Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
София, 16.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1518 /2014 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. К. срещу въззивно решение № 288 от 11.11.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, г.о. по възз. гр.д. № 335 /2013 г., в частите, с които :
1) е потвърдено решение № 82 /14.02.2013 г. по гр.д. № 933 /2010 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която срещу нея (Р. К.) е уважен насрещният иск на А. Р. Д. – Рустом за заплащане на подобрения в процесния апартамент за разликата над 17 033 лева до 32 933 лева (за сумата 15 900 лева);
2) Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Д. – Рустом и разликата над 32 933 лева до 60 512 лева (сумата 27 589 лева) по насрещния иск;
3) е признато право на задържане на А. Р. Д. – Рустом върху процесния апартамент до заплащане на подобренията в размер на 60 512 лева.
П. решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на Р. Д. К. срещу М. Рустом и А. Р. Д. – Рустом.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 197 //03.04.2014 г. в частта, с която е уважен иск на А. Р. Д. – Рустом срещу Р. Д. К. за подобрения в процесния апартамент за разликата над 17 033 лева до 60 512 лева и е признато право на задържане на А. Р. Д. – Рустом върху процесния апартамент до заплащане на подобренията в размер на 60 512 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо в частта, с която е допуснато право на задържане и неправилно в останалата обжалвана част, за което излага доводи.
Касационно обжалване е допуснато
1) поради съмнение за допустимо произнасяне по правото на задържане (съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС)
2) и по уточнения по реда на цитираната т.1 от ТР № 1 /2010 г. материалноправен въпрос за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличена стойност на чужд имот, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Насрещната страна А. Р. Д. – Рустом в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.
І. По правните въпроси :
По процесуалноправния въпрос, свързан със съмнение за недопустимост
Когато първоинстанционният съд не се е произнесъл с решението си по искането на ищеца по иск по чл.72 ЗС да бъде постановено право на задържане и ищецът не е подал молба за допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по искането му и в подадената от него въззивна жалба също няма изявление, което да съдържа искане за допълване на първоинстанционното решение, а въззивният съд се произнесе по искането за първи път, произнасянето му е недопустимо. В тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
По материалноправния въпрос за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличена стойност на чужд имот:
Въпросът е по приложението на чл.72 ЗС. Разгледаните от въззивния съд разновидности на този въпрос са разрешени с т.6 и т.8 от ІІ на ППВС 6 / 1974 г.:
6. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
8. Движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение.
В мотивите на ІІ на постановлението е прието, че увеличената стойност на имота не трябва да се смесва с разходите за това увеличение и за да не се допусне тази грешка е необходимо във всички тези случаи съдилищата да изследват каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора и постановяване на решението по него.
Прието е също, че когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости, които увеличават цената му, но които могат да бъдат отделени от него, без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение. Владелецът има право да вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот. Неправилно в тези случаи в увеличената стойност на имота се включва и цената на тези движимости.
Настоящият състав споделя разрешенията по изложените в мотивите на постановлението съображения.
ІІ. По съдържанието на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение :
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на А. Р. Д. – Рустом да бъде разрешено право на задържане, не е подадена молба за допълване на решението на първоинстанционния съд по това искане и във въззивната жалба няма изявление, което да съдържа искане за допълване на първоинстанционното решение, а въззивният съд се произнесъл по искането за първи път.
По насрещния иск за подобрения въззивният съд е приел, че се претендират подобрения, извършени от ищеца А. Р. Д. – Рустом в качеството и на добросъвестен владелец, които са направили апартамента луксозен (стр.5) и се претендира по-голямата сума между увеличената стойност на имота и действително направените разходи (стр.6, най-горе). В. съд е приел, че А. Р. Д. – Рустом и М. Рустом са добросъвестни владелци, т.к. по отношение на тях е приложима хипотезата на чл.70 ЗС – владеят процесния апартамент на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е бил собственик и подобренията са извършени през 2009 г. (стр.10) – преди предявяването на иска по чл.108 ЗС;
Относно стойността на подобренията и увеличената стойност на имота стр.11 и сл.) въззивният съд е приел, следното:
Въз основа на тройна (тричленна) СТЕ (на л.300) въззивният съд е приел, че пазарната стойност на апартамента без извършените подобрения е 66 303 лева, пазарната стойност на апартамента с извършените подобрения е 99 226 лева (разликата между двете стойности е 32 923 лева, за която сума е уважен искът от първоинстанционния съд; Стойността на подобренията по средни цени към момента на извършването им, посочени от техническите експертизи, е 63 382.29 лева (л.13, посл. абзац), при изключване стойността на тези, които могат да бъда демонтирани без повреда на основната вещ, възлизащи на 2 870 лева, стойността на подобренията е 60 512.29 лева (стр.13 най-долу). В. съд е приел, че трябва да се присъдят не само материали, но и труд. Кухненските шкафове и ваната не могат да бъдат премахнати без да се повреди главната вещ, т.к. кухненското обзавеждане е специално поръчано за кухнята, след като е извършено преустройство, и след демонтажа му ще останат следи от дюбели в кухнята, които ще следва да бъдат ремонтирани, а за да бъде монтирана ваната, е специално съборена преградна стена и после иззидана (л.14 и повторно на л.15). В. съд е приел извода, че следва да се присъди по-високата стойност между увеличената стойност на имота и реалната стойност на извършените подобрения (стр.15), без стойността на тези, които могат да бъдат премахнати без да се увреди основната вещ.
ІІІ. По основателността на жалбата :
Д. на жалбоподателя, че решението е недопустимо в частта, с която е допуснато право на задържане, е основателен.
С оглед дадения отговор на първия правен въпрос следва да се приеме, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която въззивният съд е признал право на задържане, че в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
По доводите за неправилност на решението :
Д., че ищцата по насрещния иск е била недобросъвестен владелец, е неоснователен. Изводът на въззивния съд, че купувачите М. Рустом и А. Р. Д. – Рустом са били добросъвестни владелци по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС, т.к. са владели апартамента на правно основание, годно да ги направи собственици – договор за покупко-продажба, съставен в нотариална форма, без да са знаели, че праводателят им не е собственик, е обоснован и правилен. Изводът на въззивния съд, че с правилото на чл.70,ал.2 ЗС е установена презумпция за добросъвестност, която не е оборена от Р. К., също е обоснован и правилен.
С оглед отговора на материалноправните въпроси (с оглед приетото в ІІ, т.6 и т.8 от ППВС 6 /1974 г.) е основателен и доводът, че въззивният съд неправилно е определил стойността на присъдените подобрения като сбор от стойности на действително направените разходи за тях и то към момента на извършването им, а не както е определено в нормата на чл.72,ал.1 ЗС и т.6 ППВС № 6 /1974 г. – като сумата, с която се е увеличила стойността на апартамента, вследствие на тези подобрения, определена към деня на постановяване на съдебното решение (към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция).
Правилното разрешение изисква да се изследва разликата между стойностите на апартамента без подобренията и с подобренията (наличните).
Както беше отбелязано, въз основа на тричленна СТЕ (на л.300) въззивният съд е приел, че пазарната стойност на апартамента без извършените подобрения е 66 303 лева, пазарната стойност на апартамента с извършените подобрения е 99 226 лева. Разликата между двете стойности е 32 923 лева; Съгласно приетото с чл.72,ал.1 ЗС и т.6 ППВС № 6 /1974 г. това е най-високата стойност, която може да се присъди за направени подобрения.
От тази сума и съгласно приетото с чл.72,ал.1 ЗС и т.8 ППВС № 6 /1974 г. следва да се извади стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, които не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение.
В. съд правилно приема, че от стойността на подобренията следва да бъдат изключена стойността на тези, които могат да бъда демонтирани без повреда на основната вещ. Според него тази стойност възлиза на 2 870 лева. При изваждането на тази стойност от 32 923 лева се получава сумата 30 053 лева.
В касационната жалба се съдържа довод, че са необосновани и неправилни изводите, че в стойността на подобренията не следва да се включват цените на кухненското обзавеждане, на ваната и смесителните батерии в банята.
Настоящият състав намира този довод за неоснователен по съображенията, които е изложил въззивният съд – според заключенията на вещите лица (л.255 – л.260 и л.300 – 306) тези вещи не могат да бъдат премахнати без да се повреди главната вещ, т.к. кухненското обзавеждане е специално поръчано за кухнята, след като е извършено преустройство, и след демонтажа му ще останат следи от дюбели в кухнята, които ще следва да бъдат ремонтирани, смесителните батерии са закрепени на шкафовете, а за да бъде монтирана ваната, е специално съборена преградна стена и после иззидана.
С оглед приетото с т.6 от ППВС 6 /1974 г. е неоснователен доводът, че в стойността на подобренията неправилно е включена стойността на вложения труд.
От изложеното за основателността на довода за недопустимост и на част от доводите за неправилност и т.к. не се налага извършването на други съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, следва извод, че въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта, за която е прието, че въззивният съд се е произнесъл недопустимо и отменено в частта, за която е прието, че въззивният съд се е произнесъл неправилно, като в първата част производството бъде прекратено, а във втората – да бъде постановено друго решение, с което искът за подобрения бъде уважен за сумата 30 053 лева
Жалбоподателят претендира разноски в размер на 5 822.80 лева съгласно представен списък за разноски. С оглед изхода от спора (съотношението между уважената и неуважената част от жалбата (отхвърлената част от иска и искането), искането и е частично основателно за въззивната и касационната инстанции в размер на 2 602.16 лева. Ответникът по касационната жалба претендира разноски, в размер на 500 лева адвокатски хонорар, не е представила списък за разноски, нито доказателства за разноски в касационното производство, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 288 от 11.11.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, г.о. по възз. гр.д. № 335 /2013 г., в частта, с която е признато право на задържане на А. Р. Д. – Рустом върху процесния апартамент до заплащане от Р. Д. К. на подобренията в размер на 60 512 лева. Прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 288 от 11.11.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, г.о. по възз. гр.д. № 335 /2013 г., в частта, с която насрещният иск на А. Р. Д. – Рустом срещу Р. Д. К. за заплащане на подобрения в процесния апартамент е уважен за разликата над 30 053 (тридесет хиляди и петдесет и три) лева до 60 512 (шестдесет хиляди петстотин и дванадесет) лева и отхвърля иска в тази част.
Оставя в сила въззивно решение № 288 от 11.11.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, г.о. по възз. гр.д. № 335 /2013 г., в частта, с която насрещният иск на А. Р. Д. – Рустом срещу Р. Д. К. за заплащане на подобрения в процесния апартамент е уважен за разликата над 17 033 (седемнадесет хиляди и тридесет и три) лева до 30 053 (тридесет хиляди и петдесет и три) лева.
Осъжда А. Р. Д. – Рустом да заплати на Р. Д. К. сумата 2 602.16 лева (две хиляди шестстотин и два лева и 16 ст.) разноски за въззивната и касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. о.м.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия В. Й.
в частта от решението
относно довода, че в стойността на подобренията не следва да се включват цените на кухненското обзавеждане и на смесителните батерии.
и на ваната в банята
Считам за основателен довода, че в стойността на подобренията не следва да се включват стойностите на кухненското обзавеждане, на смесителните батерии и на ваната в банята.
Съображенията ми относно кухненското обзавеждане и смесителните батерии се основават на обсъденото в решението разрешение на т. 8 от ППВС № 6 /1974 г. – че тези движимости могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, поради което не представляват подобрение и не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение.
Релевантните факти се установяват от заключенията на вещите лица.
В заключението на единичната СТЕ (л. 260) е казано буквално следното :
„ … шкафът в тоалетната и мивката в банята могат да се демонтират, но трябва да се заменят с други, защото смесителните батерии са монтирани на тях. Ваната е невъзможно да се извади от банята, без да се разруши преградна стена. Подвижната душ-батерия и смесителните батерии считам, е трябва да останат, защото няма как да функционира банята. … Кухненското обзавеждане е трайно прикрепено /горният ред шкафове се захващат с дюбели към стените и при демонтаж ще се наложи ремонтна стените, шкафът – мивка е свързан с канализацията и смесителната батерия е монтирана на шкафа и свързана с водопровода/. На тези стени са оставени изводи за пералня и миялна, които също ще трябва да се преустройват, ако се махне кухненското обзавеждане.”
При представянето на заключението в съдебно заседание на 04.05.2012 г. (л.467,стр.2) вещото лице твърди още :
„… Моята преценка е, че луничките не следва да се демонтират , защото трябва да има осветителни тела. Ваната няма как да излезе през вратата. За да се демонтира ваната, трябва да се разбие стената…”
От изложеното е видно, че преценката на вещото лице не се основава на критериите, приети в т.8 от ППВС № 6 /1974 г. – дали движимостите могат да бъдат отделени без съществено увреждане на апартамента.
Критерият на вещото лице, видно от написаното и казано от нея, е дали движимите вещи трябва да представляват оборудване на апартамента или не и дали трябва да се прави някакъв ремонт след демонтажа. Но тези критерии са ирелевантни.
Тричленната СТЕ, назначена поради оспорване на единичната СТЕ, в състава на което е и вещото лице, изготвило единичната СТЕ, не е изложила никакви мотиви за това дали кухненското обзавеждане, смесителните батерии и ваната могат да бъдат демонтирани без увреждане на имота.
Съгласно чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото.
При обсъждане на установените от вещото лице факти, намирам следното:
Относно кухненското обзавеждане:
То включва един ред плотове и шкафове, на които е закрепена мивка и които не са закрепени по никакъв начин за подовете и стените и един ред шкафове (горен), които са закрепени за стените на кухнята с дюбели.
От първия (долния) ред единствено мивката е свързана с тръби с канализацията, а смесителната батерия е монтирана на шкафа и свързана с водопровода. Няма никакво съмнение, че първият ред шкафове може да се отдели след като бъдат отделени тръбите на мивката от канализацията и след като бъдат отделени връзките на смесителната батерия от водопровода (които се завиват и развиват), при което не е необходимо да се отделя (отвива) смесителната батерия от шкафа, тя може да си остане закрепена към шкафа и да бъде изнесена с него. За демонтажа не са необходими специални умения., извършва се с общодостъпни инструменти.
Ищецът по насрещния иск А. Рустом не твърди и не доказва, че по този начин първият ред шкафове ще се повреди. Вещите лица също не твърдят такова нещо. Не се твърди, нито се доказва, че първият (долният) ред не може да се изнесе и превози без да се повреди. Следва да се приеме, че може да се изнесе и превози без да се повреди.
Вещите лица не твърдят, че при изнасянето от апартамента на първия (долният) ред шкафове апартаментът ще се повреди.
Вторият (горният) ред шкафове може да се свали от стената, като се развият (отвъртят) винтовете, които са закрепени в дюбели, които са поставени в пробитите в стената дупки. Демонтажът се извършва с отвертка, за него не са необходими специални умения. При развъртането шкафовете следва да се прихванат и положат на земята. След това да се изнесат както и първият ред шкафове.
Ищецът по насрещният иск А. Рустом не твърди и не доказва, че при демонтаж, изнасяне и транспортиране вторият (горният) ред шкафове ще се повреди. Вещите лица също не твърдят такова нещо. Следва да се приеме, че може да се изнесе и превози без да се повреди.След демонтажа ще останат същите дупки в стените, които вече са пробити.
Вещите лица не твърдят, че при изнасянето от апартамента на втория (горния) ред шкафове апартаментът ще се повреди.
Дупките в стената на кухнята са налични от момента, в който са направени, за да се закрепи на тях вторият (горният) ред шкафове. Шкафовете за стена се проектират да бъдат окачвани на дюбели, защото по този начин стените не се повреждат. По същия начин се закрепват и корнизи, полици, лампи, стойки за телевизори и много други вещи, именно, защото е преценено, че този начин (способ) за закрепване не уврежда съществено жилищата.
При демонтирането на шкафовете дупките от дюбелите няма да станат по-опасни за стените. След демонтажа те могат да се запълнят (техническите възможности за това се увеличават непрекъснато) или да не се запълнят в зависимост от преценката на собственика, която може да зависи от това дали ще се закрепват други шкафове, които да ги закрият, или не и ако не, дали собственикът иска или не иска да гледа дупки за дюбели в стените. Т.е. преценката е естетическа и не се отнася до здравината на стените.
Наличните изводи (кранове за връзка с водопровода и тръби за връзка с канализацията) за пералня и миялна, които са съобразени с наличните кухненски шкафове и вероятността да се наложи да се преработват, също не може да причини повреждане на апартамента, както не е причинило повреждане и евентуалното им преработване, за да се съобразят с тези шкафове.
Към това следва да се добави, че връзките на съвременните машини (както и на смесителните батерии, които се монтират върху шкафове, а не на стената) с водопровода и с канализацията са „меки” – представляват гъвкави тръби (маркучи), които се продават с най-различна дължина, които следват релефа и които позволяват машините да се намират на различни места. Поради което и изказаното от вещото лице за преработването е предположение. По-вероятно е и следващите шкафове, както и машините, да се съобразят с наличните изводи.
Но важното е, че дори да се наложи преработване, то няма да причини увреждане на апартамента.
Струва ми се важно да се отбележи, че тълкуването на т.8 от ППВС 6 /1974 г. е в интерес на собственика на недвижимия имот. И че то признава правото му да не задържи движимите вещи, които могат да се отделят без самите те да се повредят, ако не увреждат съществено собствения му недвижим имот.
Това е важно в конкретния случай, т.к. вещите лица оценяват кухненското обзавеждане на 11 000 лева (1 /6 от стойността на апартамента).
Изводът ми е, че не е установена никаква вероятност за увреждане на апартамента от демонтажа и изнасянето на кухненското обзавеждане и смесителните батерии.
Относно смесителните батерии:
За смесителните батерии, закрепени за шкафовете, на които се намират мивки, важи казаното по-горе. Но същото важи и за останалите смесителни батерии, които се закрепват за изводите на водопровода, които се намират на стените. Всичките те се изработват по такъв начин, че да могат да се завиват и развиват с водопроводни ключове, за да бъдат поправяни или подменяни. Това не води до увреждане на недвижимите имоти.
Относно ваната в банята :
Особеното на ваната е, че е много голяма – ъглова хидромасажна (това е видно и от фотоснимката на тричленната СТЕ на л.306). Оценена е на 3 200 лева.
Според мен купуването и монтирането и представлява луксозен разход, не представлява подобрение и не следва да се обезщетява като подобрение. Това се твърди и в насрещната искова молба (както беше отбелязано по-горе).
Изводът е, че увеличената стойност на апартамента трябва да се определи без в нея да се включват цените на кухненското обзавеждане, на смесителните батерии и на ваната в банята
Съдия :