Р Е Ш Е Н И Е
№ 194/17 г.
София, 03.01. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова търг. дело № 60405 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. от ГПК.
С определение № 683/19.VІ.2017г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 30.ІІІ.2016г. по в.гр.д. № 5241/2015г. в отхвърлителните му части по исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и в частта за разноските по касационната жалба на адвокат П.К. като процесуален представител на Р. М. К., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете М. С. Й., по въпросите „следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”, отразяващи промените в икономическите условия”, и „при присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от дете вследствие смъртта на негов родител, и при установени временни доходи от сезонна работа на починалия родител дължи ли се обезщетение на детето за имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на издръжка”, в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Според касаторите на въпросите следва да бъде даден положителен отговор.
Според ответника /и по касация/ ЗК [фирма] София при определянето на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде съобразявана икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на увреждащото събитие, лимитите по застраховката „ГО” не следва автоматично да се пренасят към всеки случай, и те следва да бъдат съобразявани към момента на увреждането, но не и с последващите им изменения.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 30.ІІІ.2016г. САС по въззивна жалба само на ищците е отменил първоинстанционното решение на СГС от 16.VІІ.2015г. по гр.д. № 17720/2013г. в отхвърлителните му части по претенциите на М. С.Й. чрез законната му представителка Р. К. за разликата над 45000лв. до 120000лв. и на Р. К. в отхвърлителната му част за сумата 80000лв. и вместо него е постановил друго, с което на основание чл.226 КЗ е осъдил ЗК [фирма] да заплати на Й. още 75000лв. и на К. – 80000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. Р. Й. – баща на детето и във фактическо съпружеско съжителство с ищцата, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2013г. до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните му части до пълните предявени размери на претенциите за обезщетения за неимуществени вреди – съответно до 160000лв. и до 140000лв. – и за имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на издръжка от детето до навършването на пълнолетие, в размер на 15920лв. – по 80лв. месечно. Присъдени са и разноски и държавна такса.
Въззивният съд е приел за установено наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” между собственика и водач на лекия автомобил, причинил ПТП на 12.ІІІ.2013г. – С. К., при което е настъпила смъртта на С. Й., и виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, установено с влязла в сила присъда на Сливенския ОС.
Въззивният съд е кредитирал показанията на св.М., според които макар и без сключен брак /ищцата е навършила пълнолетие през 2014г. – след смъртта на С., а той е навършил пълнолетие през 2011г./ е била направена сватба, двамата живели като семейство при родителите на мъжа, където се родило и детето им, че отношенията на младата двойка били много добри – разбирали се и се обичали, ищцата не се е омъжила повторно, три години след смъртта на С. още носи забрадка и страда за него. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че на ищцата се дължи обезщетение в присъдения размер с оглед обема на вредите и обществено-икономическата обстановка в страната към 2013г. В останалата й част претенцията е приета за неоснователна, тъй като не са доказани такива съществени по продължителност и тежест вреди, обосноваващи обезщетение в размер на 140000лв.
По претенцията за неимуществени вреди, претърпени от детето, е взето предвид, че то е останало без баща на около една година и половина и въпреки че не го помни, а нарича братята му „татко“, през целия си живот няма да има истински баща, което представлява съществена вреда; с оглед практиката и социално-икономическата обстановка към 2013г. обезщетение в присъдения размер отговаря на принципа за справедливост.
По претенцията на детето за имуществени вреди е прието, че не е установено, което е било в негова тежест, бащата, навършил пълнолетие през 2011г., да е издържал детето си редовно и трайно, какви доходи е имал и самият той за своята издръжка – гласните доказателства установяват само временни доходи, неустановени по размер, налице са и изходящи от НОИ данни, че с починалия няма сключени трудови договори, не са доказани и доходите на майката, нито дали детето получава наследствена пенсия и в какъв размер. Представените пред въззивния съд доказателства в тази връзка /служебна бележка за начислени на ищцата суми от Дирекция „Социално подпомагане” за периода 01.VІІІ.2014г. – 31.VІІІ.2015г. и разписка за изплащане на ищеца на пенсия за месец септември 2015г./ не са приети поради необосноваване на предпоставките по чл.266 ал.2 или ал.3 ГПК.
По въпросите, послужили като основания за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното:
По първия въпрос е дадено трайно и непротиворечиво разрешение в практиката на ВКС, което и настоящият съд споделя. Така според решения по т.д. № 457/2014г. ІІ ТО, по т.д. № 916/2011г. І ТО, по т.д. № 705/2011г. ІІ ТО, по т.д. № 299/2011г. ІІ ТО, по т.д. № 635/2010г. ІІ ТО, по т.д. № 1948/2013г. ІІ ТО, по т.д. № 2787/2015г. ІІ ТО, по т.д. № 2369/2015г. ІІ ТО, по т.д. № 598/2016г. ІІ ТО и други определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди на базата на принципа за справедливост, съдържащ се в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, се осъществява чрез преценка на всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства, относими към характера и тежестта на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията във връзка с него, общественото възприемане на справедливостта при конкретен етап от развитие на обществото, икономическите условия в страната. Едно от проявленията на тези условия е непрекъснатото осъвременяване на минималните нива на застрахователните суми /лимити/ за покриване в техните рамки на отговорността на застрахователя за неимуществени вреди, причинени от застрахования автомобилист на трети лица в срока на действие на задължителната застраховка „ГО” /чл.266 и чл.267 КЗ /отм./. С оглед на това нормативно предвидените лимити следва да се отчитат като ориентир за икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждащото събитие при преценката за действително претърпените неимуществени вреди и определянето по критериите по чл.52 ЗЗД на дължимото се обезщетение за тях.
Съдът споделя практиката на ВКС І ТО по т.д. № 645/1010г., според което при присъдено обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ненавършили пълнолетие ищци от смъртта на техен родител, и данни за издръжката им от последния, претенцията за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загубване на възможността за получаване на издръжка, е установена по основание.
Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на въззивното решение в отхвърлителните му части и уважаване на предявените искове изцяло. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗАдв. За процесуалното представителство пред ВКС на адвокат П.К..
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] София в съдебно заседание е заела становище за нейната неоснователност. Претендира 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на ответното дружество С. М. К. не е заявило становище пред настоящата инстанция.
ВКС на РБ намира, че касационната жалба е частично основателна.
По касационната жалба на М. С.Й.:
Законосъобразно при определяне размера на неимуществените вреди, понесени от детето, въззивният съд е взел предвид оставането му без баща в невръстна възраст /една година и половина/, че то нарича братята на баща му „татко”, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Така съобразените критерии обаче не са оценени в съответствие с действителния им принос към търпяните болки и страдания. Не е оценено в достатъчна степен значението на несъзнаваната все още, но съществуваща нужда на детето от баща, което следва от установеното по делото обстоятелство, че то нарича братята на баща си „татко”. Не е взето предвид, че до смъртта си С.Й. се е грижел за детето си, че с възрастта си то ще разбере безвъзвратната загуба на най-близкия му човек и все по-ясно ще усеща липсата на неговите грижи и подкрепа. Съобразявайки и тези обстоятелства и предвид нормативно определените /в чл.266 ЗЗ /отм./ лимити на обезщетенията по застраховката „Гражданска отговорност” и размерите на обезщетенията при подобни случаи към момента на увреждащото събитие, според настоящата инстанция изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД ще бъде постигнато с присъждането на обезщетение за претърпяната от М. Й. дала отражение върху целия му живот неимуществена вреда в размер на 150000лв. Ето защо и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение в отхвърлителната му част за разликата над 120000лв. до 150000лв. следва да бъде отменено и постановено друго, с което в тежест на ответното дружество бъдат присъдени още 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.ІІІ.2013г. до окончателното им изплащане. В останалата му отхвърлителна част по тази претенция до пълния й предявен размер решението следва да бъде оставено в сила.
Относно претендираните имуществени вреди необосновано въззивният съд е приел, че не е установено пострадалият да е издържал детето си редовно. Не са взети предвид в тази връзка показанията и на тримата свидетели, които в тези им части не са противоречиви, че починалият се грижел за детето до смъртта си, работел на частно, изкарвал около 20лв. на ден, двамата с ищцата не оставали без пари, ходел на сезонна работа и в Гърция. Не е взето предвид и че не е установено, тежестта за което е била на ответника, друг да е осигурявал издръжката на детето, освен баща му. Неустановяването по делото на трудови правоотношения не обосновава извод в обратен смисъл. Тези обстоятелства, както и установените претърпени от детето неимуществени вреди от смъртта на родителя му, обосновават доказаност по основание и на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за получаване на издръжка.
Въззивният съд е допуснал и процесуално нарушение, като не е приел представените с въззивната жалба от страна на ищеца писмени доказателства, имащи отношение към установяването на претенцията за имуществени вреди по размер. С оглед възложеното със закон задължение на съда да следи за интересите на ненавършили пълнолетие деца, той е длъжен да събере поисканите от страните относими и допустими доказателства без ограничение във времето, в какъвто смисъл се е произнесло ОСГТК с т.1 от ТР № 1/2013г.
С оглед изложените съображения и тъй като се налага извършването на ново съдопроизводствено действие /събирането на представените с въззивната жалба писмени доказателства/, на основание чл.293 ал.3 ГПК въззивното решение в отхвърлителната му част относно обезщетяване на имуществените вреди следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждането му от друг състав, при което, като отчете и задължението на майката да издържа детето си, предвидено в чл.143 ал.2 СК, да определи размера на обезщетението, изразяващо се в пропусната полза от неполучаването на издръжка и от починалия баща на М. С. Й..
По касационната жалба на Р. К.:
При определяне размера на дължимото й се обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид установените по делото релевантни за спора обстоятелства – че двамата с починалия са живели 3 години като семейство и са създали дете, че отношенията на младата двойка /починалият навършил пълнолетие през 2011г., а ищцата – през 2014г./ били много добри – те се разбирали и обичали, че тя не се е омъжила повторно, че три години след смъртта на С. Й. тя още носи забрадка и страда за него. Основателно е оплакването на касаторката, че не са взети предвид внезапното настъпване на смъртта на С.Й., оставането поради това на ищцата, още ненавършила към този момент пълнолетие, сама с невръстното им дете, лишена завинаги от подкрепата му, че не са съобразени нормативно предвидените застрахователни лимити, както и съдебната практика при компенсиране на подобни вреди, към момента на увреждането. Вземайки предвид и тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 100000лв. в най-пълна степен отговаря на изискването за справедливост при определянето му. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 80000лв. до 100000лв. и вместо него бъде постановено друго, с което в тежест на ответника се присъдят още 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на смъртта на С.Й. до окончателното им изплащане. В останалата му обжалвана от К. отхвърлителна част решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция относно исковете за обезщетения за неимуществени вреди въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските /юрисконсултско възнаграждение/ в тежест на касаторите, определени върху допълнително присъдените от въззивния съд размери обезщетения за неимуществени вреди, за разликата над 2003.80лв. до 4007.60лв.
На основание чл.78 ал.6 ГПК дружеството следва да бъде осъдено да заплати в полза на ВКС 1000лв. държавна такса съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция по претенциите за обезщетения за неимуществени вреди.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38 ал.1 т.2 и пар.2а от ДР на ЗАдв. за процесуалното представителство пред ВКС на касаторите на адвокат П. К. следва да бъдат присъдени 1765лв. адвокатско възнаграждение с начисляване върху него на ДДС /с оглед регистрирането й по ЗДДС от 26.VІІ.2010г., видно от представеното удостоверение, издадено от НАП/ съобразно изхода на делото по касационната жалба относно претенциите за обезщетения за неимуществени вреди. По искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция относно претенцията за имуществени вреди следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото в тази му част на основание чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІV-ти с-в, № 583 от 30.ІІІ.2016г. по гр.д № 5241/2015г. в отхвърлителните му части за разликата над 120000лв. до 150000лв. и за разликата над 80000лв. до 100000лв. по претенциите съответно на М. С. Й. и на Р. М. К. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди и по претенцията на М. С. Й. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както и в осъдителната му част за присъдените в тежест на М. Й. и Р. К. разноски за разликата над 2003.80лв. до 4007.60лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК [фирма] София да заплати на М. С. Й. от [населено място], [община], ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законна представителка Р. М. К., както и на Р. М. К. от с.с., още съответно 30000лв. и 20000лв. обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. Р. Й., ведно със законната лихва, считано от 12.ІІІ.2013г. до окончателното им изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІV-ти с-в, № 583 от 30.ІІІ.2016г. по гр.д № 5241/2015г. в останалите му обжалвани части по претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав в частта му по претенцията на М. С. Й. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] София да заплати на адвокат П. К. 1765лв. адвокатско възнаграждение с начисляване върху него на ДДС.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] София да заплати в полза на ВКС на РБ 1000лв. държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: