О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 483
гр.София, 30.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 922/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Н. М. П. срещу въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 154 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 175/ 2012 г. С определение на ВКС № 1075/ 12.10.2012 г. касационното обжалване е допуснато в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против [фирма] иск, квалифициран по чл.242 вр. чл.128 от КТ, за заплащане на сумата 68 041 лв – допълнително трудово възнаграждение, дължимо за месец декември 2008 г.
В частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против [фирма] иск, квалифициран по чл.242 вр. чл.128 от КТ за сумата 1 670,88 лв – дължимо трудово възнаграждение за период август – ноември 2011 г., касационното обжалване не е допуснато, т.е. в тази част въззивното решение е влязло в сила.
На 20.11.2012 г. Н. М. П. е подала молба с нотариална заверка на подписа, в която заявява, че е постигнала извънсъдебно споразумение с ответника, че няма интерес от продължаване на съдебния процес, че се отказва от исковата си претенция и моли въззивното решение да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Върховният касационен съд намира, че с подадената молба е валидно десезиран от страната, разполагаща с правото на иск, поради което не може да разгледа спора по същество. Десезирането касае само производството по предявения иск за сумата 68 041 лв, съответно разноските по делото за него, тъй като само в тази част то е висящо. Според чл.233 от ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като съгласието на ответника не се изисква – неговото становище е ирелевантно, тъй като ищецът няма да има правото да предяви отново същия иск. Поради това следва да се прекрати производството по иска, като съгласно чл.233 изр.3 от ГПК постановеното въззивно решение следва да се обезсили в съответната част.
По изложените съображения и на основание чл.233 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение Плевенски окръжен съд № 154 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 175/ 2012 г., в частта, потвърждаваща решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 7485/ 2011 г. за отхвърляне на предявения от Н. М. П. против [фирма] иск, квалифицирани по чл.242 вр. чл.128 от КТ, за заплащане на сумата 68 041 лв – допълнително трудово възнаграждение за месец декември 2008 г. и за осъждане на Н. М. П. да заплати на [фирма] сумата 2 700 лв разноски.
ПРЕКРАТЯВА поради направен отказ от спорното право производството по предявения от Н. М. П. против [фирма], [населено място], иск за заплащане на сумата 68 041 лв – допълнително трудово възнаграждение, дължимо за месец декември 2008 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: