2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 11.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4820 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. П. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. П., против решение № ІІІ-83 от 21 август 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1058 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., в частта му, с която се отменя решение № 600 от 28 април 2017 г., постановено по гр.д. № 709 по описа на районния съд в [населено място] за 2015 г. в частта му, с която са уважени исковете на К. против Военно формирование 32890 – Б. за присъждане на неизплатено възнаграждение за фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време в размер над 917,59 лева за периода 15.12.2011 г. – 15.12.2014 г. до присъдения размер от 11501,38 лева за периода 01.10.2002 г. – 15.12.2014 г.; в частта относно присъдената мораторна лихва над 87,77 лева до присъдения размер от 169,60 лева, в частта, с която военното формирование е осъдено да заплати държавна такса върху размера на предявените искове над 100 лева до 204,51 лева и разноски за експертиза над 17,62 лева до 204,51 лева, както и в частта относно присъдените на страните съдебно-деловодни разноски, и вместо него са отхвърлени: иск на К. против военното формирование за заплащане на сума над 917,59 лева за периода 15.12.2011 г. – 15.12.2014 г. до предявения пълен размер от 11501,38 лева, представляващи неизплатено възнаграждение за положен в периода 01.10.2002 г. – 15.12.2014 г. общо 3236 часа извънреден труд, представляващ фактически отработеното над месечната продължителност служебно време, вследствие некомпенсирани полагаеми почивки за носени дежурства, иск за заплащане на сума над 87,77 лева до 169,60 лева – обезщетение за забавено плащане на уважения размер от главницата, и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне исковете на К. против военното формирование за заплащане на неизплатено месечно възнаграждение в общ размер от 132 лева за периода 01.02.2012 г. – 31.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и иска за присъждане на мораторна лихва върху него в размер на 33,78 лева, начислена за периода 01.04.2012 г. – 06.02.2015 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски.
Един от основните аргументи на касатора касае разрешението на въззивния съд относно момента, от който започва да тече погасителна давност за вземането. К. съд в настоящия си състав констатира, че от значение за разглеждането на настоящия спор, както и за дължимата преценка във фазата на селекция на касационните жалби за касационно обжалване, ще е разяснението, което ще се даде от касационния съд по тълк.д. № 6/2017 г. по описа на ОСГК. Делото е образувано, за да се тълкуват въпросите в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение. Ето защо се налага производството по делото да бъде спряно до постановяването на решение по соченото тълкувателно дело.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2017 г. по описа на ОСГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: