7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр.София, 19.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2996/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалби на С. на К. на ч. с. и. и на С. И. С. – ч. с. и. (Ч.) с рег.№ ***, срещу решение на състав на Д. к. на К. от 29.12.2017 г. по дeло № 46/ 2017 г., с което на жалбоподателката са наложени дисциплинарни наказания за допуснати нарушения при воденето на изп.д.№ 20178590400043 и изп.д.№ 20178590400044, както следва: наказание порицание, за това, че е образувала изпълнителните дела и е пристъпила към изпълнение, без да е представен изпълнителен лист или друг подлежащ на изпълнение акт – в нарушение на чл.426 ГПК; и наказание глоба в размер 500 лв, за това, че не е изпратила съобщение до Национална агенция по приходите за извършените по двете дела разпределения – в нарушение на чл.191 ал.3 ДОПК.
Жалбоподателката С. С. претендира отмяна на решението с доводи, че не е извършила посочените в него нарушения. Поддържа, че е образувала горепосочените изпълнителни дела въз основа на „друг акт, подлежащ на изпълнение”, поради което не е действала в разрез с изискванията на чл.426 ГПК. Този „друг акт” е извлечение от Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) по чл.10 ал.2 ЗОЗ, който е представен от взискателите и по двете дела и при наличието на който заложеното имущество може да бъде продадено по реда на ГПК. В случая заложеното имущество е вземане по сметка на длъжника в банка и осребряването му, според жалбоподателката, е равносилно на продажбата му по смисъла на чл.10 ал.2 ЗОЗ. Твърди също, че няма нарушение на чл.191 ал.3 ДОПК, защото държавата би се явила присъединен взискател по делото само за дължимите суми, за които Ч. е бил уведомен до момента на разпределението. НАП е била уведомена за започналите изпълнителни действия, но до разпределението не е уведомила Ч. за задължения на длъжника, поради което не се явява присъединен взискател. Освен това длъжникът не е имал публични задължения (това било установено с влязло в сила съдебно решение), а претенцията на НАП към момента на разпределението била напълно обезпечена чрез запор върху банкова сметка на същия длъжник и задължението било погасено чрез прихващане. Освен това според жалбоподателката с влязъл в сила акт на съда е установено, че НАП не се явявала присъединен взискател по едно от изпълнителните дела и поради това жалбата й срещу разпределението е оставена без разглеждане. По тези съображения Ч. С. претендира отмяна на решението, с което са й наложени дисциплинарни наказания.
С. на К. също счита, че няма извършени нарушения при воденото на горепосочените изпълнителни дела. Според него те са образувани въз основа на пряко изпълнително основание – извлечение от ЦРОЗ за вписано пристъпване към изпълнение, което не изисква кредиторът да се снабди с изпълнителен лист. Държавата не е следвало да бъде уведомявана за извършеното разпределение, тъй като НАП не е съобщила в законния срок на Ч. за налични публични задължения на длъжника, поради което държавата не е имала качеството на присъединен взискател. Затова моли решението за налагане на дисциплинарни наказания да бъде отменено.
М. на п. оспорва двете жалби като поддържа, че решението на дисциплинарния състав е правилно и законосъобразно. Според него изпълнителното производство не може да бъде образувано, без да е издаден изпълнителен лист срещу длъжника. Извлечението от ЦРОЗ може да е основание единствено да се продаде заложеното имущество, но не и да се събират суми от сметки в банки. Освен това счита, че Ч. е длъжен да уведомява НАП за всяко разпределение и то преди извършването му, без оглед дали НАП е изпратила до Ч. съобщение за наличие на публични задължения. Поради това моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът намира жалбите за допустими, а разгледани по същество – за частично основателни.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 24.01.2017 г. старши публичен изпълнител в НАП – ТД С. наложил запор върху вземанията по всички банкови сметки на [фирма] в [фирма] за сумата 439 628,56 лв.
Изпълнително дело № 20178590400043 е образувано при С. С. – ч. с. и. с рег.№ *** – по молба на И. С. Д. от 26.01.2017 г. въз основа на извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение по отношение на длъжника [фирма]. Към молбата е приложено потвърждение за вписване, издадено от ЦРОЗ, видно от което към 25.01.2017 г. И. Д. е пристъпил към изпълнение по първоначално вписан под № 20170120022012 особен залог. С него [фирма] е заложило всички свои настоящи и бъдещи вземания по договори за банкови сметки с описани кредитни институции.
Изпълнително дело № 20178590400044 е образувано при С. С. – ч. с. и. с рег.№ *** – по молба на М. Ю. Г. от 26.01.2017 г. въз основа на извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение по отношение на длъжника [фирма]. Към молбата е приложено потвърждение за вписване, издадено от ЦРОЗ, видно от което към 25.01.2017 г. М. Г. е пристъпила към изпълнение по първоначално вписан под № 2017012002165 особен залог. С него [фирма] е заложило всички свои настоящи и бъдещи вземания по договори за банкови сметки с описани кредитни институции.
И по двете дела с. и. предприел следните идентични действия: на 26.01.2017 г. изпратил покани за доброволно изпълнение до длъжника (връчени на 02.02.2017 г.), изпратил запорни съобщения до кредитни институции в България за налагане на запор върху банкови сметки на [фирма] и изпратил съобщения до ТД на НАП – С., с които изискал информация дали срещу този длъжник е започнало принудително изпълнение за дължими публични вземания. И по двете дела постъпили, в отговор на изпратено от Ч. запорно съобщение, уведомления от [фирма], че запорът е наложен като трета и четвърта кредиторова претенция, като върху вземането има учреден особен залог по реда на ЗОЗ и запор, наложен по искане на НАП – С.. На 06.03.2017 г. Ч. издал по двете дела уведомления – искане за превод, с което наредил на [фирма] да преведе по негова сметка всички запорирани суми, тъй като изпълнението е по реда на ЗОЗ. На 09.03.2017 г. били преведени по сметка на Ч. от [фирма] 835 069,60 лв (по изп.д.№ 20178590400043) и 327 783,30 лв (по изп.д.№ 20178590400044). Незабавно, в същия ден, Ч. изготвил разпределение, в което посочил, че НАП, като присъединен взискател по право съгласно чл.458 ГПК, не е представил в срок удостоверение по чл.458 ГПК. Въпреки тази констатация разпределението не е предявено на НАП, то е предявено на останалите присъединени по право взискатели (кредитори, вписали особени залози преди залозите, с които се легитимират взискателите по двете дела). Всички постъпили суми по двете дела са разпределени изцяло на взискателите по тях, с изключение на таксите по изпълнението, дължими на Ч.. На 14.03.2017 г., като счел, че срокът за обжалване на разпределението е изтекъл, Ч. превел сумите по сметка на взискателите (811 736 лв по изп.д.№ 20178590400043 и 318 335,22 лв по изп.д.№ 20178590400044).
На 24.02.2017 г. от публичен изпълнител при НАП – ТД С. е издаден акт за прихващане или възстановяване, с който е наредено възстановяване на суми, дължими на [фирма] и същевременно прихващане от тях на сумата 442 201,98 лв, съставляващи изискуеми публични задължения. Няма данни кога този акт е влязъл в сила.
При установените факти жалбите са частично основателни – досежно наложеното дисциплинарно наказание „порицание”, а в останалата част обжалваното решение е законосъобразно.
Дисциплинарният състав е наложил наказание „порицание” на Ч. С. С. за това, че в нарушение на чл.426 ГПК е образувала изпълнителните дела и е пристъпила към изпълнение, без да е представен изпълнителен лист или друг подлежащ на изпълнение акт. Прието е, че такъв акт не може да бъде извлечението от ЦРОЗ за вписано пристъпване към изпълнение, защото той не е пряко изпълнително основание. Той може да е основание Ч. да отнеме и предаде вещи или да продаде имущество, но не и да насочи изпълнението върху вземания по банкови сметки.
Изводът е неправилен. Съгласно чл.10 ал.2 ЗОЗ заложният кредитор може да се удовлетвори по реда на този закон, като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК, като образуването на изпълнително производство по ГПК става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество и молба на заложния кредитор. Съгласно чл.4 ал.1 т.3 ЗОЗ вземанията са годен обект на договор за особен залог, а съгласно чл.44а ЗОЗ ако заложеното вземане е парично, кредиторът може да го събере, като то се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение. Систематичното тълкуване на разпоредбите води до извод, че пристъпилият към изпълнение и вписал това обстоятелство в ЦРОЗ заложен кредитор има право на избор между две възможности: сам да продаде заложеното имущество или да го продаде по реда, установен в ГПК за принудително събиране на вземанията. Във втория случай законът изрично постановява, че образуването на изпълнителното производство става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение. Нормата на чл.10 ал.2 ЗОЗ не съдържа ограничения откъм вида на заложеното имущество, поради което неправилно дисциплинарният състав е счел извлечението за вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение единствено като основание Ч. да отнеме и предаде вещи или да продаде имущество. Във всеки случай на вписано от заложния кредитор пристъпване към изпълнение върху заложено по реда на ЗОЗ имущество, извлечението от ЦРОЗ е пряко изпълнително основание и съставлява акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл.426 ГПК. Когато заложеното имущество е вземане, с вписването на пристъпване към изпълнение заложният кредитор се счита овластен да го събере. Въз основа на извлечението от ЦРОЗ той може да стори това по реда на ГПК, като извлечението от ЦРОЗ е пряко изпълнително основание за образуване на изпълнително производство за събирането на заложеното вземане. В случая не се касае за насочване на изпълнение върху суми на длъжника по сметки в банки, а за събиране на вземане на длъжника по договор за банкова сметка, което е заложено от него по реда на ЗОЗ. За образуване на изпълнително производство в последната хипотеза извлечението от ЦРОЗ за вписано пристъпване към изпълнение е достатъчно, тъй като същото е пряко изпълнително основание и не е необходимо заложният кредитор да се снабдява с изпълнителен лист. Като е приел обратното, дисциплинарният състав е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
В частта, в която на Ч. С. е наложено наказание глоба в размер 500 лв за нарушение по чл.191 ал.3 ДОПК, за това, че не е изпратила съобщение до Национална агенция по приходите за извършените по двете дела разпределения, обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл.191 ал.3 ДОПК постановява, че когато срещу имуществото на длъжника са започнали изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Нормата също така задължава съдебния изпълнител да изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Законът е ясен и изисква от съдебния изпълнител двукратна активност: той е длъжен да съобщи на НАП за започналото пред него производство незабавно след образуването му и след това – при всяко разпределение. Логическото тълкуване на нормата налага извод, че за да може държавата да упражни правата си на присъединен взискател, уведомлението за разпределението следва да бъде направено още преди извършването му от съдебния изпълнител (в този смисъл е установената съдебна практика – срв. напр. решение по гр.д.№ 2688/ 2018 г., ІV г.о.). Уведомяването на НАП едва след извършване на разпределението не би имало друг смисъл, освен обжалване пред съд, но тогава жалбата всякога би била основателна, а законът не може да се разбира като създаващ предпоставки за извършване на незаконосъобразно разпределение.
В случая жалбоподателите не твърдят да е налице повторно уведомяване на НАП, чиито предмет е предстоящото разпределение. Те считат, че такова задължение се поражда само ако НАП е отговорила положително на първото съобщение, тъй като смисълът на второто съобщение е да бъде предявено разпределението на държавата. Това разбиране е неправилно, второто съобщение се изпраща преди разпределението, за да бъдат включени в него всички държавни вземания в актуалния им размер. Ако НАП отговори положително на второто уведомление, държавата се счита присъединен взискател с посочените в отговора вземания. Те трябва да бъдат включени в разпределението, а НАП трябва да бъде призована за определения ден на предявяване на разпределението, от който започва да тече тридневния срок за неговото обжалване. Същото задължение – за призоваване на НАП за определения ден за предявяване на разпределението – възниква за съдебния изпълнител и когато третото задължено лице му е съобщило за наложен запор от НАП. В този случай държавата е присъединен кредитор по силата на наложения запор (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС).
Ирелевантни са доводите на жалбоподателите, че длъжникът [фирма] не е имал публични задължения и това е установено с влязло в, сила съдебно решение, както и че претенцията на държавата към момента на разпределението е била напълно обезпечена чрез запор върху банкова сметка на същия длъжник, а вземането е прихваното. Към изпълнението на процесуалните задължения на съдебния изпълнител тези обстоятелства нямат никакво отношение, тъй като той не е компетентен да преценява съществува ли вземането, обезпечено чрез запор и въз основа на което държавата се явява присъединен взискател, нито дали то е достатъчно обезпечено. Когато констатира предпоставки за присъединяване на държавата като взискател по право поради наложен запор за публични вземания (а такава констатация в актовете за извършване на разпределение Ч. е направил), съдебният изпълнител е длъжен да призове НАП за определения ден на предявяване на разпределението. Компетентен да разрешава спорове, съществувало ли е към момента на разпределението обезпеченото със запор публично вземане и трябвало ли е то да не бъде включвано в разпределението поради обезпечеността му е съдът, а не съдебният изпълнител.
С оглед гореизложеното, решението на състава на ДК при К. следва да бъде частично отменено и частично потвърдено. Понеже жалбите са частично основателни, разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях.
По изложените съображения и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на състав на Д. к. към К. от 29.12.2017 г. по дeло № 46/ 2017 г. в частта, в която на С. И. С. – ч. с. и. с рег.№ *** е наложено дисциплинарно наказание „порицание”, за това, че е образувала изпълнителни дела № 20178590400043 и № 20178590400044 без да е представен изпълнителен лист или друг подлежащ на изпълнение акт в нарушение на чл.426 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение на състав на Д. к. към К. от 29.12.2017 г. по дeло № 46/ 2017 г. в частта, в която на С. И. С. – ч. с. и. с рег.№ *** е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер 500 лв, за това, че по изпълнителни дела № 20178590400043 и № 20178590400044 не е изпратила съобщение до Национална агенция по приходите за извършените по двете дела разпределения в нарушение на чл.191 ал.3 ДОПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: