2
Опр. по ч.т.д. №2043/13 на ВКС, ТК, ІІ отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 05.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ частно търг.дело № 2043 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Ц. Г. С. срещу определение № 2712 от 17.12.2012 г. по ч. гр.д. №4587/2012 на САС, с което въззивият съд е потвърдил по реда на чл.248 ГПК първоинстанционното решение в частта за разноските, с което е отказано присъждане на договорено, но не заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Ответникът не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложените изложения се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че
Съгласно граматическото тълкуване на чл.78 ал.1 ГПК във връзка с ал.3 липсва основание за присъждане като съдебни разноски на договорено между страната еи нейния процесуален представител адвокатско възнаграждение, чието плащане е отложено занапред.
Въпросите от значение за изхода на спора, формулирани от самия касатор-ищец са за това: Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е
представила доказателства за изплащането му, респективно не е заплатила.
Този въпрос безспорно е решаван различно от отделните съдилища, което се установява от констатациите в мотивите на Разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №6/2012 г., т.1 на ВКС-ОСГТК , съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване , предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне. Следва да се допусне касационно обжалване и по насрещната касационна жалба, поради процесуалната обусловеност на разглеждането на двете касационни жалби по смисъла на чл.287 ал.4 ГПК.
С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012 г..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.292 от ГПК производството по настоящото частно търговско дело до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.