О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
гр. София, 25.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4692 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД срещу решение № 1957/30.07.2019г. по в. гр. дело № 967/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7059/11.11.2018г. по гр. дело № 4951/2018г. на СГС, с което е признато за установено по предявения от С. В. Г. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че С. В. Г. не дължи на „Юробанк България“ АД сумата по изп.дело № 660/2018г. по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879, район на действие ОС-гр. Ловеч, в размер на 35 117. 74 лв., поради погасяване по давност, както и сумата по изп.дело № 661/2018г. по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879, район на действие ОС-гр. Ловеч, в размер на 29 673.51 лв., поради погасяване по давност, двете суми в общ размер на 64 791.25 лв..
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че вземането му не е погасено по давност, тъй като при действието на ППВС № 3/1980г., обявено за изгубило сила с ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, и до приемане на последното ТР, погасителната давност е спряла, като би могла да започне да тече отново от 26.06.2015г., когато е постановено горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС, като до 26.02.2018г. – датата, на която са образувани новите изпълнителни дела по същите изпълнителни листове, по които е образуваното първото изпълнително дело от 08.04.2010г., тя не е изтекла както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което отрицателният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради очевидна неправилност на атакуваното решение, като постановено в противоречие с решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД формулира следния правен въпрос, решен според него от въззивния съд в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 3/1980г.: От кой момент има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено с т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на висящи изпълнителни производства?, по който поддържа разрешаването му и в противоречие с решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба /ищец в исковото производство/ – С. В. Г., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а евентуално – за неговата правилност. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за един адвокат.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, постановен по гражданско дело, с цена на иска над 5 000 лева.
Въззивният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ЗЗД за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност, ищецът не дължи на ответника присъдените със заповеди за изпълнение процесни парични суми, за които са издадени изпълнителни листове от 17. 03. 2010г. и 23. 03. 2010г. и са образувани изпълнително дело № 660/2018г. за сумата 35 117.74лв. и изпълнително дело № 661/2018г. за сумата 29 673.51лв., двете по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879, район на действие ОС-гр. Ловеч, след прекратяване на 19.10.2015г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на предходно изпълнително производство пред ДСИ по същите изпълнителни листове.
Решаващите правни изводи на Софийски апелативен съд по въпроса за погасителната давност в процесния изпълнителен процес и за действието във времето на ППВС № 3/1980г. и на ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, последното постановено при висящо процесно принудително изпълнение с № 142/2010г. при ДСИ, са че 5-годишната погасителна давност започва да тече от датата на последното валидно извършено изпълнително действие – 08.11.2010г. /опис на ипотекираните имоти/ и е изтекла на 08.11.2015г., преди образуването на новите изпълнителни дела от 24.01.2018г., т.е. процесните парични вземания са погасени по давност. По този начин въззивният съд е приложил разрешението на т. 10 ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение на извършени преди приемането му изпълнителни действия, зачитайки и настъпилата по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ перемпция.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че настоящото касационно производство следва да бъде спряно по аргумент на чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20. 02. 2020г. по следния правен въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Този въпрос е обусловил изхода на конкретния правен спор, доколкото е включен в горепосочените решаващи правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 3/2020г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20.02.2020г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: