5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. София, 31.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4279 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на Д. М. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. З., за отмяна на влязло в сила решение № 973 от 16 юни 2017 г., постановено по в.гр.д. № 429 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 4783 от 16 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 7227 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за приемане за установено в отношенията между Р. Т. Д., с адрес в [населено място], и Д. Б., с адрес в [населено място], че съгласно договореното в т. 3 от подписания между тях договор за правна помощ и съдействие от 14.07.2011 г. Б. дължи на Д. договорен резултативен адвокатски хонорар в размер на 5000 лева, представляващ дължимо възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие, за което вземане в полза на Д. е била издадена заповед за изпълнение.
В молбата се поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се сочи, че молителката, вследствие на нарушаване правилата за връчване на съобщения и призоваване на страните, е била лишена от възможност да участва в делото. Твърди се, че тя не е била уведомена за нито едно от провелите се по делото открити заседания, тъй като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Разяснено е подробно, че молителката оттеглила с изпратена по пощата до съда на 08.03.2016 г. молба пълномощията от адв. Б., чрез която била подадена въззивната жалба от нея и от съпруга й, и от този момент не е получавала каквито и да е призовки и съобщения по делото, което продължило до 22.05.2017 г., когато съпругът й С. Б. я уведомил, че е получил съобщение за наложена й на публичното съдебно заседание от 16.05.2017 г. глоба по чл. 92а ГПК, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на доказателства, за което била уведомена по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. Молителката оспорва наличието на предпоставите на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като ненамирането й на адреса няколко пъти в различни периоди не означава, че постоянно е отсъствала или я е нямало повече от месец на адреса, не е била търсена по телефона, нито са били залепени съобщения на адреса за призоваване, който е и постоянният й адрес.
Ответникът по молбата Р. Т. Д., с адрес в [населено място], в отговор на молбата заявява становище за нейната неоснователност.
С атакуваното решение се приема, че между страните по делото (освен страните по настоящото дело, ответник е бил и съпругът на молителката – С. Б.) е съществувало валидно облигационно правоотношение, основано на писмен договор за поръчка, сключен на 14.07.2011 г., в който са уговорени възложените на доверениците правни действия, както и поетите от доверителите задължения за заплащане на възнаграждения. Тъй като отлагателното условие, свързано с дължимостта на уговореното резултативно възнаграждение, е настъпило с влизането в сила на касационно решение, и предвид прекратяването на договора с молба от 03.07.2012 г., с която са оттеглени пълномощията от адв. Р. Д., което не лишава довереника от правото да получи уговореното възнаграждение, и поради липсата на доказателства за точното изпълнение на поетото задължение от страна на доверителите за заплащане на договореното възнаграждение в пълен размер, предявеният положителен установителен иск е счетен за основателен, като е прието за установено съществуването на парични задължения на Босеви към ищеца в размер на по 5000 лева.
Молителката твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържа се първото предложение на посоченото правило.
Молбата за отмяна е основателна.
По делото се установява, че въззивното производство е започнало по жалба на Д. и С. Босеви, представлявани от адв. В. Б.. Б. е упълномощила адвокат Б. за изготвяне и депозиране на въззивна жалба против първоинстанционното решение, както и за процесуално представителство и защита пред въззивния съд. Със заявление, депозирано пред районния съд на 9 март 2017 г., Б. уведомява съда, че оттегля пълномощията от адв. Б.. Заявлението е достигнало във въззивния съд на 14 март 2017 г. Въззивният съд не дава ход на въззивното дело в публичното съдебно заседание от 21 март 2017 г., като приема, че Б. е нередовно призована – призовката е върната в цялост с отбелязване, че тя е оттеглила пълномощията си от адв. Б., не е приета призовката, адресирана до въззивницата и съпруга й, и е докладвано заявлението за оттегляне на пълномощията от адв. Б., като съдът е разпоредил въззивницата да бъде призована на адреса, посочен във въззивната жалба. Съобщението за следващото публично съдебно заседание от 25 април 2017 г. е върнато в цялост с отбелязване, че на посочения адрес не е открит никой, като е удостоверено посещение на връчителя на призовките на адреса на датите 24 март, 3 април и 7 април, и е посочено, че телефонът на адресата не отговаря. На 25 април 2017 г. в съда е депозира болничен лист, с който е удостоверено, че Б. е в отпуск по болест за периода 21 април – 4 май 2017 г., тъй като придружава и гледа болен – лицето П. Г. И. (майка). В публичното съдебно заседание е прието, че Б. е редовно призована при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, но е счетено, че фактът на депозиране на болничния лист имплицитно съдържа искане за отлагане на делото, а и въззивницата към момента не е имала упълномощен процесуален представител, и е указано на въззивницата в срок до следващото съдебно заседание да представи доказателства за родствената си връзка с П. И., като при непредставянето на доказателства съдът ще приеме, че тя е станала причина за неоснователно отлагане на делото, което ще бъде санкционирано по предвидения в ГПК ред, както и че е необходимо въззивницата да организира защитата си. За публичното съдебно заседание от 16 май призовки са изпратени както на адрес, посочен в болничния лист (в [населено място] – върната с отразяване, че на адреса няма такова лице), така и на адреса по въззивната жалба, като тази втора призовка е върната в цялост с отразяване, че на посочения адрес не е открит никой на 28 април и 4 май, а в телефонен разговор въззивницата заявила, че е в [населено място] да гледа болна майка и ще представи болничен лист. Съдът е приел, че Б. е редовно уведомена от предходното съдебно заседание, след като за него е била редовно призована при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, и й е наложена глоба заради непредставянето на доказателство за родствена връзка с лицето, за гледането на което е представен болничен лист, съобщението за което й е редовно връчено при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК. Съобщението за наложената глоба е получено от съпруга на въззивницата на 22 май. С определение № 497 от 29 август 2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 376/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], глобата е отменена по съображение, че е липсвало основание за прилагане на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като не е надлежно удостоверено, че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото и на който е била веднъж призована, представен е бил болничен лист с необходимото съдържание по Наредбата за медицинската експертиза с посочена в него родствена връзка с гледаното лице, и въззивницата не е имала упълномощен адвокат.
Молбата за отмяна е основателна.
Практиката на ВКС по приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК, включително тази по чл. 290 ГПК (сравни решение № 298 по гр.д. № 505/2011 г., ІV г.о.), неизменно приема, че, за да се приложи това правило, е необходимо удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, като е задължително отразяването на далите подобно сведение лица, респективно да е удостоверено посещаване на адреса от страна на връчителя в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Само връчена призовка по правилата на чл. 45 (респ. чл. 46, ал. 2) и чл. 49 ГПК, обосновава задължението на страната по чл. 41, ал. 1, изр. първо ГПК – да уведоми съда, ако промени адреса си за повече от месец, и ако не постъпи така, съдът да бъде освободен от задължението да дири новия й адрес (сравни решение № 40 по гр.д. № 4679/2014 г., ІІ г.о.). В процесния случай, за публичното съдебно заседание от 25 април 2017 г. (след нередовното й призоваване за публичното съдебно заседание от 21 март, в което е счетено, че молителката е нередовно призована поради неприемане на призовката от адвоката, от когото тя е оттеглила пълномощията си), молителката неправилно е била приета за редовно призована при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като за делото не е връчено съобщение на страната на посочения адрес, за да се извършва изобщо преценка за това дали е напуснала адреса. Така отлагането на делото при условията на чл. 142, ал. 2 ГПК (препятствието, което съдът счита за основание за подобно отлагане, е невъзможността на молителката да се яви на делото, което произтича от представения болничен лист за гледане на болен), съответно приемането за следващото публично съдебно заседание от 16 май, че молителката е редовно уведомена от предходното съдебно заседание при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК, е довело до лишаване на страната от възможност да участва в делото поради нарушаване на правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК. Ето защо се налага отмяна на влязлото в сила решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за приемане за установено в отношенията между Р. Д. и Д. Б., че съгласно договореното в т. 3 от подписания между тях договор за правна помощ и съдействие от 14.07.2011 г. Б. дължи на Д. договорен резултативен адвокатски хонорар в размер на 5000 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 973 от 16 юни 2017 г., постановено по в.гр.д. № 429 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 4783 от 16 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 7227 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за приемане за установено в отношенията между Р. Т. Д., с адрес в [населено място], и Д. М. Б., с адрес в [населено място], че съгласно договореното в т. 3 от подписания между тях договор за правна помощ и съдействие от 14.07.2011 г. Б. дължи на Д. договорен резултативен адвокатски хонорар в размер на 5000 лева, представляващ дължимо възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие, за което вземане в полза на Д. е била издадена заповед за изпълнение.
ВРЪЩА делото на окръжния съд в [населено място] за ново разглеждане на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: