О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 783
С., 11.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията В. Алексиева
ч. т. дело № 575/2012 година
Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за спиране по реда на чл. 282, ал.2 ГПК изпълнението на решение № 225 от 20.07.2012 г. по в. т. д. № 336/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 396 от 14.03.2012 г., постановено по т. д. № 1761/2011 г. по описа на Варненски окръжен съд в отхвърлителната му част по частичните искове и е осъден молителя [фирма], [населено място] да заплати на З. Т. С. в качеството му на [фирма], [населено място] сумите: 26 00 лева – обезщетение за вреди, представляващи продажната цена на продадения с договор за продажба чрез търг от 07.12.2000 г., сега – съборен, недвижим имот – аперитив /снек-бар/ „Р.”, находящ се в КК „Св. К. и Е.”, [населено място] /по частичен иск от цял иск за сумата от 41 360 лева/ и 48 000 лева – обезщетение за вреди за разликата от продажната цена до продажната стойност на същия обект към момента на събарянето му – 11.05.2010 г. / по частичен иск от цял иск за сумата от 361440 лева/, ведно със законната лихва върху същите суми, считано от 07.07.2011 г. до окончателното им изплащане.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата, при което приема следното:
Срещу въззивното решение молителят е подал в срок редовна касационна жалба и е внесъл по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 90 103 лв. /у-ния от 28.08.2012 г. на главен счетоводител при ВКС за внесена от [фирма] – 90 103 лева/. Тази сума включва не само присъдената главница с осъдителното решение на въззивната инстанция в размер на 74 000 лева и изчислената от молителя законна лихва до момента в размер на 8 370 лева, както и направените разноски пред предните две инстанции в размер на 7 733 лева. Размерът на обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК обхваща само присъдената сума, в която влизат главницата и лихвите, но не и разноските, тъй като въззивното решение в частта му относно разноските има характер на определение и не подлежи на изпълнение. Това обосновава правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона да бъде уважено исканото от молителя за спиране на изпълнението относно присъдената сума в размер на 82 370 лева /осемдесет и две хиляди триста и седемдесет лева /, като останалото обезпечение относно разноските при искане следва да бъде възстановено.
При тези данни ВКС, ТК намира, че срещу въззивното решение е подадена редовна касационна жалба, към която е приложен документ за внесена гаранция за спиране на изпълнението му, от което следва, че молбата по чл. 282, ал.2 ГПК следва да бъде уважена.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК – второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА предварителното изпълнение на невлязло в сила въззивно решение № 225 от 20.07.2012 г. по в. т. д. № 336/2012 г. на Варненски апелативен съд в осъдителната му част при внесен депозит по сметка на ВКС в размер на 82 370 лева /включващ главница в размер на 74 000 лева и законна лихва в размер на 8 370 лева/.
Препис от определението да се връчи на молителя [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: