Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
София, 08.05. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 08.04.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛЕВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1498/2013година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ф. Е. С., Ю. И. С., Е. И. С. и Б. И. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1967 от 10.12.2012 год., по т.д.№ 2573/2012 год., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 294/02.05.2012 год. , гр.д.№ 6063/2011 год. са отхвърлени преките осъдителни субективно съединени искове на настоящите касатори, основани на чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма], със седалище [населено място] общо за сумата от 200 000 лв./ от по 50 000 лв. за всеки отделен иск/, представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди, в резултат на настъпила от ПТП на 12.08.2010 год. смърт на общия им наследодател И. Ш. С., както и в частта относно присъдените на ответника деловодни разноски в размер на 1000 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторите възразяват срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че вредоносният резултат е съпричинен от общия им наследодател и то при принос от ? , поради което полагащото им се обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди подлежи на намаляване в същото съотношение. В тази вр. са развити подробни съображения относно дължимото и реално осъществено от същия поведение, като пешеходец, по време на реализиране на процесното пътно- транспортно произшествие, което в конкретната пътна обстановка и липсата на обозначено място за пресичане извън населеното място, според доводите в касационната жалба, не може да бъде квалифицирано като неадекватно и в нарушение на ЗДвП, както неправилно е приел въззивния съд.
Несъгласие жалбоподателите изразяват и с общите размери на определените им обезщетения за неимуществени вреди, считайки ги за твърде занижени спрямо трайно установената съдебна практика във вр. с приложението на чл. 52 ЗЗД, в хипотезата на причинена от ПТП смърт.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище по основателността на касационните оплаквания.
С определение № 851 от 27.12.2013 год. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и определянето на конкретния принос на пострадалия, при установеност, че основаният фактор за настъпване на пътно-транспортното произшествие е извън поведението на последния. Счетено е, че възприетото от въззивния съд разрешение на същия е в отклонение от задължителните за съдилищата разяснения за предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при наличие на принос на пострадалия по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 17/63 год. и във формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, изразена в решения: № 45/ 15. 04.2009 год., по т.д.№ 525/2008 год. на ІІ т.о.; № 159/ 24.11.2010 год., по т.д.№ 1117/2009 год. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.2010 год., по т.д.№ 35/2009 год. на ІІ т.о.;№ 58/29.04.2011 год., по т.д.№ 623/2011 год. на ІІ т.о. № 59/10.06.2011 год., по т.д.№ 286/2010 год. на І т.о.; № 153 / 31. 10. 2011 год., по т.д.№ 971/2010 год. и № 169 от 28.02.2012 год., по т.д.№ 762 / 2010 год. на ІІ т.о. и др..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. със заявените касационни основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба въззивният съд е счел за основателно въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД. Позовавайки се на осъществените от наследодателя на ищците действия по време на реализиране на ПТП решаващият съд е приел, че поведението на последния е било неадекватно за конкретната пътна обстановка и същият, като пешеходец, е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.2 ЗДвП, поради което приносът му за настъпилия вредоносен резултат е равен по степен с този на делинквента – водач на моторното превозно средство. С оглед определения размер от ? на съпричиняване на вредата Софийски апелативен съд е намалил и дължимото на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди съответно от по 100 0000 лв. на по 50 000 лв..
При обосноваване на крайния си правен извод, че починалият б.ж. на [населено място] Ш. С. е допринесъл за настъпване на вредата в размер на ? въззивният съд се е позовал на неоспореното заключение на изслушаната авто-техническа експертиза, според което ако пострадалият, в качеството си на пешеходец, бе продължил пътя си напред, след като е започнал пресичането на шосе ІІІ -5082, без да се връща обратно в лявата лента на двупосочното пътно платно, то водачът на движещият се в дясното платно на пътя лек автомобил „Ф. – ШАРАН” с ДК [рег.номер на МПС] , който при вида на така възникналото препятствие е намалил скоростта си на движение от 83 км./ч на около 70 км./ч. би имал техническа възможност да предотврати удара чрез предприетата от него маневра за смяна на платната и „заобикаляне на лицето от ляво”.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Лишен от основание в доказателствения материал е изводът на Софийски апелативен съд, че настъпилият от процесното ПТП вредоносен резултат е съпричинен в равна степен от наследодателя на ищците, поради което незаконосъобразно е прието, че определеното на последните обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди следва да бъде намалено с ?.
Вярно е, че по силата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, дължимото му се обезщетение по чл.51, ал.1 ЗЗД подлежи на намаляване, но доколкото установеното от законодателя правило е приложимо само при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на последния, то съгласно задължителната практика на ВКС, цитирана и в касационната жалба, останала несъобразена от въззивния съд, приносът на същия е винаги конкретен т.е. необходимо е обективно наличие на причинна връзка между поведението на последния, материализирано в осъществените от него действия или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
В случая не е съществувал спор между страните в процеса, че пострадалият б.ж. на [населено място] Ш. С., починал в резултат на причинената му от процесното ПТП тежка мозъчно черепна травма се е движил извън населено място и е предприел пресичане на пътното платно на път ІІІ – 5082 в участъка между [населено място], [община] и [населено място], в близост до което няма обозначена пешеходна пътека, нито има ограждения от парапети и вериги, поради което преминаването му е подчинена на законовото правило на чл.113, ал.2 ЗДвП.
Следователно, при липсата на ангажирани по делото доказателства, че към релевантния за спора момент пострадалият С., б.ж. на [населено място] е бил в обективна възможност да види излизащия от десен завой и започващ движението си в посока от [населено място] към [населено място] л.а. с водач Н. Х. А., за да съобрази започнатото пресичане на пътя със скоростта на пътното превозно средство, то изводът на въззивния съд, че поведението на пешеходеца е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 113, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ЗДвП и той в равна степен с делинквента е допринесъл за настъпване на ПТП е необоснован и изграден в несъответствие с материалния закон.
Видно от заключението на авто-техническата експертиза самият водач на процесното моторно превозно средство, освен, че е реагирал със закъснение на появилото се препятствие на пътя – пресичащ пешеходец, се е движил в светлата част на деня при ясно време с допустима от закона, но несъобразена с конкретните пътни условия, скорост от 83 км/ ч., което е довело и до обективната му невъзможност да предприеме безопасно аварийно спиране, за да пропусне намиращото се на пътно платно лице.
Или, съпоставени действията на участващите в процесния пътен инцидент – тези на водача на лекия автомобил, намалил при вида на човек на пътя скоростта на движение само до около 80 – 70 км/ч. и започнал маневра за заобикалянето му от ляво, чрез навлизане от дясното в лявото насрещно платно и тези на пострадалия, изразяващи се във връщането му в изходна позиция в лявото пътно платно, след забелязване на идващото срещу него в дясната страната на пътя моторно превозно средство, въпреки достигнатата вече разделителна линия на двулентовия двупосочен път, както и в неотчитане предприетата промяна в посока на движение на автомобила с констатациите в неоспореното заключение на авто-техническата експертиза за механизма на настъпилото ПТП позволяват да се приеме, че принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е налице, но той е 1/10 спрямо приноса на водача Н. А. от 9/10, който не се е съобразил с изрично вменените му от чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП задължения за непрекъснат контрол на управляваното пътно превозно средство и за избор на такава скорост на движение, която с оглед конкретните пътни условия би му позволила да спре както при възникнало предвидимо препятствие, така и при внезапно възникнала опасност, каквато е и разглежданата.
Съответно на така установения конкретен принос на пострадалия от 1/10 следва, на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД, да бъде намалено и определеното на всеки един от ищците обезщетение за понесените неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател И. С., което в приетия от въззивната инстанция общ размер от по 100 000 лв. се явява съобразено с критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и задължителните разяснения във формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС и ППВС 4/68 год. относно вложеното в него съдържание от законодателя.
От обстоятелството, че по силата на чл.51 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД делинквентът отговаря само за онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от неговото деяние, но не и за тези които не е причинил, т.е. за съпричинените от пострадалия, се налага правен извод, че и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, която е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на непозволеното увреждане/застрахователното събитие/, не може да бъде ангажирана за последните, поради което изложените в противен смисъл доводи на касаторите са неоснователни.
По изложените съображения въззивното решение, в частта, с която определените на осн. чл.226, ал.1 КЗ обезщетения на ищците от по 100 000 лв. са намалени със сумата от по 40 000 лв., т.е. до размера на от по 50 000 лв., поради принос на пострадалия от ? следва да бъде отменено, като неправилно и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия – да бъде постановено ново решение, с което на ищците да се присъдят допълнително още от по 40 000 лв., обезщетение за понесените от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател, настъпила в резултат на мозъчната контузия от ПТП на 12.08.2010 год.. Върху допълнително присъдената сума от по 40 000 лв. на всяко едно от увредените лица/ общо 160 000 лв. / се следва и законна лихва от датата на непозволеното увреждане – 10. 08. 2010 год. до окончателното и изплащане.
При този изход на делото в касационната инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6 400 лв..
Ищците не са претендирали деловодни разноски за касационното производство, нита са представили списък за извършени такива, поради което с оглед процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1967 от 10.12.2012 год., по т.д.№ 2573/2012 год., в частта, с която са отхвърлени, като неоснователни, предявените от Ф. Е. С., Ю. И. С., Е. И. С. и Б. И. С. против ЗД [фирма], гр. София субективно съединени преки искове по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата от по 50 000 лв. до 90 000 лв. за всеки един от тях, както и в частта за присъдените деловодни разноски от 1000 лв. юрисконсултско възнаграждение и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр. София да заплати на Ф. Е. С. с ЕГН: [ЕГН], на Ю. И. С. с ЕГН: [ЕГН], на Е. И. С. с ЕГН: [ЕГН] и на Б. И. С. с ЕГН: [ЕГН], всички от [населено място], Кърджалийска област допълнително сумите от по 40 000 лева на всеки един от тях / общо 160 000 лв./, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпила в резултат на ПТП от 12.08.2010 год. смърт на общия им наследодател б.ж. на [населено място] – И. Ш. С., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.08.2010 год. до окончателното им изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр. София да заплати по сметка на ВКС сумата 6 400 лв./ шест хиляди и четиристотин лева/ държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.