– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
гр. София 20.11.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 25.09.2019 (двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3191 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 3793/27.06.2019 година, подадена от Комисията ва противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), срещу въззивно определение № 391/13.06.2019 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 296/2019 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Варна е потвърдил определение № 604/21.02.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 609/2018 година, с което производството по предявения от КПКОНПИ против С. Т. К. иск по чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗРЗПКОНПИ е било прекратено.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него първоинстанционно такова да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия и разрешаването на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, КПКОНПИ твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Варна.
Ответникът по частната касационна жалба С. Т. К. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
КПКОНПИ е била уведомена за обжалваното определение на 24.06.2019 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 3793/27.06.2019 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да потвърди обжалваното пред него определение № 604/21.02.2019 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 609/2018 година, съставът на Апелативен съд Варна е приел, че спорният по делото въпрос бил дали срокът на проверката по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 107, ал. 2 във връзка с чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от действащия ЗПКОНПИ е преклузивен и дали производството по ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ като цяло приключвало с изтичането на този срок и било недопустимо да се развие впоследствие и исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на КПКОНПИ и на нейните органи спрямо проверяваното лице. По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на КПКОНПИ по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) била налице противоречива практика на ВКС, като към момента било налице образувано и висящо тълкувателно дело.
Мнозинството на въззивния състав споделяло по-новата съдебна практика-решение на ВКС по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 86/27.10.2017 година съгласно § 74 от последния) № 323/18.01.2018 година по гр.д. № 5291/2016 година на IV г.о. в което било дадено разрешение, че срокът по чл. 15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) за извършване на проверката от комисията е преклузивен и се съобразявало с разрешението в нея, като приемало, че аналогичният срок по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и този по чл. 107, ал. 2 във връзка с чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ е преклузивен. На първо място това следвало от самата формулировка на правната норма на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112 от ЗПКОНПИ относно срока за извършване на проверката, като преклузивният характер на срока следвал и от категоричния начин на регламентирането с ограничаването му до една година и със забраната за неговото фактическо продължаване, както и с възможността за продължаването му само еднократно от КПКОНПИ и то с изрично нейно решение.Същият извод следвал и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно, която константна практика, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следвало да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност, като в този смисъл било и решение № 13/13.10.2012 година, постановено по конституционно дело № 6/2012 година на КС. Уреждането на срока като преклузивен се обосновало и с оглед спазването на основния конституционен принцип в чл. 17, ал. 1 от КРБ за неприкосновеността на частната собственост, имайки предвид че обект на проверката на КПКОНПИ е имуществото както на проверяваното лице, така и на други лица, срещу които може да се води иска за отнемане на незаконно придобито имущество.
Ако се приемело, че срокът за проверката по чл. чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) не е преклузивен, а инструктивен, то щяло да се стигне до нарушение на критериите на законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на КПКОНПИ по чл. 13 от ЗОПДНПИ (отм.) биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия по чл. 28-чл. 34 от ЗОПДНПИ (отм.) като сами събират сведения за имуществото, местонахождението му, стойността, правното основание за придобиването му, пазарна стойност, преобразуване, приходи и разходи на юридическото лице, обичайни и извънредни доходи и разходи за издръжка на физическото лице и членовете на семейството му, платените публичноправни парични задължения към държавата и общините, сделките с имуществото на юридическото лице, сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му, пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му, както и на лицата, които представляват юридическото лице, обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и задълженията, които са поети, други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му, да искат от съда разкриване на банкова и на търговска тайна, както и да извършват проверката за източниците за придобиване на имуществото при взаимодействие с други държавни органи – прокуратурата, МВР, органите на ДАНС“, органите по приходите и органите на Агенция „Митници“ съобразно предоставената им компетентност и неограничено във времето-извън законоустановения срок да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и на останалите лица, срещу които може да се води иска, и те да търпят съществени ограничения, без произнасяне по същество от Комисията. Подобни били правомощията на комисията и по действащия закон (ЗПКОНПИ), като в чл. 114 и чл. 115 от същия били уредени тези по събиране на сведения за проверявания и за лицата по чл. 143, 144, 145, 146 и 150, срещу които може да се предяви искът за отнемане на незаконно придобито имущество, както и правомощията им да искат от съда разкриване на банкова тайна, на търговска тайна и сведенията по ЗППЦК, да изискват от застрахователите разкриване на застрахователна тайна, както и информация от НСИ, представляваща статистическа тайна, да ползват информация от електронна база данни на Централния кредитен регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове и да отправят искане до органи по приходите за предоставяне на данъчна и осигурителна информация. Поради това, принципите за законоустановеност и пропорционалност нямало да бъдат нарушени само ако в рамките на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 112 от ЗПКОНПИ, Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са установени законоустановените предпоставки (основания) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в резултат на тази преценка вземе решение по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.), съответно по чл. 113, т. 3 от ЗПКОНПИ за образуване на производство по този закон. Само в този случай производството по ЗОПДНПИ (отм.), съответно по ЗПКОНПИ можело да продължи да се развива законосъобразно. Когато, обаче в рамките на преклузивния срок Комисията не била взела решение за образуване на производство, то не само проверката, но и производството като цяло приключвали с изтичането на този срок и било недопустимо да се развие исково производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице били вече преклудирани и било преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), съответно по чл. 153 от ЗПКОНПИ.
В случая, проверката на КОНПИ (сега КПКОНПИ) за установяване на значително несъотвествие в имуществото на ответниците била започнала въз основа на решение по протокол № Т./УВ-7150 от 12.03.2014 година. при хипотезата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) поради привличането на С. Т. К. като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на закона и уведомление от Районнна прокуратура Варна до ТД на КОНПИ Варна от 10.03.2014 одина. С решение № 93 от 11.03.2015 година, срокът на проверката бил продължен с максималните шест месеца, считано до 12.09.2015 година. Решението на КОНПИ за образуване на производство по ЗОПДНПИ с № 552 било взето на 07.12.2017 година. Преклузивният едногодишен срок чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) бил започнал да тече на 12.03.2014 година и след продължаването му с още шест месеца бил изтекъл на 12.09.2015 година, а решението на Комисията за образуване на производство било взето на 07.12.2017 година), т.е. (повече от две години по-късно) след изтичането му. Не се налагал различен извод и при действието на приложимия съгласно ал. 2 на § 5 от ПЗР (ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 година) към настоящия момент ЗПКОНПИ, уреждащ срока на проверката по аналогичен начин в чл. 112. Предвид тези съображения се налагал извода, че след като не е било взето решение от КПКОНПИ за образуване на производството по този закон до изтичане на преклузивния срок на проверката, то образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответниците било недопустимо, като такова било и съдебното производство. Предявеният иск бил недопустим и не е подлежал на разглеждане по същество от Окръжен съд Варна, който правилно бил прекратил производството по него.
В тази връзка в приложеното към касационната си жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ е поставила правния въпрос за характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.), като твърди че същият е разрешен от състава на Апелативен съд Варна в противоречие с установената съдебна практика, поради което били налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Освен това се изтъква и това, че са налице и предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като така поставения правен въпрос се разрешавал противоречиво от съдилищата. Последното обстоятелство е констатирано и от касационния съд, като е било образувано тълк. д. № 1/2018 година на ОСГК на ВКС, решението по което да уеднакви съдебната практика по въпроса какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито от имущество, т. е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 от ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 от ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 от ЗПКОНПИ след изтичане на този срок.
Поставения от КПКОНПИ, в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правен въпрос попада в обхвата на правния въпрос, за който е образувано тълк. № 1/2018 на ОСГК поради което са налице предпоставките по чл. 292 от ГПК и производството по сегашното дело трябва да бъде спряно до постановяване на ТР по тълк. д. № 1/2018 година на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 3191/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. до постановяване на ТР по тълк. д. № 1/2018 година на ОСГК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.