Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр.София, 20.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 26/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 122/ 27.01.2014 г. по настоящето дело по жалба на Б. а. по б. на х. (Б.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 05.06.2013 г. по гр.д.№ 4421/ 2013 г. в частта му, уважаваща предявените от Д. В. В. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № О.-204/ 29.08.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист в отдел „Граничен контрол” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 260 лв.
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за доказателствената стойност на неоспорения от уволнения работник протокол, обективиращ извършването на подбор по чл.329 КТ и на показанията на свидетел, чиито впечатления от работата на съкратения не са преки. По този въпрос съдът съобразява вече установената по реда на чл.291 ГПК съдебна практика, според която документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършване на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници. Протоколът сам по себе си не доказва законността на подбора. При оспорване от страна на уволнения работник на факта на надлежното извършване на подбора, включително обективното съответствие на поставените му оценки с действителните му качества, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали (срв. решение № 295/ 15.10.2013 г. по гр.д. № 14/ 2013 г., ІV г.о. на ВКС). Свидетелите могат да имат преки впечатления от работата на ищеца, но това не е задължително условие, за да се приеме от показанията им че поставените на уволнения работник оценки съответстват на действителните му качества. Свидетелите могат да не са очевидци или специалисти в съответната област, но да дадат обективна оценка за качеството на работата на уволнения, ако са черпили информация от други обективни източници (срв. решение № 174/ 15.07.2013 г. по гр.д.№ 1357/ 2012 г., ІІІ г.о. на ВКС). В този случай съдът трябва да съобрази откъде тази информация произхожда и доколко е достоверна, като няма пречка въз основа на нея да се прецени подборът като законен. Обстоятелството, че свидетелите нямат преки впечатления от работата на ищеца, не може да бъде единствен аргумент съдът да счете извършения подбор за незаконен.
Предвид този отговор на въпроса, по които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е уважил предявените искове въз основа на извод за недоказано надлежно извършване на подбора, като се е мотивирал единствено с обстоятелството, че разпитаният по делото свидетел няма преки впечатления от работата на уволнения работник. Изводът е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като показанията на свидетел, който не е очевидец, също могат да бъдат годен източник за правнорелевантните факти. Налице е касационно основание по чл.281 т.3 пр.3 ГПК и обжалваното решение подлежи на отмяна. Не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.
Установено е, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение възникнало от трудов договор, от 01.03.2011 г. е заемал длъжността „старши специалист в отдел „Граничен контрол” в областната дирекция на Б. в [населено място]. В този отдел друга длъжност за „старши специалист” не е предвидена, предвидена е длъжност „главен специалист”, но при съществено различаващи се трудови функции. Считано от 22.08.2011 г., изпълнителният директор на Б. съкратил щата на Областната дирекция на Б. в [населено място] с две длъжности „старши специалист”, едната от които заеманата от ищеца в отдел „Граничен контрол”, другата – в отдел ”Контрол на храните”. На същата дата работодателят издал заповед, с която назначил комисия която да извърши подбор между служителите в областната дирекция, заемащи сходни на съкратените длъжности. Видно от съставения от тази комисия протокол, в отдел „Граничен контрол” са съпоставени лицата, заемащи длъжности „главен специалист” (Н. Н.) и „старши специалист” (ищецът В.) и е прието, че по-добри професионални качества има Н., който притежава повече знания и умения и изпълнява възложените задачи по – качествено и точно. В качеството на свидетел по делото е разпитан един от членовете на подборната комисия – А. Д., която работи в дирекцията от 1993 г. и познава ищеца. Тя няма преки впечатления от работата му, но такива впечатления е имал друг член на комисията – ръководителят на отдел „Граничен контрол”, който е запознал останалите членове с обстоятелствата, при която изпълняват службата двамата съпоставени работници. Прегледани са от членовете на комисията личните трудови досиета на двамата и е установено, че има сигнали за извършени нарушения от страна Д. В. (неоснователни отсъствия от работното му място и по този начин препятстване на достъпа до нужната за дейността на работодателя апаратура), което е взето предвид при оценяване на нивото на изпълнение на работата му. Единодушно е предложено на работа да остане Н. Н.. Въз основа на протокола на комисията със заповед от 29.08.2011 г. работодателят направил изявление за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Уволнението е извършено законно. Налице е реално съкращаване на щата, тъй като от 22.08.2011 г. в отдел „Граничен контрол” е закрита предвидената дотогава щатна бройка за „старши специалист” и е останала само предвидената за „главен специалист”. Съкращаването на щата от работодателя е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, съдът може само да проверява дали то е реално или фиктивно. В случая няма съмнение, че длъжността е съкратена, като възлагането на присъщите й трудови функции на друг работник или служител е в компетенциите на работодателя.
Извършването на подбор не е било задължително, доколкото се съкращава единствена длъжност и има съществени различия между нейните трудови функции и тези на длъжността „главен специалист”, както и с тези на длъжностите „старши специалист” в останалите отдели на А.. Работодателят обаче се е възползвал от правото си по чл.329 да извърши подбор, в който случай подборът може да бъде оспорен и подлежи на съдебен контрол. В случая работникът е изложил в исковата си молба твърдения, че подбор изобщо не е бил извършен, но след като е получил препис от отговора на ответника е уточнил исковата си молба. Твърденията му по повод подбора са, че той е извършен формално, а не по действителни показатели, тъй като в сравнение с Н. Н. ищецът има по-високо образование (висше за В. при средно за Н.). Според ищеца протоколът за подбор не е годно доказателство за действителните му качества.
В последната насока доводите са основателни, защото протоколът не съдържа данни какви обстоятелства са взети предвид за да стигне комисията до извод за по-добро изпълнение на работа от страна на Н.. Но тъй като документирането на подбора не е задължително, обстоятелствата, поради които Н. е счетен за работещ по-добре от ищеца, могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства, включително чрез разпит на свидетел. В случая в това качество е разпитан член на комисията, назначена от работодателя да извърши подбора, като от показанията му се установяват обстоятелствата, въз основа на които е направен изводът кой от съпоставените работи по–добре. К. е взела предвид данните за извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, всички членове са били запознати с изпълнението на възложените задачи от прекия ръководител на двамата съпоставени работници и са взели предвид тяхната квалификация и образование. При тези данни обстоятелството, че свидетелят не е имал преки впечатления от работата на ищеца, не е пречка от показанията му да се установят действителните качества на работника. Свидетелят възпроизвежда сведения, получени от прекия ръководител и от преглед на личното трудово досие на ищеца. Съобщеното от него за източниците на информация, обсъдено в съвкупност с писмените доказателства по делото, дава основание да се приеме за доказано, че получената от ищеца оценка съответства на действителните му качества. Напротив, недоказано остава твърдението на последния, че има по-високо образование от съпоставения с него работник. Доказателства за завършено висше образование той не е представил пред работодателя преди извършване на подбора. Такива доказателства не е представил и пред съда – нито с исковата молба, нито с уточняващото си становище от 03.02.2012 г., а последващата възможност за представянето им е преклудирана съгласно чл.146 ал.3 ГПК.
Не са налице претендираните от ищеца основания за незаконност на уволнението, поради което искът за отмяна на същото следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на ищеца на заемана преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. На ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд от 05.06.2013 г. по гр.д.№ 4421/ 2013 г. в частта му, уважаваща предявените от Д. В. В. против Б. а. по б. на х. искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № О.-204/ 29.08.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист в отдел „Граничен контрол” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 260 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. В., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], против Б. а. по б.на х., [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед № О.-204/ 29.08.2011 г.; по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист в отдел „Граничен контрол”; и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 260 лв.
ОСЪЖДА Д. В. В. да заплати на Б. а. по б. на х. сумата 240,40 лв (двеста и четиридесет лева, четиридесет стотинки) разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: