2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
гр. София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 384 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. М. с адрес в [населено място], представляван от адв. С. С., против решение № 192 от 8 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 501 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 853 от 13 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 3659/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на иска на М. против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени от М. неимуществени вреди вследствие воденото спрямо него наказателно производство по досъдебно производство № 96/2006 г. на областна дирекция на полицията Стара З., образувано след отделянето от сл.д. № 220с/2004 г. на О. Стара З., прекратено с определение от 20.05.2014 г. по нохд № 358/2014 г. по описа на специализирания наказателен съд на основание чл. 369, ал. 4 НПК, ведно с лихвата от същата дата, за сумата над 10000 лева до предявения размер от 290000 лева.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 810 от 14 юли 2017 г., поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса за значението на търпяната процесуална принуда за вида и тежестта на причинените неимуществени вреди.
Съдебната практика (сравни решение № 281 по гр.д. № 1240/2011 г., ІV г.о., ВКС) приема, че неимуществените вреди са тези, които накърняват личните, непрехвърлими субективни права, които произтичат от естествените права, като например право на живот, на свободно придвижване по територията на земята, чест, достойнство, добро име и т.н. В понятието „неимуществени вреди”, се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Държавата, чрез прокуратурата на Република България, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което е причинено от органи или длъжностни лица при или по повод изпълнението на властническа, публична дейност, свързана с наказателно преследване на лицата. Че обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, е несъмнено според разясненията, дадени от ВКС в ТР № 3/2004 г., ОСГК, т. 13. Освен при наложена в хода на наказателното производство мярка за неотклонение „задържане под стража”, законът в чл. 59, ал. 1 НК сочи и мярката за процесуална принуда „домашен арест” като основание за приспадане на времето на изтърпяването й при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация. Така и тази мярка за процесуална принуда е причислена към тези мерки, които засягат особено сериозно гражданските права на лична свобода и неприкосновеност. Видът и характерът на упражнената процесуална принуда (колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и пр.) и с вързаните с нея негативни изживявания на пострадалия следва да се съобразят от съда при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за да бъде удовлетворен законовия критерий за справедливо обезщетяване на претърпените вреди.
Касационната жалба е частично основателна.
При анализа на установените факти въззивният съд е достигнал до извода, че ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име и достойнство, отчуждение. Съобразено е, че мярката „задържане под стража” по процесното наказателно производство е търпяна двукратно общо за пет месеца, а мярката „домашен арест“ също двукратно е търпяна общо за две години и осем месеца, което е довело до ограничаване на законни права като правото на лична свобода и неприкосновеност, правото на свободно придвижване, правото на труд, което несъмнено се е отразило съществено негативно на психиката на ищеца. Като цяло наказателното производство е продължило осем години в досъдебната и съдебната на две инстанции фази, през който период спрямо ищеца са извършвани множество процесуални действия, като с отменената впоследствие присъда на първата инстанция той е бил признат за виновен и осъден да търпи наказание „лишаване от свобода“ , което сочи на значителен интензитет на душевни страдания.
Установено е, че досъдебно производство № 96/2006 г. на областна дирекция на полицията Стара З., образувано след отделянето от сл.д. № 220с/2004 г. на О. Стара З., е водено срещу касатора и други лица за престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Касаторът е с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода 11.04.2006 г. до 05.06.2006 г., след която дата до 31.01.2009 г. касаторът е търпял мярка за неотклонение „домашен арест”, определена да се търпи в [населено място], общ. Стара З.. На 28.11.2007 г. касаторът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 1 НК и по обвинителния акт е образувано нохд № 462/2008 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. С присъда № 225/18.07.2012 г. по същото дело касаторът е признат за виновен в това, че през периода 01.01.2002 г. – 10.04.2006 г. в [населено място] е образувал и ръководил структурирано трайно сдружение на повече от три лица – организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, с посочени членове, създадена с цел да вършат съгласувано в страната осуетяване установяването на данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл. 257, вр. чл. 256, ал. 2 НК, и е осъден на седем години и девет месеца „лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” решим в затворническо общежитие от „закрит” тип, и е постановено приспадане при изпълнение на наказанието на времето, през което спрямо него са били взети мерките за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”. След постановяване на присъдата мярката за неотклонение е променена в „задържане под стража”, но не е привеждана в изпълнение, тъй като касаторът е бил задържан със същия вид мярка за неотклонение по друго досъдебно производство. Мярката за неотклонение „задържане под стража” е изменена от въззивния наказателен съд в „домашен арест”, приведено в изпълнение на 19.12.2012 г., и е търпяна до 27.02.2013 г. С решение № 225/01.02.2013 г. по внохд № 436/2012 г. по описа на апелативния съд в [населено място] първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато на окръжната прокуратура в Стара З.. След спиране на наказателното производство за периода 21.12.2013 г. – 27.01.2014 г. поради наличие на тежки заболявания на обвиняемия, които пречат на провеждане на производството, с постановление от 04.02.2014 г. касаторът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 НК, но образуваното по внесения обвинителен акт нохд № 358/2014 г. по описа на специализирания наказателен съд е прекратено на 14.03.2014 г. и делото върнато на специализираната прокуратура за отстраняване на констатирани нарушения. С определение от 20.05.2014 г. по горното нохд наказателното производство е прекратено.
Наказателното производство в случая е прекратено на основание чл. 369, ал. 4 /отм./ НПК, тъй като в едномесечния срок по чл. 369, ал. 3 /отм./ НПК специализираната прокуратура не е внесла делото за разглеждане в съда. Соченото основание следва да се приеме за такова, ангажиращо отговорността на държавата (сравни решение № 291 по гр.д. № 109/2011 г., ІІІ г.о., ВКС).
Неоснователно е искането на ответника за освобождаването му по реда на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ от отговорност поради причиняване на увреждането по изключителна вина на пострадалия. Тезата си ответникът поддържа със събрани в хода на наказателното производство доказателства, с наличието на постигнати споразумения с други обвиняеми за съответното престъпление, както и с влошаване здравето на обвиняемия, което препятствало внасянето на делото за разглеждане в съда в срока по чл. 369, ал. 3 /отм./ НПК. Според разясненията, дадени от ВКС в ТР № 3/2004 г., ОСГК, т. 3, държавата не отговаря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия – ако единственият каузален фактор за настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, е поведението на пострадалия. Нито едно от поддържаните от ответника твърдения за изключителна вина на пострадалия, не съставлява каузален фактор за настъпилия вредоносен резултат – каквито и да са събраните в наказателното производство доказателства, производството е прекратено на основание, осъществяващо хипотезата на неизвършено от лицето деяние, а и осъдителната първоинстанционна присъда е отменена на основания, нямащи връзка с поведението на касатора; противният извод не може да се формира на базата на постигнати с други подсъдими в рамките на същото наказателно производство одобрени споразумения, тъй като признатата от тяхна страна вина не обосновава признание за вина у касатора; влошаването на здравето на обвиняемия не съставлява каквото и да е поведение от негова страна, което да води до настъпване на вредоносния резултат. Не са налице и основания да се приеме, че пострадалият само е допринесъл за увреждането, поради което обезщетението да се намали. Подобно намаляване може да се извърши в случай, че настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия – когато той с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Данни за подобно поведение не се представят.
За времето, през което спрямо касатора е водено процесното наказателно производство, спрямо него са водени и множество други наказателни производства за различни престъпления, но от значение за преценката за търпените вреди, както правилно сочи и въззивния съд, са само приключилите с осъдителна или оправдателна присъда производства, или производствата, при които използваното прекратително основание ангажира отговорността на прокуратурата по реда на ЗОДОВ. В случая обаче касаторът не твърди особени, надхвърлящи обичайните за незаконно наказателно преследване по вид или интензитет вреди, произтекли от конкретното наказателно производство, за да бъде вършена съответната преценка доколко претърпените притеснения от изхода на производството, стрес, потиснатост, ограничения в общуването и накърнени взаимоотношения, са резултат от въздействието върху живота на касатора от всички едновременно водени наказателни производства.
Няма отклонение в разбирането на съдебната практика, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания; доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе предвид заключението на вещо лице – чл. 162 ГПК. В течението на наказателния процес ищецът без съмнение е търпял характерните за всяко лице, подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди – притеснения за изхода на производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в семейството, накърняване на социален и/или професионален престиж. От свидетелските показания се установява по-конкретно, че за времето, през което е провеждано наказателното производство, ищецът се откъснал от нормалния си живот в града, бил изнервен, затворен, приятелският му кръг, и дори роднините, се отдръпнали, чували се слухове, че е мошеник, престъпник. Отношенията с роднините не са възстановени в предишното състояние на близост. За времето на домашния арест ищецът живеел на село, като много малко хора го посещавали. След като взема предвид, че информацията за воденото дело е допринесла за отдръпването на хората от касатора, а и той самият, поради осъзнаване на проблема, е наложил комуникационна бариера; прекъснато е професионалното му развитие, тъй като касаторът не е могъл да поддържа същото ниво и темп на работа, а и партньорите са охладнели; касаторът е с понижена самооценка, загуба на вяра в правораздаването, занижени интереси, повишена тревожност, безпокойство, интровертност, недоверие към хората; трайно прекъснати и влошени са отношенията с най-близките роднини, съдебно психологическата експертиза заключава, че воденото наказателно производство и мерките за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” са повлияли негативно върху цялостното функциониране на личността на касатора в емоционален, личностен, социален, професионален и битов план.
От представените по делото доказателства не се установява болничният престой на касатора за периода 20.04.2012 г.-17.12.2012 г. да е във връзка с воденото наказателно производство или с наложените му мерки за неотклонение, нито пък че промяната в мярката за неотклонение от 05.06.2006 г. е наложена именно заради влошаване на здравословното му състояние, провокирано от наказателното производство или от мярката за неотклонение. Комплексната медицинска експертиза дава становище, че наказателното производство и взетите мерки за неотклонение, са се отразили негативно на установените към началото на производството заболявания у касатора – метаболитен синдром, артериална хипертония, захарен диабет, диабетна полиневропатия, сънна апнея, обезитас, посттромбофлебитен синдром, дислипидемия, като особено повлияни могат да са захарния диабет и артериалната хипертония. Експертите сочат, че правилно е проведена терапия за сънната апнея и в края на процесния период има данни за добър контрол на захарния диабет. Като цяло, извън нормалните затруднения, свързани с необходимостта от спазване на диета за хроничните заболявания на касатора (свидетелските показания сочат, че в ареста започнал да получава хипогликимия), както и необходимостта да поддържа правилен хранителен и двигателен режим предвид специфичното му здравословно състояние, не са установени други специфични вреди, понесени от касатора от приложената спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Повдигнатото спрямо касатора обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК (предвиденото наказание за престъплението по чл. 321, ал. 1 НК е „лишаване от свобода” от три до десет години). Налагани са двете най-тежки мерки за неотклонение – „задържане под стража” и „домашен арест” за изключително дълъг период от време (първата от почти два месеца, а втората от почти две години и десет месеца). Наказателното производство е продължило близо осем години, извършени са множество процесуални действия, касаторът е бил признат за виновен и осъден с отменена впоследствие присъда на лишаване от свобода за седем години и девет месеца. Сочените обстоятелства обосновават претърпени от касатора дълбоки тревоги и притеснения за изхода на производството и страх от осъждане на лишаване от свобода за дълъг период, особено интензивни във връзка с първоначалното му осъждане. Наказателното производство се е проявило неблагоприятно за личността на касатора, и особено чувствително за социалните, професионални и родови отношения. За времето на търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража” касаторът е изпитал стрес за здравословното си състояние и ограничения във връзка с необходимостта да поддържа съответната диета. Двигателната му активност несъмнено е била редуцирана. И двете тежки мерки за неотклонение, освен битовите неудобства, са въздействали отрицателно на психичното състояние на касатора, засегнали са правото му на лична свобода и неприкосновеност, препятствали са правото му на свободно придвижване и правото му на труд. От друга страна, не е установено незаконното наказателно преследване да е довело до влошаване в здравословното състояние на касатора. Справедливото обезщетение за тези понесени неимуществени вреди е в размер на 15 хиляди лева, или допълнително към присъдените от въззивния съд 10 хиляди лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора още 5 хиляди лева, ведно с лихвата от 20.05.2014 г. Над този размер до предявения от 290 хиляди лева, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Искането за присъждане на разноски, сторени от касатора, е основателно. Доказателства за такива са представени за 35 лева пред касационната инстанция, и в този размер искането следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 192 от 8 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 501 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 853 от 13 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 3659/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на иска на В. И. М. против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени от М. неимуществени вреди вследствие воденото спрямо него наказателно производство по досъдебно производство № 96/2006 г. на областна дирекция на полицията Стара З., образувано след отделянето от сл.д. № 220с/2004 г. на О. Стара З., прекратено с определение от 20.05.2014 г. по нохд № 358/2014 г. по описа на специализирания наказателен съд на основание чл. 369, ал. 4 НПК, ведно с лихвата от същата дата, за сумата над 10000 лева до 15000 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. И. М., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева обезщетение за претърпени от М. неимуществени вреди вследствие воденото спрямо него наказателно производство по досъдебно производство № 96/2006 г. на областна дирекция на полицията Стара З., образувано след отделянето от сл.д. № 220с/2004 г. на О. Стара З., прекратено с определение от 20.05.2014 г. по нохд № 358/2014 г. по описа на специализирания наказателен съд на основание чл. 369, ал. 4 НПК, ведно с лихвата от 20.05.2014 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 8 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 501 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Вихър И. М., с адрес в [населено място], сумата от 35,00 (тридесет и пет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: