– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 13.03.2019 (тринадесети март две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 287 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 16 940/26.11.2018 година, подадена от Военно формирование 32890- Бургас, срещу от решение № ІІІ-97/16.10.2018 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, трети въззивен състав, постановено по гр. д. № 1138/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 746/27.04.2017 година на Районен съд Бургас, 13-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 118/2015 година в частта му, с която Военно формирование 32890-Бургас е осъдено да заплати на Д. И. З. сумата от 12 685.81 лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 5100.00 часа или 637.50 дни, при прекратяване на служебното правоотношение за периода от 01.12.2001 година до 30.09.2014 година, заедно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска 12.01.2015 година до окончателното плащане.
В подадената от Военно формирование 32890-Бургас касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения срещу него от Д. И. З. иск за заплащане на горепосочената сума, заедно със законната лихва върху нея да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. И. З. не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и неоснователността й.
Военно формирование 32890-Бургас е било уведомено за обжалваното решение на 26.10.2018 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 16 940/26.11.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Бургас е изложил мотиви, че както отменената, така и действащата нормативна уредба регламентират два вида служебно време-нормално и удължено. Времето, през което фактически бил положен труд, в границите на максимално определеното като допустимо служебно време представлявал удължено служебно време. Служебното време при носене на дежурство до двадесет и четири часа представлявало удължено служебно време. ВКС имал възможност да се произнесе, че ако до прекратяването на правоотношението положената от военнослужещия при увеличено работно време служба не била компенсирана, следвало да се заплаща като извънреден труд. В своята практика ВКС подчертавал, че удълженото служебно време при дежурства не представлява извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), но некомпенсирането му с намалено служебно време при прекратяване на правоотношението се заплащало като извънреден труд, по аналогия на чл. 136а, ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА непълнотата на закона се преодолявала чрез тълкуване смисъла на закона, като се имат предвид разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи и целта на акта. Посочената разпоредба от КТ намирала приложение в настоящия случай, тъй като в специалните закони липсвала уредба на случая, при който бил положен труд над нормалната до удължената продължителност на служебното време, но некомпенсиран с намалено служебно време до прекратяването на правоотношението по договора за военна служба. Въззивният съдебен състав намирал, че са налице условия за съответното приложение на горепосочената правна норма. Чл. 136а, ал. 5 от КТ се прилагал при наличие на некомпенсирано удължено работно време при прекратяване на трудовото правоотношение с военнослужещия. В доказателствена тежест на ответника се възлагало обстоятелството да установи, че положеният при увеличено служебно време труд бил компенсиран, като в противен случай щяло да се дължи заплащането му като извънреден труд. Съгласно практиката на ВКС, удълженото служебно време не представлявало извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), поради което при спор не следвало да се изисква установяването му с нарочна заповед, разрешение от висшестоящ командир, вписване в отчетна книга за извънреден труд и други. Некомпенсираното до прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба с намалено служебно време удължено служебно време, което подлежало на заплащане като извънреден труд, можело да бъде установявано с всички доказателствени средства. От заключенията на допуснатите и изслушани поделото вещи лица се установявало, че ищецът бил положил извънреден труд в размер на 637.50 дни или 5100.00 часа за целия процесен период. По делото не били ангажирани други доказателства, от които можело да се изведе обратния извод.
По отношение на направеното с отговора на искова молба възражение за погасяване по давност на претенцията съставът на Окръжен съд Бургас е изложил съображения, че съгласно задължителната практика на ВКС, ако до прекратяването на служебното правоотношение военнослужещият не е бил компенсиран с почивка за удълженото служебно време при носене на двадесет и четири часови дежурства, възниквало право на възнаграждение като за положен извънреден труд. Задължението на ответника за заплащане на труд, положен при удължено служебно време било срочно и се погасявало по давност с изтичане на тригодишна давност по чл. 111, б. „а” от ЗЗД. Началния момент, от който започвала да тече погасителната давност бил месецът следващ месеца, през който е следвало да бъде извършена компенсацията. Този давностен срок бил приложим както за вземания по трудово правоотношение, така и за вземания за труд по служебно правоотношение, доколкото в закона не била предвидена друга давност. Погасителната давност била установена в обществен интерес, като целта била да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. След като едно право не било упражнено в продължителен период от време, то се предполагало, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Трудовото правоотношение било прекратено на 25.09.2014 година със заповед на Командира на Военно формирование 32890-Бургас. В случаите, когато в хода на развитието на правоотношението между страните едно вземане се трансформирало в друго, за нововъзникналото вземане започвала да тече нова тригодишна давност от деня на трансформацията. При прекратяване на трудовото правоотношение на мястото на правото на военнослужещия за компенсиране на удълженото работно време с намаляването му възниквало вземане за парично обезщетение за извънреден труд. Това нововъзникнало вземане се погасявало с нова тригодишна давност, която започвала да тече от момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Като се вземело предвид, че исковата молба била подадена в първоинстанционния съд на 12.01.2015 година и с оглед на гореизложеното въззивният съд достигнал до извода, че претенцията била предявена своевременно.
Във връзка с горепосочените изводи на въззивния съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Военно формирование 32890-Бургас е поставило правните въпроси за това възможно ли е в случаите когато съдът е приел че разпоредбата на чл. 136а от КТ трябва да се приложи по аналогия да изключи от това прилагане правилото на чл. 136а, ал. 4 от КТ; за това следва ли ползваните компенсации, които не се отнасят за наряди за настоящия месец да се отнесат към най-старите задължения, включени в процесния период, както и за началния момент от който започва да тече погасителната давност по чл. 111, б. „а” от ЗЗД. Тези въпроси са включени в предмета на спора, като последният от тях попада в предметното поле на въпроса, по повод на който е образувано тълк. д. № 6/2017 година на ОСГК на ВКС, а именно в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение. С оглед на това са налице предпоставките по чл. 292 от ГПК и производството по сегашното дело трябва да бъде спряно до постановяване на ТР по тълк. д. № 6/2017 година на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 287/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. до постановяване на ТР по тълк. д. № 6/2017 година на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.