О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№38
гр. София, 23 март 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на прокурора Стефка Бумбалова ,
изслуша докладваното от председателя Вероника Имова
чнд № 87/2010 година
Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК.
С разпореждане № 319 от 27.01.2010г. по нчд№ 172/2010г. Русенският районен съд е прекратил производството, образувано по молба от осъденият М. Н. С., за определяне на общо наказание по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК и делото е изпратено по компетентност на Районен съд – гр. В..
Варненският районен съд с разпореждане №269/02.02.2010 год. по чнд№574/10 г. е приел, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като според чл.39, ал.1 НПК, компетентният по правилата на местната подсъдност съд е ОС гр. С., който е постановил последната влязла в сила присъда по отношение престъпления, извършени от молителя и представляващи част от множество такива. С цитираното разпореждане е повдигнал и спор за подсъдност по чл. 44, ал. 1 НПК като е изпратил делото на ВКС.
ПРОКУРОРЪТ от Върховна касационна прокуратура е на становище, че последната влязла в сила присъда по делата с подлежащите на групиране наказания на молителя, е по нохд№ 205/2004г. на Окръжен съд, гр. С., който е компетентен да се произнесе по молбата. Но в случая не е налице основание за производство по чл.306 НПК, а основание за възобновяване на производството по чнд№ 89/2005г. на ОСС и отмяна на определението от 26.04.2005г., по чнд№ 89/2005г. на ОСС, след която делото да се върне на ОС Силистра , за ново групиране с включване и на наказанията по присъдите по нохд№ 107/1998г. на РС, гр. С. и по нохд№ 688/2000г. на РС – гр. Р..
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,трето наказателно отделение, въз основа на данните по делото прие следното :
Повдигнатата препирня за подсъдност е основателна. От проверката се установи, че спорещите по подсъдността съдилища са разисквали въпроса за местната компетентност , касаеща производство по реда на чл.306, ал.1,т.1 НПК.
От данните по справката за съдимост на молителя С. /спр. л.3-л.6 от прекратеното нчд№172/10 год. на Русенския РС/, последната влязла в сила присъда, касаеща деяния от кръга на множество престъпления, за които М. Н. С. е осъждан, е по нохд№ 2* год. на Окръжен съд гр. С., влязла в сила на 24.09.04 год.. Силистренският ОС е извършил и последващо групиране на наложените наказания на осъдения с определение по ч.н.д. № 89/2005 г., в сила от 26.04.2005 г. . Вярно е че при последното групиране на наказанията на молителя, с определение от 26.04.2005г., по чнд№ 89/2005г. на ОС гр. С., не са обсъдени осъжданията на лицето по нохд№ 107/1998г. на РС, гр. С. и по нохд№ 688/2000г. на РС – гр. Р., въпреки съществуващите в делото данни към момента на постановяване определението. Правилно е становището на прокурора от ВКП, че този пропуск несъмнено е основание по чл.422, ал.1,т.5 НПК за проверка акта по реда на възобновяването, но само ако тя би довела до по-благоприятни за осъдения последици, с оглед изтичането на срока по чл.421, ал.1 НПК в който Главният прокурор би могъл да иска отежняване положението на осъдения .
Ерго , възобновяването на производството по което е постановено цитираното определение може да се иска само в интерес на осъдения/ по негова инициатива или по искане на Главния прокурор/ .
При всички случаи , това е преценка по същество от компетентният съд определен по правилата на л.39, ал.1 НПК, а той е Окръжният съд гр. С..
Този съд би могъл да прецени по същество, от данните по делото, дали правилното приложение на закона изисква или не възобновяване на производството по нчд№89/05 г. на ОС гр. С.. Както е приел ВКС в ТР№ 3/16.11.2009 г. на ОСНК, когато съдът е пропуснал да се произнесе по някое от осъжданията на лицето, въпреки събраните доказателства за всички осъждания, той е допуснал нарушение на чл.13 и чл. 14 НПК, довело и до неправилно приложение на закона – разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал.1 НК. При влезли в сила съдебни актове, този порок може да бъде отстранен само по реда на възобновяването на наказателни дела, а не при пререшаване извършеното групиране на наказанията по влезли в сила присъди, по реда чл. 306, ал.1, т. 1 НПК, защото обратното би било нарушение на забраната по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Нарушението на закона е отстранимо само при съблюдаване и на принципа за невлошаване положението на осъдения по реда и в сроковете , в които това е предвидено в НПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение и съгласно чл.39, ал.1 НПК.
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА по ПОДСЪДНОСТ на компетентния съд – ОКРЪЖЕН СЪД гр.. СИЛИСТРА, прекратеното чнд№574/2010г., по описа на ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
Препис от определението да се изпрати на РС гр. Варна и на РС гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :