1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр.София, 03.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3008 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на Е. Г. Д.,Т. Г. А., Г. Н. Г., Й. В. В., А. К. Ц., В. Н. Ц., С. Н. А., Б. И. П., И. Б. И., М. Б. П. – А., П. И. К., Б. И. К., М. Ц. И., В. Ц. Н. и Т. И. Н. срещу Определение от 07.02.2014 г. постановено по гр.д. № 11388/2011г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите с пр.осн. чл.192 ал.4 ГПК /отм./ за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.
В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.
Ответникът Х. Т. в писмен отговор поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Останалите ответници по жалбата в законоустановения срок не са представили писмен отговор и не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на СГС е посочил, че сумата в размер на 2 585 лв., присъдена като разноски на ответника Т. за въззивното производство, е формирана от сбора на разноските за двете разглеждания на делото пред въззивната инстанция /1745 лв. + 840 лв./, проведени преди и след постановеното решение на ВКС в производство по отмяна по чл.303 ГПК. Искането за намаляване, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение от 840 лв., при повторното разглеждане на делото, е отхвърлено като неоснователно. Съдът е посочил, че сумата от 2 585 лв. представлява разноски, направени само пред въззивната инстанция при двете разглеждания на спора, като в същата не са включени разноски за първоинстанционното и за отменителното производство. По твърдението на жалбоподателите за солидарното им осъждане да заплатят разноските, съдът е изложил, че отговорността за разноски е разделна и в съответствие с тази разделна отговорност е постановен и диспозитива на решението, чието изменение се иска.
Определението е правилно в частта, с която са присъдени разноски до размера на сумата 1 760 лв., представляваща сбор на разноските, направени при двете въззивни разглеждания на делото – 920лв. + 840лв. Присъдените над този размер разноски, или за разликата от 825лв., са недължими, тъй като сумата представлява разходи за първоинстанционното производство, развило се пред СРС, които не са не са поискани, не са присъдени с решението му, респ. за тях няма и подадена молба по чл.192 ал.4 ГПК /отм./ от ответника Т. Поради това, при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът не е имал основание да присъжда разноски в размер на 1745лв. „за двете инстанции“, както е посочено в решението му, при липса на такова искане пред РС, респ. на проведено производство по чл.192 ал.4 ГПК /отм./ пред този съд. Съответно, при второто разглеждане на делото, с решението си СГС е следвало да присъди само разноските, направени за въззивното производство – 920лв. и 840 лв. Като е осъдил жалбоподателите да платят разноски в размер на 2 585 лева, съдът е постановил незаконосъобразен и неправилен съдебен акт в частта за разликата над сумата 1760 лв./920 + 840/, който подлежи на отмяна. В частната си жалба, подадена пред ВКС, страните не поддържат искането си за намаляване на адвокатското възнаграждение от 840 лв. като прекомерно, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Не отговаря на действителното правно положение твърдението на жалбоподателите за солидарното им осъждане за разноските. Подобен диспозитив липсва в решението на съда, а и фактът, че отговорността за разноски е разделна, изрично е посочен в обжалваното определение.
С оглед на изложеното, жалбата се явява частично основателна. В същата е направено искане за присъждане на разноски за касационното производство, което е основателно. Съгласно правилото на чл.78 ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от искането, от общо претендираните 600 лева разноски, на жалбоподателите за производството пред ВКС се дължат 283.67 лева /определението на СГС е обжалвано за присъдената сума от 1745лв., от която жалбата е основателна за частта от 825 лв./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 07.02.2014 г. постановено по в.гр.д. № 11388/2011г. на СГС, в частта, с което е оставена без уважение молбата на Е. Г. Д.,Т.Г. А., Г. Н. Г., Й. В. В., А. К. Ц., В. Н. Ц., С. Н. А., Б. И. П., И. Б. И., М. Б. П. – А., П. И. К., Б. И. К., М. Ц. И., В. Ц. Н. и Т. И. Н. с правно основание чл.192 ал.4 ГПК /отм./ за изменение на постановеното от 30.01.2013г. по в.гр.д.№ 11388/2013г. на СГС въззивно решение в частта му за разноските, присъдени на ответника Х. Р. Т., за разликата над сумата 1760 лева до размера на 2 585 лева.
ИЗМЕНЯ на осн.чл.192 ал.4 ГПК /отм./ въззивно решение от 30.01.2013г. по в.гр.д.№ 11388/2013г. на СГС, в тази част, като присъжда на ответника Х. Р. Т. разноски за въззивното производство до размера на сумата 1760 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 07.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 11388/2011г. на СГС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. Р. Т., на осн.чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на Е. Г. Д.,Т. Г. А., Г. Н. Г., Й. В. В., А. К. Ц., В. Н. Ц., С. Н. А., Б. И. П., И. Б. И., М. Б. П. – А., П. И. К., Б. И. К., М. Ц. И., В. Ц. Н. и Т. И. Н., разноски за производството пред ВКС в размер на 283.67 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.