2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. София, 17.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4017 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Г. и З. А. Г. против решение №3026/21.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 411/2018 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
С. З. Ц., ответник по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение №60/23.01.2019 г., по касационната жалба, подадена от П. Б. Г. и З. А. Г., като касационната жалба на С. З. Ц. не е допусната до разглеждане.
Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно задължението на съда да се произнесе по всички направени от страните доводи и възражения. Обжалването е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема следното:
Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Както е посочено и в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. С приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл.269 ГПК, който предвижда, че при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението – изискване, заложено в разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, аналогична на чл.189, ал.2 ГПК /отм./, и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В този смисъл е трайната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав.
По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:
Съдът е приел действително направените подобрения – по вид и естество възлизат на стойност от 6340 лв. и е направил извода, че не е установен от ищеца факта на вложени изцяло лични средства въз основа на което е направил извода, че размера на направените от ищеца подобрения в чуждия имот следва да се определи в половината размер на горната сума или сумата от 3170 лв., до който размер вторият осъдителен иск следва да се признае за основателен.
Съдът е изложил мотиви защо приема, че направените възражения за прихващане са неоснователни.
Съдът е обсъдил твърденията в исковата молба – че ищецът е направил подобрения в чужд имот, като е бил ползувател /не държател или владелец/ на имота, както и че собствениците са знаели за извършването на подобренията и не са се противопоставили, като въз основа на тези твърдения е дал правна квалификация на предявения иск по чл.61, ал.1 ЗЗД. В тази насока възраженията на ответниците по този иск са неоснователни.
С отговора на исковата молба /л.66 от първоинстанционното дело/, ответниците по иска са направили възражение за погасяване на всички претенции по давност. С отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, след като е преценил, че исковата претенция на ищцата е основателна частично, въззивният съд е дължал произнасяне по направеното възражение за погасяването по давност, направено своевременно от ответниците по така предявения иск. Липсата на произнасяне от състава на въззивния съд съставлява съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на постановеното решение. Произнасянето от въззивния съд по така направеното възражение е процесуално действие, което следва да бъде извършено от въззивния съд, като касационната инстанция не следва да се произнася по него за пръв път, доколкото това не е сторено и от първоинстанционния съд, предвид изхода спора пред този съд. Извършването на ново процесуално действие – произнасянето от съда по направеното възражение за погасяване на вземането по давност, налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Разноски по делото следва да се присъдят при новото разглеждане от въззивния съд, в т.ч. и за тези, сторени пред ВКС, с оглед изхода на спора.
Водим от горното, съставът на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №3026/21.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 411/2018 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която П. Б. Г. и З. А. Г. са осъдени да заплатят на С. З. Ц. сумата 3 170 лева, представляващи подобрения в чужд имот както и в частта, с която са присъдени разноски по делото.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Благоевград в отменената част.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.