ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 120
София, 14 април 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 993 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 171/02.11.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 447/2015, с което е потвърдено решение № 1336/02.07.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2572/2014 и са отхвърлени предявените искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за ипотека върху недвижим имот, като сключен без представителна власт и за обявяване на недействителна на клауза от договор за покупко-продажба на недвижим имот, с която е поето задължение за заплащане на продажна цена в размер на 35.000 евро, поради липса на представителна власт у пълномощника.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представлявано от управителя П. Ф. Б., чрез адв. К. Р. от АК – В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с недвижимо имущество, съответно за сключване на договор за ипотека и процесуалноправния въпрос за допустимостта ответникът да направи възражение, което се е преклудирало с изтичането на срока за отговор по чл. 133 ГПК (за неплащане на цената по договора), които въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за което представя противоречива съдебна практика на ВКС.
Ответницата по жалбата Г. И. Б. не е изразила становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, представляван от управителя П. Й. П. Ф. Б. е упълномощил адв. М. К. да го представлява, за да закупи недвижим имот (индивидуализиран в пълномощното и изградената в него еднофамилна жилищна сграда) както и да учреди върху него договорна или законна ипотека при условия и цена, каквито сметне за изгодни, в полза на когото намери за добре, включително и с правата да договаря сама със себе си и с лица, които също представлява. Пълномощното е нотариално заверено с участието на преводач. С договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт ответницата Г. И. Б. (бивша съпруга на управителя на ищцовото дружество, понастоящем Б.) продава на ищеца, представляван от пълномощника адв. К. процесния имот, като ищцовото дружеството е поело задължение да заплати сумата от 35.000 евро, за обезпечаване на която, на същия ден с друг нотариален акт е сключен договор за ипотека, с който ищецът, чрез пълномощника си адв. К., като ипотекарен длъжник, е учредил в полза на ответницата договорна ипотека за обезпечаване на вземането й по договора за продажба. Съдът е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като обемът на представителната власт на пълномощника се определя от това, което упълномощителят е изявил и в случая на пълномощника на ищеца е била предоставена пълна представителна власт да закупи имота при условия и цена, като липсва ограничаване на правомощията му да закупи имота, както и да учреди върху него ипотека. По въпроса за действителното плащане на цената, въззивният съд е приел, че не е въведен в предмета на делото, а отношенията между страните на бивши съпрузи са ирелевантни, нито са били въведени или доказани твърдения за споразумяване между продавача и пълномощника във вреда на представлявания.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че по повдигнатите материалноправни въпроси е образувано т.д. № 5/2014, ВКС, ОСГТК намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по делото на основание чл. 292 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.