Определение №164 от 24.3.2016 по ч.пр. дело №671/671 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 164

София, 24.03.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч. т. д. № 671/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на [община] чрез кмета за спиране изпълнение на въззивното решение по т.д. № 603/15 г., по описа на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение № 367 от 28.05.2015 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по т.д. 107/13 г. в следните части: в частта по предявения от [фирма] против [община] иск за сумата 331 464 лв, дължима по сключения между тях договор № 20 от 25.3.2009 г. с предмет „И. на обект „Канализация на [населено място] – главен колектор ІІ, второстепенна канализационна мрежа и П.“, която сума представлява дължимо, но неплатено възнаграждение с включен ДДС за изготвени от [фирма] и предадени на [община] части от работен проект като е бил отхвърлен размер на общата сума от 224 560,05 лв с ДДС като сбор от сумите 37 926,43 лв с ДДС за част „Геодезия“, 28 233,62 лв с ДДС за част „Канализация“ и 158 400 лв с ДДС за част „Пътна“ , ведно със законната лихва върху тази обща сума от 224 560,05 лв, считано от датата на подаване на исковата молба 13.02.2013 г. до окончателното й изплащане и вместо него от П. постановено друго решение, с което е осъдена [община] да заплати на [фирма] сумата от 224 560,05 лв, дължима по сключения между тях договор № 20 от 25.03.2009 г., с предмет „И. на обект „Канализация на [населено място], [община] – главен колектор ІІ, второстепенна канализационна мрежа и П.“, която сума представлява дължимо, но неплатено възнаграждение с включен ДДС за изготвени от [фирма] и предадени на [община] части на работен проект , като това общо възнаграждение от 224 560,05 лв с включен ДДС е сбор от следните три суми:
37 926,43 лв , представляваща дължимо възнаграждение с включен ДДС за част „Геодезия“,
28 233,62 лв , представляваща дължимо възнаграждение с включен ДДС за част „Канализация“ и
158 400 лв, представляваща дължимо възнаграждение с включен ДДС за част „Пътна“ , ведно със законната лихва върху посочената по-горе обща сума от 224 560,05 лв, считано от 13.02.2013 г. до нейното окончателно изплащане. Потвърдено е решението в частта, с която искът срещу [община] за заплащане на 106 903,95 лв по сключения между тях договор № 20 от 25.03.2009 г., е бил отхвърлен.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба вх. № 2379/22.03.2016 г. на АС Пловдив. Самото обжалвано решение е от 17.03.2016 г. По делото няма приложени съобщения за решения до страните и предвид подаване на касационната жалба преди получаване на съобщението за решението, следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в преклузивния едномесечен срок за обжалване на въззивното решение по чл. 283 от ГПК.
С касационната жалба се обжалва въззивното решение, в частта, с която е отменено частично първоинстанционният съдебен акт и е осъдена [община] да заплати на [фирма] сумата от 224 560,05 лв, дължима по сключен между страните договор № 20 от 25.03.2009 г. за инженеринг на обект „Канализация на [населено място] – главен колектор ІІ , второстепенна канализационна мрежа и П.“.
Към жалбата са приложени изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, пълномощно и доказателства за внесена държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с което са изпълнени изискванията за редовност по чл.284 ГПК.
С преводно нареждане от 22.03.2016 г. на Б. молителят е превел по сметката на ВКС за обезпечения сумата от 224 560,05 лв. с вписано основание на превода „обезпечение на изпълнението на решение по т.д. 603/15 г., на П.“. Сумата 224 560,05 лв е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения на 23.03.2016 г., видно от изготвена от гл. специалист – счетоводител при ВКС служебна справка от 23.03.2016 г.
При така изложените обстоятелства настоящият състав приема, че молбата за спиране е основателна, тъй като са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, а именно – постановено срещу [община] – молител осъдително въззивно решение, което е обжалвано с редовна касационна жалба в срока по чл.283 ГПК и е внесено надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК в размер на присъдената с решението сума.
Мотивиран от горното и на основание чл. 282, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА изпълнението на въззивно решение № 101 от 17.03.2016 г. по т.д. 603/2015 г. на Пловдивски апелативен съд в частта за осъждане на [община], БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 224 560,05 лв., дължима по сключения между тях договор № 20 от 25.03.2009 г., с предмет инженеринг на обект „Канализация на [населено място], [община] – главен колектор ІІ, второстепенна канализационна мрежа и П.“.

Да се издаде препис от определението на [община].

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top