О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
София, 13.11.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4022 по описа за 2019 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Л. Г., чрез адв. А. М. и адв. Н. М. от АК – Р., срещу въззивно решение № 110/04.06.2019 г., постановено от Окръжен съд – Разград по въззивно гр.д. № 115/2019 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна И. Г. Х., чрез адв. М. Е. от АК – Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Подадена е от надлежна страна, но срещу съдебен акт, изключен от касационен контрол.
Въззивното решение е постановено по граждански иск с правно осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена под 5000 лв. и по силата на чл. 280, ал. 3 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд. Ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК засяга всички оценяеми граждански искове, независимо от правното основание и, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено нещо друго. Законовото ограничение не зависи от евентуалния порок на постановеното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност, се преценяват само по отношение на допустимите касационни жалби – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, в срок, от легитимна страна.
В исковата молба е поискано разваляне на договора до размер на 4/6 ид. ч. от имота, предмет на същия и „връщане му в патримониума на ищеца“. Съдилищата не са се произнесли по втория иск и към настоящия момент сроковете за допълване на съдебно решение са изтекли. Вторият, неразгледан иск, освен това е по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (посочената в исковата молба норма – чл. 108 ЗС не обвързва съда). От изложеното следва, че не е налице изключението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – иск за разваляне на договор, преюдициален на съединения за общо разглеждане иск за собственост. Петиторен иск няма предявен, нито има произнасяне по такъв иск от съдилищата, разгледали спора по същество.
Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, така че не е обвързана от преценката на администриращия съд за допустимост и редовност. Грешните указания и последващо неправилно администриране не може да дерогира изричното правило на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК.
В заключение, касационната жалба е недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не представил доказателства, че е сторил такива.
Предвид това и резултата, разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба, подадена от П. Л. Г., чрез адв. А. М. и адв. Н. М. от АК – Р., срещу въззивно решение № 110/04.06.2019 г., постановено от Окръжен съд – Разград по в.гр.д. № 115/2019 г. и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея гр. д. № 4022/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: