5_23-22-1551/10.12.2009г.
КСО, чл.4, ал.1, чл.10;
ЗЗО, чл.33, ал.1, т.3;
Фактическа обстановка: Турски граждани работят в България по трудов договор.
Въпрос: Следва ли да се осигуряват по българското законодателство?
Кръгът на осигурените лица е регламентиран в чл.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Съгласно ал.1, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Лицата, включени в програмите “От социални помощи към осигуряване на заетост“ и “В подкрепа на майчинството“, не се осигуряват за безработица.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването и, на основание чл.10 от КСО.
В действащата към момента нормативна уредба, уреждаща държавното обществено осигуряване не е поставено изискване, относно пребиваването на лицата на територията на Република България.
Достатъчно условие, за да възникне задължение за осигуряване е лицата да упражняват трудова дейност по реда на КСО.
Изискване, относно пребиваването на чуждите граждани на територията на Република Българиязаконодателят е предвидил в чл.33, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване.
Съгласно цитираната разпоредба, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
‘