомерното поведение от страна на обществения снабдител – енергийно предприятие. В същия смисъл е и тълкуването, дадено от ВКС в решение № 366 по гр.д. № 2874/2015 г., ІV г.о. – електроснабдителното предприятие отговоря за вредите на потребителя, в т.ч. неимуществените, от прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения договор. Предвид дадения отговор, разрешението на въззивния съд е неправилно.
Касационната жалба е частично основателна.
По спора е установено, че ответникът – енергийно предприятие, преустановил доставката на електрическа енергия на 29.04.2013 г., като с решение № 466 от 22.11.2013 г. по гр.д. № 1157/2013 г. по описа на районния съд в [населено място] ответникът е осъден да възстанови снабдяването с енергия, но възстановяването настъпило след потвърждаване на първоинстанционното решение от въззивния съд на 20.08.2014 г. (според изслушаното експертно заключение, а не на 16.10.2014 г., както се твърди от ищеца). В соченото съдебно решение се приема, че не са представени доказателства за правомерно определяне размера на вземането на предприятието, за уведомяване на ищеца както за извършената корекция на дължима от последния сума, така и за дължимата сума и срока за плащането, като липсата на такова уведомление е прието за нарушаващо чл. 18 и чл. 18а от Общите условия. Затова е прието, че без уведомяване ищецът не е могъл да изпадне в забава и да понесе последиците от нея, сред които е и възможността за ответника да преустанови правомерно снабдяването с електрическа енергия. Изводите на първата инстанция са потвърдени от въззивния съд в решение № 116 по в.гр.д. № 61/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място], тъй като не е изпълнена процедурата по уведомяването на потребителя за наличие на задължения, както и за последващото преустановяване на електрозахранването на обекта, ползван от потребителя, тъй като правомерно прекъсване на електрозахранването може да се осъществи само при кумулативното наличие на установяване, че потребителят дължи определена сума за предоставена и ползвана от него електроенергия, уведомяване за това задължение по определения в Общите условия ред, както и предизвестие, отправено писмено, с предупреждение, че електрозахранването ще бъде прекъснато.
Според изложените в исковата молба твърдения на ищеца, в резултат на неправомерното поведение на ответника за периода 29.04.2013 г. – 16.10.2014 г. ищецът останал без електрическа енергия в имота си. Искането е посочено като такова с основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 34 от Общите условия на ответното дружество, последното да бъде осъдено да заплати сумата от 21390 лева, представляващи договорна неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], дружеството дължи неустойка в посочения в текста размер за не повече от 90 дни, когато не е възстановило прекъснатото по негова вина електроподаване повече от 24 часа след получаването на уведомление от потребителя. Предназначението на това правило е да уреди задължението на доставчика да отстранява повредите по мрежата (причинени от трети лица или природни явления), като подобно прекъсване на електроснабдяването се приема за нерегламентирано. Смисълът на уведомяването от страна на потребителя в указания в правилото срок, е доставчикът да узнае за повредата. В случаите обаче, когато доставчикът отговаря за вреди, защото е прекъснал неправомерно електроподаването ( например когато повредата е резултат от лоша поддръжка), обезщетението се дължи на основание чл. 82 ЗЗД.
В обжалваното решение се приема, че не е налице хипотеза, която да поражда ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество, защото електрозахранването било прекъснато по спорна сума, начислена служебно от ответника, а след решаване на съдебния спор между страните ответникът е осъден да възстанови захранването. Съдът счита, че преди датата на влизане в сила на решението за възстановяване на захранването с електрическа енергия, съдебният спор е бил висящ и не е имало задължение за ответника да възстанови захранването. Така за основателна е счетена претенцията за обезщетяване само за периода от влизане в сила на решението до възстановяване на електрозахранването – 07.07.2014 г.-20.08.2014 г., а дължимата сума е определена по правилото на чл. 34 от Общите условия на електроснабдителното дружество – 30 лева за първите 24 часа, и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електроенергия.
Макар правилно съдът да е приел, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, както и че електрическото захранване е било неправомерно прекъснато за периода от влизането в сила на решението за възстановяване на електрозахранването до фактическото му възстановяване, в нарушение на материалния закон е приел, че предявеният иск е такъв за присъждане на неустойка. Независимо от обстоятелството, че ищецът е посочил като основание за претенцията си това по чл. 92 ЗЗД, претендираната сума е за обезщетение за неправомерно прекъснато захранване, или претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от невъзстановяването на електроподаването за времето от 29.04.2013 г. до 16.10.2014 г. включително – от прекъсването на електроподаването до влизането в сила на решението, с което ответното дружество е осъдено да възстанови на свои разноски снабдяването на обекта на ищеца с електрическа енергия, и до реалното възстановяване на електрозахранването. Предмет на разглеждане от ВКС е претенцията за присъждане на обезщетение за периода от прекъсване на електрозахранването до влизането в сила на решение № 116 по в.гр.д. № 61/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място], както и за периода 20.08.2014 г. – 16.10.2014 г., тъй като се поддържа от ищеца, че последната дата е датата, на който електрозахранването е възстановено.
Допуснатото нарушение на материалния закон се отстранява от ВКС чрез разглеждане на предявените искове на действителното им правно основание съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
За втория период искът е неоснователен, тъй като се установява, че електрозахранването е било възстановено на 20.08.2014 г., поради което обезщетение за неправомерно прекъсване на електроснабдяването след тази дата не се дължи. Основателно е обаче искането за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за първия период, тъй като те са търпени от момента на проявяване на неправомерното поведение на ответника, до момента на възстановяването на електрозахранването, като за периода от влизането в сила на посочения съдебен акт, до фактическото възстановяване на захранването, обезщетение е присъдено. Искът е установен в своето основание, и при условията на чл. 162 ГПК, тъй като ищецът не е представил доказателства за вида, тежестта, продължителността и интензитета на причинените му вреди, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2400 лева. Над тази сума искът е неоснователен. Ответникът дължи и законната лихва от предявяването на иска на 18.12.2014 г.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 920 от 5 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 951/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в частта му, с която се потвърждава решение № 1088 от 21 март 2016 г., постановено по гр.д. № 9777/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му за отхвърляне на иска на П. Т. П. против [фирма] за заплащане на сумата над 1750 лева до 4150 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на електрическото захранване по вина на дружеството за периода 29.04.2013 г. – 07.07.2014 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. Т. П., с адрес в [населено място], обл. Г., [улица], сумата от 2400,00 (две хиляди и четиристотин) лева обезщетение за претърпени за периода 29.04.2013 г. – 07.07.2014 г. неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на електрическото захранване по вина на дружеството, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
ОСТАЯВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: