3
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 4688 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр.София, 23.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 4688 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. В. П. срещу решение № 1501 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 11353 от 2011 г. на Софийския градски съд, IV-ти „В” въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 01.11.2006 г. по гр.д.№ 4986 от 2002 г. на Софийския районен съд, 48 състав, с което са отхвърлени предявените от Ф. В. П.-К. против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост върху част от имот с площ от 18 000 кв.м., включен в имот пл.№ 289 по кадастралния план на [населено място] от 1948 г., заключен по контури ЖЗИКЛМ на представляващата неразделна част от решението по гр.д.№ 213 от 1992 г. на СРС скица на вещото лице, находяща се на лист 22 от гр.д№ 4986 от 2002 г. на СРС, за осъждане на [фирма] да предаде на ищцата част с площ от 4780 кв.м. от този имот при съседи: при съседи: от север- имот, ревандикиран по гр.д.№ 213 от 1992 г. на СРС, от изток- имот пл.№ 60, от запад- имот с пл.№ 34, от юг- имоти с пл.№ 34 и № 60 и за осъждане на [фирма] да предаде на ищцата част с площ от 7980 кв.м. от този имот при съседи: от север- имот с пл.№ 61, от изток- имот, ревандикиран с решение по гр.д.№ 213 от 1992 г. на СРС, от запад- имот с пл.№ 61 и от юг- имот с пл.№ 34 и искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците [фирма] и [фирма] да заплатят на ищцата част от дължимо обезщетение за лишаването й от ползване на горепосочения имот през периода от 15.12.1997 г. до 19.03.2002 г. в размер съответно 122,40 лв. и 216,75 лв.
В писмен отговор от 16.07.2014 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва същата. Претендират за разноски.
Ответникът [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия констатира, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. По настоящото дело са били предявени няколко иска, всеки един от които с цена под 5 000 лв.:
1. Иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, чиято цена съгласно приложимия към момента на завеждане на делото чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е 3 997, 20 лв. /1/4 от данъчната оценка на имота, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска, която видно от удостоверението за данъчна оценка № 0115 от 18.01.2002 г., издадено от ТДД-София-град, ДП- Нови Искър е 15 988,80 лв./ и
2. Искове с правно основание чл.59 от ЗЗД срещу двамата ответници, чиято цена съгласно чл.55, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ е съответно 122,40 лв. и 216,75 лв.
Поради това на основание чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение на Софийския градски съд по горепосочените искове, не подлежи на касационно обжалване, с оглед на което подадената срещу това решение касационна жалба следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК.
Тъй като ответникът [фирма] не е представил доказателства за направени от него разноски по делото пред ВКС, такива разноски не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 51146 от 25.04.2014 г., подадена от Ф. В. П. срещу решение № 1501 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 11353 от 2011 г. на Софийския градски съд, IV-ти „В” въззивен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4688 от 2014 г. на ВКС, Първо г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.