2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 10 януари 2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 114 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника по делото „Попчев стоун дизайн“ ЕООД за спиране изпълнението на въззивно решение № 315/25.10.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 406/2019 г. на Врачанския окръжен съд, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение № 191/01.03.2019 г. по гр. дело № 1470/2018 г. на Врачанския районен съд, дружеството-молител е осъдено да заплати, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, обезщетения за неимуществени вреди в следните размери: на ищците В. П. Ф. и С. П. Ф. – сумите от по 60 000 лв., и на ищцата В. П. П. – сумата 78 957.53 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.01.2018 г. до окончателното им погасяване, както и разноски по делото.
Срещу въззивното решение молителят е подал касационна жалба, препис от която представя с молбата си, заедно с доказателства, че тя е подадена по пощата на 06.12.2019 г., като от служебно извършената справка, обективирана в разпореждане № 28/10.01.2020 г. на председателя на III-то гр. отд. на ВКС, с което е образувано настоящото дело, е установено, че жалбата е постъпила във въззивния съд на 06.12.2019 г. От текста на касационната жалба се установява, че въззивното решение не е обжалвано изцяло, а за следните разлики: над сумите от по 25 000 лв. до сумите от по 60 000 лв., присъдени на ищците В. и С. Ф., и над сумата 50 000 лв. до сумата 78 957.53 лв., присъдена на ищцата В. П., ведно с посочената законна лихва върху тях, както и относно разноските по делото.
С молбата за спиране е представено авизо за преводно нареждане за плащане към бюджета с № 757В1О0193540035/20.12.2019 г. на „Уникредит булбанк“ АД, удостоверяващо внесено по сметка на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума 80 390 лв. Внасянето на обезпечението и наличността му в този размер по сметката за обезпечения на ВКС към 09.01.2020 г. е удостоверено и със служебна бележка от 09.01.2020 г. на счетоводител при ВКС.
При така установените обстоятелства по делото, съдът намира, че молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение е частично основателна, като съображенията за това са следните:
На спиране по реда и на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК подлежи изпълнението само на невлезлите в сила осъдителни въззивни решения, срещу които е подадена касационна жалба, тъй като подаването ? не спира тяхното изпълнение. В частта му относно разноските по делото въззивното решение има характера на определение, което не подлежи на изпълнение преди да влезе в сила, респ. – не подлежи и на спиране по реда и на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК. Когато осъдителното въззивно решение е обжалвано само частично, както в случая, неговото изпълнение подлежи на спиране по реда и на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК само в обжалваната му част, тъй като в необжалваната осъдителна част то подлежи на изпълнение на общо основание, което не може да бъде спряно съгласно разпоредбите чл. 282, ал. 2 от ГПК. Освен това, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът може да постанови спирането на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, с което е присъдена парична сума, само ако молителят е внесъл по сметка на ВКС парично обезпечение в размер на тази сума, като спирането в този случай обхваща и неопределената по размер законна лихва върху сумата (в този смисъл и т. 1 от ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Ако обезпечението не е достатъчно, за да покрие присъдената сума, съдът може да постанови спиране изпълнението само на съответната част от невлязлото в сила осъдително въззивно решение. Предвид обезпечителния характер на производството по чл. 282, ал. 2 от ГПК (в тази връзка – също т. 1 от ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС), в него съдът не може да обсъжда доказателства за извършени частични плащания от молителя, които не са взети предвид и при постановяване на обжалваното от него въззивно решение. Тези доказателства за погасяване на част от присъдената парична сума – именно предвид изискването за внасяне на парично обезпечение по сметка на ВКС от молителя съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, не съставляват основание за съда да спре изпълнението на съответната част от невлязлото в сила въззивно решение. Такива доказателства за плащане молителят може да релевира само пред съдебната инстанция по съществото на правния спор, а ако плащането е извършено след постановяването на съдебното решение – само в изпълнителното производство – пред съдебния изпълнител.
Предвид гореизложеното, в случая спиране на изпълнението на въззивното решение поначало може да бъде постановено само относно обжалваната от молителя част, с която той е осъден да заплати, както следва: на ищците В. и С. Ф. – сумите от по 35 000 лв. (представляващи разликите над сумите от по 25 000 лв. до сумите от по 60 000 лв.), и на ищцата В. П. – сумата 28 957.53 лв. (представляваща разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 78 957.53 лв.), ведно с присъдената законна лихва върху тези суми.
Тъй като, обаче внесеното от молителя обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК в размер 80 390 лв. не е достатъчно, за да покрие общия размер на тези суми, който възлиза на 98 957.53 лв., спирането на изпълнението следва да бъда постановено съразмерно, както следва: по отношение на ищците В. и С. Ф. – до размера на сумите от по 28 432.90 лв., и по отношение на ищцата В. П. – до размера на сумата 23 524.20 лв., ведно с присъдената законна лихва върху тези суми.
Също по изложените по-горе съображения, молбата за спиране на изпълнението на останалата част от въззивното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение в тази част.
Следва да се отбележи, че няма процесуална пречка да бъде постановено спиране на изпълнението и на останалата обжалвана от молителя част от въззивното решение, с която той е осъден да заплати обезщетения по чл. 200 от КТ ведно със законната лихва, ако той внесе по сметката за обезпечения на ВКС и останалата част от дължимия в случая размер на обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – сумата 18 567.53 лв. и представи доказателства за това пред съда.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на въззивното решение № 315/25.10.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 406/2019 г. на Врачанския окръжен съд, в частта, с която „Попчев стоун дизайн“ ЕООД е осъдено да заплати, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на В. П. Ф. – до размер на сумата 28 432.90 лв. (двадесет и осем хиляди четиристотин тридесет и два лева и деветдесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2018 г. до окончателното ? погасяване; на С. П. Ф. – до размер на сумата 28 432.90 лв. (двадесет и осем хиляди четиристотин тридесет и два лева и деветдесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2018 г. до окончателното ? погасяване; и на В. П. П. – до размер на сумата 23 524.20 лв. (двадесет и три хиляди петстотин двадесет и четири лева и двадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2018 г. до окончателното ? погасяване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Попчев стоун дизайн“ ЕООД в останала част, с която се иска спиране изпълнението на останалата част от въззивното решение № 315/25.10.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 406/2019 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: