О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
Гр. София, 20.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2387/2016 г. за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на ищците К. Х. И., Е. Ю. И. и Е. Ю. И. срещу определение на Софийския апелативен съд по чл.248 ГПК, постановено на 27 юли 2016 г., с което е изменено решението по в.гр.д.№ 632/2016 г. в частта за разноските, като са присъдени допълнително съдебни и деловодни разноски за въззивната инстанция 14 573,44 лв., представляващи част от адвокатско възнаграждение, заплатено на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради прекомерния размер на адвокатското възнаграждение. Претендира се отмяната му и оставяне на искането за изменение без уважение.
Ответното сдружение изразява становище, че обжалваното определение е правилно.
Частната жалба е подадена в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу определение, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона /чл. 248 ал.3 ГПК/. Въззивният съд е определил едномесечен срок за обжалване на определението вместо законоустановения едноседмичен срок. Заинтересованата страна е предприела действия по обжалването до изтичането на погрешно определения от съда срок, поради което частната
2
жалба на ищците – ответници по молбата за изменение на решението в частта за разноските – не се смята за просрочена съгласно разпоредбата на чл. 62 ал.3 ГПК и следва да бъде разгледана.
При преценка на допустимостта на обжалваното определение настоящият съдебен състав съобрази следното:
Същото е постановено при спазване процедурата по чл.248 ГПК.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските на ответника по в.гр.д.№ 632/2016 г. на САС, ГК, 7 състав, с вх. № 9662/ 30 юни 2016 г. е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна, която е представила своевременно списък по чл.80 ГПК, и съдържа искане за допълнително присъждане на припадащата се част от дължимото адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално представителство пред въззивната инстанция, в размер на 10929,80 лв. от заплатените през октомври 2016 г. 31228,80 лв. като адвокатски хонорар. В нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд е присъдил допълнително 14 573,44 лв., поради което определението му по чл.248 ГПК от 27 юли 2016 г. се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта за разликата 3 643,64 лв., присъдена над поисканото.
При преценка на основателността на частната жалба след обсъждане на данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав приема следното:
За да постанови обжалваното определение, Софийският апелативен съд е приел, че присъдените разноски за двете инстанция съобразно изхода на спора не включват договорено и заплатено за процесуално представителство пред въззивната инстанция адвокатско възнаграждение от ответното сдружение, на което с Решение № 1291/21 юни 2016 г. са присъдени само 10984,33 лв.
Според съобразителната част на обжалваното определение присъдената като разноски сума 10984,33 лв. в полза на ответника включва само направени разноски пред Софийски градски съд.
С представените по въззивно гр.д.№ 632/2016 г. на САС писмени доказателства – фактура № 3473/20 януари 2016 г. за сумата 31 228,80 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция по гр.д.№ 10907/2014 г. на СГС, І ГО, 1 състав, и
извлечение от 21 януари 2016 г. от банкова сметка на Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“, се установява размера на направените от ответното сдружение разноски в производството пред въззивната инстанция. При обжалваем интерес 450 000 лв. и уважена част от субективно съединените искове от въззивния съд допълнително – за 210 000 лв. дължимата от
3
ищците част от заплатеното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора превишава претендираната с молбата за изменение по чл.248 ГПК сума, поради което искането се явява основателно и следва да бъде уважено в предявения размер 10929,80 лв. За разликата до 14573,44 лв. обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а в останалата част – потвърдено.
Страните са поискали присъждане на разноски пред двете инстанции и са представили списъци по чл.80 ГПК до приключването на последното заседание в съответната инстанция, които не са оспорени и не са заявени искания по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатските възнаграждения поради прекомерност и присъждане на по-нисък размер, поради което следва да се приеме, че доводът на жалбоподателите за прекомерност на адвокатския хонорар е несвоевременно въведен едва с обжалването на определението по чл.248 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, постановено по в.гр.д.№ 632/2016 г. на 27 юли 2016 г. по реда на чл.248 ГПК В ЧАСТТА, с която К. Х. И., Е. Ю. И. и Е. Ю. И. са осъдени да заплатят на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи съдебно-деловодни разноски, направени в Софийски апелативен съд, до размер на 3643,64 лв., като НЕДОПУСТИМО.
Прекратява производството в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2593/27 юли 2016 г. в останалата му част до размер на 10929,80 лв. разликата над 3 643,64 лв. до 14 573,44 лв./.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: