– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 244
гр. София 11.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.06.2018 (шести юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1261 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от касационна жалба с вх. № 1973/09.02.2018 година, подадена от Д. о., срещу решение № 20/15.01.2018 година на Окръжен съд Стара Загора, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 1283/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е потвърдил първоинстанционното решение № 389/02.05.2017 година на Районен съд Стара Загора, седми граждански състав, постановено по гр. д. № 130/2017 година, с което да уважени предявените от Б. Й. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението му от длъжността „артист-солист” в Д. о., което е било извършено със заповед № 39/08.11.2016 година на Директора на Д. о., поради което Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а Д. о. е осъдена да му заплати сумата от 4654.80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 10.11.2016 година до 18.04.2017 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2017 година до окончателното заплащане.
В подадената от Д. о. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Б. Й. Т. срещу Д. о. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. Й. Т. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Д. о. е била уведомена за обжалваното решение на 29.01.2018 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 1973/09.02.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, на което основание е бил прекратен трудовия договор на Б. Й. Т., работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Изискванията за образование и квалификация за изпълняваната работа можело ла произтича от разпоредбата на нормативен акт, от щатното разписание или от длъжностната характеристика. Работодателят имал право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност с щатното разписание и с длъжностната характеристика, когато тези изисквания не са определени със закон, а когато са нормативно разписани, работодателят можел да постави нови, допълнителни изисквания, които обаче да не влизат в противоречие с нормативно установените. Преобладаващо съдебната практика приемала, че повишаването на изискванията следва да е настъпило след сключване на трудовия договор, но съществувало и становище, че не е необходима промяна на изискванията, а само липса на изискванията за заемане на длъжността. Когато още при сключването на трудовия договор работникът или служителят не е отговарял на изискванията за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността, въведени с нормативен акт, трудовият договор бил недействителен. Такъв договор не можело да се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.. Съществувало и друго виждане, а именно, че в тази хипотеза, когато още при сключването на договора работникът или служителят не е отговарял на нормативно установените изисквания за образование и квалификация, работодателят можел да прекрати такъв трудов договор. Това обаче било неприложимо в случая, тъй като Т. не отговарял на въведени от работодателя с длъжностната характеристика изисквания за образование още при сключването на трудовия договор. Когато при сключването на трудовия договор работникът или служителят не отговарял на въведените от работодателя образователни или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, той не можел да го уволни поради липса на необходимото образование или квалификация за извършваната работа. Това било така, защото, приемайки, че и без установените от него изисквания за образование и квалификация, работникът или служителят би се справил с възложената работа, работодателят на практика се отказвал от своеобразната гаранция, която му дават поставените от него, а не от законодателя изисквания и се е съгласявал, че притежаваното от работника или служителя образование и квалификация са достатъчни. Такъв договор не бил недействителен, тъй като изискванията не били нормативно установени. Но дори и да се приемел за недействителен, той не можел да бъде прекратен поради това, защото се прекратявали само валидно сключените трудови договори. В случая несъответствието по степен и вид между притежаваното от Б. Й. Т. образование и предвиденото в длъжностната характеристика било налице още при сключването на трудовия договор. Тогава работодателят бил приел, че Т. ще се справи с възложената му работа. Аргумент в подкрепа на този извод бил и твърдението на Д. о., че на Т. са били възлагани главни теноро-драматични роли и е получавал най-високата заплата от тенорите. В подкрепа на този извод били и данните от личното трудово досие на Т., че още преди назначаването му на длъжността „артист-солист”, в периода от 2005 година до 2013 година, когато е бил назначен на тази длъжност, са му били възлагани солови роли. С оглед на това съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че уволнението е незаконно само на това основание.
В тази връзка в приложеното към касационната си жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. о.е поставила материалноправния въпрос за това ако при сключването на трудовия договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначи на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно.
Същевременно е образувано тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС, по въпроса налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: а) когато при сключването на трудовия договор, изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя и б) когато при сключването на трудовия договор, изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени. Формулирания от Д. о. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материалноправен въпрос попада в обхвата на правния въпрос за който е образувано тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС, поради което са налице предпоставките по чл. 292 от ГПК и производството по сегашното дело трябва да бъде спряно до постановяване на ТР по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 1261/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. до постановяване на ТР по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.