ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. София,14.04. 2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 3541 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Й. Х. М. от [населено място], [улица] чрез адв. В. Г. твърди, че на 27.10.2015 г. е узнал за спиране на състезателните му права по чл. 65 от Д. правилник на Б. и срещу него е постановено арбитражно решение, с което е осъден да заплати на лицензиран агент ответника С. В. сумата от 9000 лв. Твърди, че отношенията между страните са по сключен между тях договор за футболно представителство от 10.09.2010 г. със срок на действие 30.09.2012 г. С процесното арбитражно решение се оставяло в сила решение на Комисия за лицензиране и за дейността на агентите на играчи към Българския футболен съюз, с което без участие на ищеца, тъй като е отсъствал и на основание анекс 3/24.11.2011 г., е осъден да заплати на ответника 9 000 лв. Нямало арбитражна клауза в договора за футболно представителство. Ищецът твърди, че Комисията за лицензиране и дейност на агентите на играчи към Б. не била правораздавателен орган по смисъла на чл. 119 от Конституцията на Р България, нито е особена юрисдикция. Следователно нямала правомощия да разглежда спорове за неизпълнение на договори за футболно представителство и постановява решения в тази връзка. Твърди, че решението противоречи на обществения ред и на закона. Моли да бъде отменено.
Ответникът С. В. оспорва исковата молба. Позовава се на Устава на Българския футболен съюз – чл. 73 и чл. 4 от Устава на Арбитражния съд при Българския футболен съюз. Счита, че тези норми създават задължителна подведомственост на споровете между футболисти и агенти пред Арбитражния съд на Българския футболен съюз.
Върховният касационен съд като взе предвид исканията и възраженията на страните намира следното:
Налице е спор между С. В. в качеството му на футболен агент и Й. Х. М. като играч по повод подписан между тях договор за футболно представителство, който договор е влязъл в сила на 01.10.2010 г. Ищецът иска отмяна на решение от 23.05.2014 г. на АС при Б. по арб. д. № 15/2013 г. на Арбитражния съд при Българския футболен съюз, с което е потвърдено решение № 05 от 08.10.2013 г. на Комисия за лицензиране и за дейността на агентите на играчи. С решението на Арбитражния съд при Българския футболен съюз е потвърдено решението на Комисия за лицензиране и за дейността на агентите на играчи като е уважена жалбата на С. В. и е постановено Й. М. да заплати на агента 9 000 лв в 14 дневен срок от получаване на решението.
Така както е формулирано искането за отмяна следва да се прецени дали се иска отмяна на арбитражно решение по смисъла на чл. 47 от ЗМТА. В чл. 1 от ЗМТА законодателят е предвидил, че този закон се прилага за международен търговски арбитраж, основан на международно арбитражно споразумение и за арбитраж, който разрешава граждански имуществени спорове. С чл. 19, ал. 1 от ГПК е предвидено, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. Следователно трябва да се търси наличие на спор във връзка с имуществени права и воля на страните за отнасянето на спора до арбитражен съд със споразумение. Спорът не трябва да е изключен от възможността да бъде отнесен до арбитраж, т.е. да не се отнася до посочените права и фактически състояния: вещни, трудови права, право на издръжка или владение. Следователно по реда на ЗМТА може да се разрешават спорове, за които има сключено арбитражно споразумение да се отнесат до арбитър, състав от арбитри или арбитражен съд и правата, които могат да се разрешат по реда на ЗМТА не са изключени от арбитруемост с посочената законова разпоредба на ч. 19, ал. 1 от ГПК.
Наличието на арбитражно споразумение изключва подведомствеността на съдилищата когато е направено съответно възражение от ответника по спора в срока по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА (отговора на исковата молба). Арбитражното производство пред арбитър или състав от арбитри приключва с решение, за което страните се уведомяват. Това решение има присъщите последици на разрешаване на гражданско-правен спор, като има изпълнителна сила и сила на пресъдено нещо. Арбитражното решение, постановено на основание ЗМТА подлежи на отмяна, на основание чл. 47 от същия закон. Спорът за отмяна на арбитражно решение, на това основание чл. 47, ал. 1 ЗМТА се разглежда от Върховния касационен съд.
С разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 10 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), Държавата е предоставила на спортните организации, какъвто е Българският футболен съюз, правото да осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, да приема правила за дейността на арбитражния орган или да се произнася по възникване, спиране, отнемане и прекратяване на състезателните права и по спорове, определени в правилниците на федерации. В раздел VІІ чл. 71 , 73 и 77 от Устава на Българския футболен съюз е уредена системата на спортно правосъдие. В чл. 77 е предвидено, че споровете между футболисти и агенти на футболисти, произтичащи от взаимоотношенията им в системата на Българския футболен съюз, които не са в изричните правомощия на Дисциплинарната и Апелативната комисия се разрешават от Арбитражния съд при Българския футболен съюз. Следователно при спор между агенти и футболисти, компетентността е на съответната Комисия за лицензиране и дейността на агентите на играчите и на Арбитражния съд при Българския футболен съюз, съгласно устройството на Българския футболен съюз, предвидено в Устава. Следователно в случаите на спорове между агенти на футболисти и футболисти по силата на закона е налице подчиненост на страните на арбитража.
Този арбитраж не възниква по силата на споразумение между страните по повод уреждане на имуществени отношения между тях. Макар и да има имуществен елемент, спорът е свързан с представителство на футболиста и сключеният от него трудов договор за нов срок. Представителството на футболиста от неговия агент и отношенията между тях са част от отношенията между футболисти и агенти, членуващи в Българския футболен съюз и като такива по силата на чл. 19, ал. 1, т 10 от ЗФВС са изключени от подведомствеността на съдилищата.
Арбитражното решение в случая не е постановено въз основа на сключено между страните арбитражно споразумение по смисъла на чл. 19 от ГПК и чл. 1, ал. 1 от ЗМТА. То съществува по силата на ЗФВС с предоставената от държавата на Българския футболен съюз лицензия за осъществяване на спортно правосъдие в рамките на спортната федерация. Следователно искане за отмяна на посочените решения по спора между ищеца и ответника по реда на чл. 47 от ЗМТА не може да бъде разгледано от Върховния касационен съд. Спорът между футболисти и агенти не е от подведомствеността на съдилищата. Подведомствеността на споровете е абсолютна предпоставка на правото на иск, за която съдът следи служебно на основание чл. 15, ал. 1 от ГПК.
В същия смисъл определение № 682 от 30.08.2011 г. по ч.т.д. № 756/10 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, определение № 331 от 30.05.2014 г. по ч.т.д. № 1611/2014 г., Т.К., ІІ ТО на ВКС, определение № 910 от 17.12.2014 г. по ч.т.д. 3690/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО.
По силата на чл. 15 от ГПК съдът констатира, че спорът не му е подведомствен и намира, че искът за отмяна на арбитражно решение и решение на Комисия за лицензиране и дейността на агентите на играчите, не му е подведомствен. Поради това ще следва да се прекрати производството по този иск.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Й. Х. М., [населено място], [улица], представляван от адв. В. Г. Б. срещу С. В., [населено място], [улица], ет. 3 за отмяна на Арбитражно решение на Арбитражен съд към Българския футболен съюз, с което е оставено в сила решение № 05 от 08.10.2013 г. на Комисия за лицензиране и за дейността на агентите играчи към Б., на основание чл. 15 от ГПК.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.